Кой е единственият българин с четири имена? Привържениците на ЦСКА и Левски имат различни отговори за това... „Червените" фенове ще кажат убедено и с усмивка: Наско Сираков, а „сините" - Христо Стоичков.
Но защо с четири имена? Много е просто: и едните и другите скандират малкото име и фамилията на най-омразния си футболист и добавят „педераст, педераст" - най-разпространеното определение, което използват от трибуните, за да уязвят някого.
И наистина, двамата бивши нападатели са най-големите идоли на Левски и ЦСКА в близкото минало и, съответно, най-силно ненавиждани в противниковия лагер.
А тази вечер предстои едно голямо събитие: за първи път в цялата си кариера на футболист и треньор Христо Стоичков гостува в крепостта на врага - стадион „Георги Аспарухов".
По ирония на съдбата, това никога не му се случи с червената фланелка - през 80-те години дербитата между двата гранда в българския футбол се играеха на Националния стадион, а в единствения случай, когато имаше изключение, той бе наказан заради участието си в боя на финала за Купата през 1985, разтърсил из основи ЦСКА и Левски.
Довечера от 19:00 ч. Камата излиза на „Герена" като треньор на Литекс, но няма съмнение, че въпреки че не представлява „червените", почти през цялото време от трибуните ще се чува името му с двете добавени думички.
В интерес на истината, „политически некоректният" рефрен звучи на всеки мач там, независимо срещу кого играе Левски, като обикновено през второто полувреме група седящи в „А" сектор фенове подхващат песента. Мотивите да го правят са ясни - за половин България Ицо е идол, но за другата той е символ на всичко най-лошо във футбола и антипод на синята легенда Георги Аспарухов-Гунди. А на стадиона има и подрастващи, които трябва да бъдат възпитавани в същия дух и да се припомня какво мислят левскарите за този най-успял на запад роден играч.
По време на активната си състезателна кариера, а и след това, Стоичков не оставяше хората равнодушни. Ако бяха само спринтовете, пробивите, головете, центриранията, преките свободни удари, Камата вероятно щеше да има много повече почитатели и по-малко врагове.
Само че неговият нрав, донесъл му навремето прозвището „Кучето", заради който се забърка в безбройни скандали, не позволи никога той да бъде свързан изцяло с уменията си на игрището. Но, от друга страна, ако не бе неизчерпамият му хъс, навикът „да не цепи басма" никому, той едва ли щеше да постигне невероятните си успехи.
След като на 1 октомври 1989 г. Стоичков заби 4 гола за ЦСКА при разгрома с 5:0 над Левски във Вечното дерби, в следващия мач на тима излезе с фланелка номер 4 - нещо, което шест години по-късно не направи Наско Сираков след четирите си попадения за 7:1 в полза на „сините".
Но дори и само това да беше, той нямаше да е чак толкова мразен на „Герена". Това, което в най-голяма степен му донесе „четирите имена", бе реакцията на резултатите от класацията за Футболист на България за XXI век. Там той остана втори след Гунди - нещо, което не можа да приеме и преглътне и да скрие разочарованието си.
Стоичков никога не е можел да бъде втори и красноречиво за това бе и награждаването му с автомобил от неговите приятели от бившата застрахователна компания ВИС-2 по време на церемонията за Футболист на годината в България през 1995. Тогава първи стана Красимир Балъков, а носителят на „Златната топка" за 1994 не можеше да понесе да не е награден.
Свръхсамоувереността и амбицията на Ицо са му носели големи постижения, но и големи провали. Най-ярък пример бе авантюрата да поеме националния отбор през 2004 г. без никакъв треньорски опит - едно рисковано решение на БФС, донесло само разочарования на футболните привърженици у нас.
Този фалстарт на треньорската кариера на Камата и последвалите неуспехи начело на испанския Селта, южноафриканския Мамелъди Съндаунс и българския Литекс обаче не го отказаха от намерението да се докаже и на това поприще.
В началото на тази година той пое „оранжевите" като все още действащи шампиони в родната „А" група, но дори не успя да ги класира за евротурнирите. Последваха сътресения, като собственикът на клуба Гриша Ганчев покрай личните си неприятности бе на път да се откаже от издръжката на Литекс.
В условия на намален бюджет и след раздяла с някои от звездите, отборът от Ловеч обаче изглежда по-добре през настоящия сезон. В състава преобладават младоци, много от които възпитаници на развитата през годините клубна академия.
Стоичков не крие афинитета си към именно такъв тип играчи, с които да работи от ранната им възраст и да им предаде огромния си опит от футбола на най-високо ниво.
В навечерието на оформилия се през последните 15 години като най-голямо дерби в „А" група след Левски - ЦСКА двубой между „сините" и Литекс, гостите идват на „Герена" в превъзходно настроение след като в миналите два кръга разгромиха с 5:0 Славия и с 4:0 Етър.
Домакините от София пък успяха да нарушат победната си инерция, допускайки изравнителен гол на Локомотив (София) в добаваното време, и развалиха пълния си актив в класирането. Така след седем изиграни кръга от новия сезон Левски е втори с 19 точки (лидерът Лудогорец има 21), а Литекс - трети с 14.
До голяма степен равенството на „сините" бе плод на червения картон на Владимир Гаджев, оставил отбора с човек по-малко цяло полувреме и без един от най-важните играчи в сблъсъка с „оранжевите", а най-вероятно и в дербито с ЦСКА в следващия кръг.
Тази случка закономерно породи негативизъм в синия лагер и дори върна спомена за пролетта, когато след дълга победна серия левскарите паднаха от Миньор, а в следващия кръг играеха именно с Литекс и загубиха от тима на Христо Стоичков, което ги вкара в черна дупка и поредица без победи, поставила под въпрос даже и мястото в евротурнирите.
Сега стремежът на Илиан Илиев и неговия щаб е да предотвратят подобни последствия точно в момента, в който идват най-тежките мачове в програмата - след ЦСКА предстои домакинство на Локомотив (Пловдив), гостуване на Миньор в Перник и на Лудогорец в Разград, което поразително наподобява на ситуацията от миналия сезон.
За Литекс на Камата пък евентуална победа би могла да означава възраждане на шампионските амбиции, защото отборът вече ще е изиграл най-трудните двубои през есента.
Вечерта на ст. „Георги Аспарухов" ще е много вълнуваща. Особено след като мачът няма да бъде излъчван по телевизията, още повече си заслужава човек да отиде да го види наживо!
