Преди началото на сезон 2010/11 дори и най-скептичните фенове на Борусия (Мьонхенгладбах) не очакваха подобно трагично представяне на любимците им.
След като кампанията за 2009/10 мина под знака на спокойствието, Гладбах зае дванайсето място в класирането и освен това успя да демонстрира някои доста добри неща.
Трансферите, които направиха преди началото на ужасния сезон, бяха доста обещаващи. Успяха да вземат имена като Мамаду Идрису, който по това време бе един от най-добрите играчи във Фрайбург, и Игор Де Камарго, който бе великолепен в белгийския Стандард.
Това бяха все предпоставки за доста приличен сезон, в който да се забравят имената на Оливер Ньовил, който напусна в посока Арминия, и канадския нападател Роб Френд, който успя да направи една изключително силна година, записвайки 18 гола в 33 мача в Бундеслигата. Тогава обаче той реши да приеме офертата на берлинския Херта и впоследствие този трансфер се превръща в негов личен провал.
Начело на тима беше клубната легенда Михаел Фронтцек, който подпечата оставката си с пет поредни загуби в последните пет мача преди края на есенния полусезон в Бундеслигата.
Моментът бе чудесен за пристигане на ново име, защото тези две седмици, в които отборът бе във ваканция, той щеше да може да се запознае в детайли с обстановката в клуба. Бяха привлечени и още футболисти в лицето на Мартин Щранцел, Харвард Нордвейд и Майк Ханке.
Нещата обаче не се случиха така и Фронтцек получи допълнително време да вдигне отбора и да донесе промяна, но след следващата лоша серия спортният директор на клуба Макс Еберл взе решението, че е време за промяна и Фронтцек бе заменен от Люсиен Фавр.
Тогава реално започна и възходът, който през този сезон се усети по невероятен начин.
Швейцарецът започна с налагането на вратаря Марк-Андре тер Щеген, който е роден през 1992 г., но се справи отлично със задачата да замести неубедителния белгиец Логан Бейли.
Фавр даде голям кредит на доверие и на младите Марко Ройс и Патрик Херман, които се превърнаха в едни от най-интересните офанзивни играчи в Бундеслигата, именно благодарение на треньора, който намери точния подход към тях.
След като отборът успя за се спаси, за новия сезон не бяха направени кой знае какви трансфери с изключение на датския защитник Оскар Венд, който дойде от направилия фурор в Шампионската лига Копенхаген.
Тактиката на Фавр обаче бе най-интересното новъведение от негова страна - не защото е особено уникална, а защото предразполага към скоростни атаки, използвайки оптимално качествата на играчи като Херман и Ройс, както и на венесуелеца Хуан Аранго и Майк Ханке.
Освен този атакуващ квартет, впечатляват и опорните халфове на тима, които създават спокойствие в средата на терена въпреки крехката си възраст и малкия опит, с който разполагат.
С особена сила това важи за Хавард Нордвейд, който навремето бе забелязан и от Арсен Венгер и изкара един сезон в Арсенал, макар и без да запише нито една минута на терена. 21-годишният норвежец е един от най-постоянните и поливалентни играчи в състава, като освен в средата на терена той умее да играе и последен в отбраната, което дава възможност на Фавр за тактическо разнообразие.
Страхотната форма, която демонстрират всички и най-вече неспиращият да бележи Марко Ройс, който има 10 гола в последните си 13 мача, е заслуга преди всичко на швейцарския специалист.
Победата с 5:0 над Вердер в последния кръг е украсата на невероятния полусезон, който прави Борусия.
Дали ще успеят да задържат това темпо и след Нова година, предстои да разберем, но е важно да се осигурят попълнение за състава през зимата, защото в момента Гладбах не разполага със скамейка, която да им даде шанс да са дълго време конкурентни на големите клубове в Германия.
Да се надяваме, че славният някога клуб отново ще бъде не „малката Борусия", а „Страшилището Гладбах".
