С Мхитарян и Ибрахимович на скамейката, с Ашли Йънг, Фелайни, Рашфорд и Лингард титуляри? Какво по дяволите си мисли той? Фенове на Юнайтед побързаха преди мача да изригнат в Twitter против мениджъра и против титулярния състав. Как ли се чувстват те сега, след като тактическият план на Моу функционираше перфектно?
За да тормози защитната тройка на Челси, португалецът избра повратливи, гъвкави футболисти с Рашфорд и Лингард като де факто двойка в атака. "Сините" изпитваха проблеми заради контузията на Маркос Алонсо точно преди началото, но така или иначе, все повече си проличава, че защитата на Конте може да бъде преодоляна най-вече със скорост. Уилфрид Заха и Кристъл Палас го направиха, сега Моуриньо също го постигна. Това не е лесна за подражание стратегия и не всеки тим би могъл да я приложи, но все пак е някаква рецепта как да се разпокъса толкова стабилната синя отбрана.
В модерния футбол персоналното пазене обикновено се смята за старомодно, но залепянето на Андер Ерера за Азар беше още една брилянтна идея на Моуриньо, която сработи и попречи на белгиеца да диктува мача. Същото може да се каже и за Педро, който беше обезличен от следващия го навсякъде Матео Дармиан.
Героят на скамейката беше Моуриньо, но този на терена без съмнение беше Ерера. Последният мач на халфа срещу Челси завърши с червен картон още в 35-ата минута и отпадане на Юнайтед за Купата на Англия. Сега испанецът се реваншира, и то как!
Той успя едновременно да обезличи Азар в защита, да запише асистенция за гола на Рашфорд (вярно, извади късмет, че съдията не отреагира на играта му с ръка) и сам да вкара второто попадение. Това беше мач, който демонстрира качествата на Ерера в атака и в защита - той наистина е един много специален футболист в средата на терена.
Матич понякога е маестро в центъра, но днес беше напълно отсъстващ. Едно извършено нарушение, нула спечелени единоборства и въздушни двубои, нула изчиствания и блокирани удари. В същото време Канте изнемогваше в центъра, защото не получаваше никаква подкрепа от сърбина, и на свой ред допусна нетипични грешки.
Гледайки реалистично, обрат за титлата трудно ще се случи. Тотнъм има да играе с Арсенал и Манчестър Юнайтед, докато единствените сложни мачове за Челси до края изглеждат гостуванията на Евертън и Уест Бромич. Но това е Висшата лига и къде другаде, ако не тук, можем да очакваме неочакваното?
Трябва да си дадем сметка какво значи за момчетата на Маурисио Почетино да имат реален шанс за титлата при само 6 мача до края на сезона си - кой би прогнозирал това през август, когато "шпорите" даже бяха оставяни извън сметките за топ 4? Ако Тотнъм стане шампион, това ще е един приказен триумф подобен на този на Лестър, и ще е също толкова заслужен. Лондончани разполагат с млад, енергичен и вълнуващ отбор с резултатна атака (само с гол по-малко от най-резултатния отбор Ливърпул) и с най-стабилната защита, само с 22 допуснати гола в 32 мача. Те успяха да надградят след постигнатото миналия сезон и сигурно доста неутрални зрители ще стискат палци за тях в преследването на Челси.
