Асоциацията на европейските клубове (ECA - European Clubs Association) e актуалният наследник на някогашната футболна Г-14, основана през 2000 г. от големите акули на Стария континент - водещите отбори от Англия, Испания, Италия, Германия, Франция, Холандия и Португалия.
В първоначалния си вид Г-14 не бе призната от УЕФА, но заради огромното влияние на членовете си успя постепенно да принуди европейската футболна централа да реформира клубните турнири така, че да освободи повече пространство за най-богатите отбори от най-богатите държави.
Крайният резултат е днешната Шампионска лига, до която достъпът е гарантиран само за богоизбраните. Останалите се утешават - в най-добрия случай - с трохите в Лига Европа. След 2 години и дотам няма да могат да припарят.
Днес в ЕCA членуват не 14, а цели 232 отбора от абсолютно всички държави на континента, а в устава й високопарно се обяснява, че мисията на организацията е "да установи нов, по-демократичен модел на управление, който да отразява истинската роля на клубовете". Така ли е обаче?
Бегъл поглед върху състава на Изпълнителния борд, на работните групи, на експертните панели или на различните комитети на ЕCA е достатъчен, за да очертае картинката - конците продължават да се дърпат от големите, а всички останали са в ролята на гавроши, които с блясък в очите се редят на опашката за подаяния и пърхат от щастие, че са допуснати в тази ексклузивната компания.
Направо преливат от вълнение, когато чат-пат ги поканят в някой петзвезден хотел и седнат на една маса с шефовете на Реал, Байерн или Юнайтед. Защото това ги откроява от всички останали в бедните им държавици и ги кара да се чувстват значими. Ако не си член на ECA, си футболен плебей, така че - ако имаш някакви амбиции - бързо подаваш заявка и трепетно чакаш вратата да се открехне.
Към днешна дата България има 4 футболни "патриции" - Левски, ЦСКА, Ботев (Пд) и Лудогорец, като само "сините" са със статут на постоянен член, което с други думи ги прави постоянни глупаци.
Останалите са просто временни глупаци, които обаче също много искат да станат постоянни. Утехата е, че не са единствените - в Европа е пълно с такива като тях. Дребни, регионални, периферни клубчета, които напълно доброволно са се оставили да ги водят за носа и срещу жълти стотинки са продали клубната си гордост и национално достойнство.
Защо е така? УЕФА, тази малка футболна Ватикана, отрано се ориентира в обстановката и заложи на изпитания принцип, че ако не можеш да победиш стадото вълци, ще виеш с него.
Европейската футболна централа не само призна ECA, но й даде квоти във всичките си важни комиси, включително и място в Изпълкома.
Под заплахата от създаването на европейска Суперлига и отцепването на двайсетте най-могъщи отбора, УЕФА е готова на всякакви еквилибристики, само и само ECA да е доволна.
Проблемът е, че ЕCA защитава единствено и само интересите на едрите риби, а останалите наивници с кравешко умиление наблюдават как съвсем ги изтласкват в ъгъла. И вместо да се бунтуват, и те, милите, са се наредили да "притискат" УЕФА. Без да се усещат, че ги използват за масовка и челно маршируват срещу личните си и национални интереси.
Каква е изгодата на т.нар. българските "грандове" от членството им в ЕCA?
Единственият плюс за всичките тези години членство е, че получават някакви смешни компенсации за участието на техни футболисти на финалите на европейското първенство.
На Евро 2016 двама-трима от българската „А" група играха по терените на Франция, а общата сума, отпусната на нашите отбори, бе в рамките на стотина хиляди евро. По всички други параграфи родните клубове са потърпевши - от година на година достъпът до европейските турнири става все по-труден, с всеки сезон бездната се разширява.
Ако не се появи някой като Домусчиев, който да излее златен дъжд и да раздава космически заплати на скъпи чужденци, България няма да вкара отбор в Шампионската лига в следващите стотина години. Няма как да стане по нормалния начин.
Гласът на четиримата родни глупаци (а и на още около 200 като тях) просто не се чува.
Някой да е прочел нещо от тях по въпроса със създаването на Лига Европа 2 - турнир, който съвсем ще прати клубния ни футбол в осма глуха? Ни звук, ни стон. Иначе се тупат в гърдите, че са членове на ЕCA, но Румениге и свитата му си разиграват коня както е изгодно на Барса, Реал, Ливърпул, Ювентус и останалите големи, а пълнежът стои, преглъща и козирува.
Най-новата приумица е от четвъртфиналите натам мачовете от Шампионската лига да се играят през уикенда, а двубоите от вътрешните първенства да се преместят през седмицата. Което ще означава още и още пари за богатите и все по-малко за бедните. И по този въпрос обаче няма да чуете мнение от българските "патриции".
Всеки умен политик ще ви каже, че няма нищо по-глупаво от това да си беден и десен. Във футбола е същата работа - а членовете на ECA от страни като България го доказват.
Наближава денят, в който ще ги накарат да напуснат собствените си първенства (а вероятно и да ги ликвидират), за да участват в някакво подобие на европейска Суперлига, само че за бедни. Т.е. ще ги пратят в континенталната „В" група, а те не само ще се съгласят безропотно, но и ще са доволни и благодарни. Ще им подхвърлят по някой залък, остатък от богатата трапеза на големите, и всичко за тях ще е наред. Важното е, че са членове на ECA.
Животът е несправедлив, футболът - също, ще кажете. И ще се прави. Разликата е в личния избор - дали да се примириш, да поддържаш Статуквото и да те правят на глупак, или да запазиш достойнството си за сметка на няколко тежки почерпки и лицемерно потупване по рамото. Защото българските отбори получават точно и само това.
А ако смятат, че нещо скоро ще се промени, значи наистина се управляват от кръгли глупаци.
