„Да започнем с победа" - това е стандартното пожелание на всеки един треньор преди началото на участието на неговия отбор в европейските турнири.
Наставникът на Левски Георги Иванов отиде по-далеч, пожелавайки си да спечели Лига Европа.
Разбира се, Гонзо каза това на шега, запитан от журналист какви са целите на клуба в надпреварата, но, познавайки характера и амбициите му, няма как да не сме сигурни, че наистина си мечтае за това.
Добре, че мениджърът на „сините" направи и уточнението „въпросът е докъде ще ни стигнат силите".
То се отнася както до отбора, така и в не по-малка степен до самия него, който все още е далеч от това да се е легитимирал като успешен и способен треньор, а все още се ползва с кредита на доверие и любовта на привържениците заради подвизите си като футболист.
Той сам си издейства още една година от същото с думите „Сам ще си тръгна, ако станем шампиони" - изявление, носещо едновременно решителност и самоувереност - черти, характерни за Иванов. Повече от ясно е, че ако Левски се размине с титлата и този сезон, никой няма да го чака сам да си тръгва - нито феновете, нито президентът Батков, който даде цялата власт в отбора на Гонзо, защото му е удобно да стои в сянката на авторитета на рекордьора по отбелязани голове във вечното дерби срещу ЦСКА.
Никой обаче не би трябвало да „чака" Иванов и още сега, ако се стигне до провал срещу скромния съперник Спартак (Търнава). Именно това е неудобството когато ти се падат подобни противници в евротурнирите - хем е хубаво, че си фаворит да продължиш напред, хем последствията са тежки, ако вземеш, че загубиш от тях.
А Левски не е като да няма традиции в това отношение, включително и в последните години. Всъщност палачите на „сините" БАТЕ, Жилина и Дебрецен всички участваха в Шампионската лига и се доказаха като сериозни отбори, но първата им доза европейско самочувствие дойде именно срещу най-популярния български клуб, който също не е без успехи на международната сцена през последните шест сезона.
Левски е пословичен със способността си да редува големи постижения с издънки срещу слабаци (или поне отбори, смятани за такива), като година след достигането на четвъртфинал в Купата на УЕФА и влизането си в Шампионската лига, „сините" отпаднаха от финландските аматьори Тампере Юнайтед.
Всъщност, нормално е във футбола фаворитите понякога да бъдат побеждавани от аутсайдери - точно такива мачове се помнят най-много и заради тях играта е толкова вълнуваща и непредсказуема.
Просто при Левски подобни провали са доста и стабилното представяне например на белоруския БАТЕ във всяко следващо издание на евротурнирите от 2008 г. насам не можеда премахне психологическата тежест. Не на последно място това е така и заради постоянното злорадо напомняне от страна на привърженици на други български отбори, съсредоточени в паничката на съседа вместо в своята собствена.
Именно в такава позната ситуация - привидно лесен съперник, връщащ спомена за минали издънки, е важна ролята на Георги Иванов-Гонзо като авторитет и мотиватор в съблекалнята.
Предстои да видим доколко добре си е свършил работата и в друг от трите основни компоненти на професията на футболния мениджър (в английския смисъл на думата, по чийто модел е създадена неговата сегашна длъжност) - селекцията. На пръв поглед новопривлечените в Левски впечатляват с добра класа - особено бившият шведски национал Ларс Фредрик Рисп и испанското крило Тони Калво.
Първият от тях ще го видим със сигурност още днес въпреки опасенията, че не е в оптимална физическа форма, тъй като контузията на Иво Иванов не оставя друг избор за парнтьор на Йордан Милиев в центъра на защитата.
Калво има да наваксва в подготовката, така че той ще дебютира чак в първия кръг от „А" група на 8 август срещу Славия.
И третият чужденец (първи по време) Шюрд Арш дойде с добра биография и с репутацията на голова машина в холандската Ерсте дивизи (второто ниво на местния футбол), призвана да замести стрелеца Гара Дембеле. В контролите „лалето" обаче не бе така убедително и отбеляза едва едно попадение в седем срещи, като това стана повод да се заговори, че в центъра на атаката днес ще започне взетият по принцип за атакуващ халф Иван Цветков, който се разписа три пъти по време на подготовката.
Наред с аса на Пирин в Левски това лято бяха привлечени неговият съотборник Александър Башлиев, Тодор Христов от Берое, Симеон Райков от Ботев (Враца) и Орлин Старокин от Черноморец. За тези неособено впечатляващи имена мениджърът Иванов каза, че са най-доброто на българския пазар.
Дали това изказване е плод на самохвалство и перчене или на далновидност и познаване на футбола предстои да разберем, но засега изглежда, че единствено Старокин има шанс за пробив в основния състав на Левски, макар че именно младокът Райков бе този, който се разписа в последния контролен мач - равенството 1:1 с израелския Ашдод.
Все пак е необходимо уточнението, че всякакви прогнози за титулярния състав довечера са просто догадки, тъй като на вчерашния брифинг Иванов очаквано отказа да съобщи единайсеторката.
Той заяви, че има колебания само за един пост и най-вероятно това е именно централният нападател - през миналия сезон това беше най-силният играч на Левски и дано през новата кампания нивото се запази.
Самият мениджър на „сините" дълги години бе в тази роля и именно като такъв стана една от най-големите легенди на клуба. Затова може би е обяснимо притеснението му кой от двамата нови би се справил най-добре и дано бързо да намери верния отговор, защото до голяма степен от това зависи и собствената му съдба в предстоящия сезон...
