Контузията на Хислоп костваше титлата на Нюкасъл през 1996 г., след като на вратата застана Павел Сърничек.
"Не можете да преминете през Дес", пееха феновете на Форест. И наистина малко нападатели успяваха. Движението му и интелекта на терена го превръщаха в перфектния централен бранител. Смяташе се за най-добрия английски защитник след Боби Мур. Накрая репутацията му отиде на кино след кратък престой в Италия.
Да те наричат Марадона на Карпатите е доста красноречиво, но не и достатъчно за един от най-талантливите играчи в света.
Хески пропускаше, но и бележеше достатъчно. Освен това приносът му към отбора винаги е бил забележителен. Тони Коти твърдеше, че Емил е най-добрият партньор, който е имал в кариерата си.
Клозе е с голям принос за успехите на Германия, но остана в сянката на някои от съотборниците си. А не би следвало, след като е голмайстор №1 на световни първенства за всички времена.
Когато хората говорят за нападателите на Ливърпул, на преден план изникват Кени Далглиш, Йън Ръш, Джон Олдридж... Но веднага след Крал Кени мястото е запазено за друг - за Питър Биърдсли. Нито Олдридж, нито Ръш щяха да бележат толкова, ако не беше Питър. Линекер го описва като най-добрия партньор, който е имал в националния отбор на Англия.
Дунга не притежаваше блясъка на останалите артисти в отбора на "селесао", но бе с основен принос за титлата на света през 1994 г.
Арсенал се радваше на Виера, Анри и Пирес, но между тях бе и Рей Парлър, който остана подценен с оглед на това, което правеше в отбора на лондончани.
Германия нямаше да спечели Евро 1996, ако не беше страхотната игра на Матиас Замер, който се изявяваше като либеро. Той бе избран за играч на турнира и по-късно спечели Златната топка, но славата отиде за Кан, Клинсман и Мьолер.
Феновете на Манчестър Юнайтед няма как да подценят службата на ирландеца, която продължи 12 години. Той изигра 529 мача, спечели 7 титли на Висшата лига и 3 купи на Англия, което трябваше да му отреди по-достойно място в историята.
В компанията на Дрогба, Лампард и Тери, Макелеле бе акумулаторът на Челси. той бе първата тухла, след която започна голямото футболно строителство в клуба.
Джоркаеф стана световен и европейски шампион с отбора на Франция, но винаги беше в сянката на Зинедин Зидан, въпреки че заслужаваше повече признание.
Здрав и самоотвержен, Кевин Дейвис е нападател от старата школа. Както Хески, получи повече признание от съотборниците си, отколкото от феновете.
Милнър е професионалист до мозъка на костите си. Работлив и интелигентен, той все още е много подценен. Трансферът в Ливърпул може да промени това.
В Марсилия бе герой, но не и в родината си.
Трудно му беше да излезе от сянката на своя баща. В Ливърпул нямаше как да му провърви при наличието на Роби Фаулър.
Каут беше играч за големите мачове. Той беше с голям принос за финала в Шампионската лига на Ливърпул през 2007 г., когато отбеляза седем гола в надпреварата.
След добрите години във Форест и Ливърпул, премина в Астън Вила, където кариерата му тръгна рязко надолу заради лични проблеми. Стан обаче със сигурност е сред най-талантливите играчи в Англия за последните 30 години.
Били Костакурта бе забележителен футболист, който прекара 20 години в Милан. По-голямата слава обаче остана за Франко Барези и Паоло Малдини.
Щом Сър Алекс твърди за него, че е сред най-добрите на този пост, нямаме причина да не вярваме, че наистина е така. Но за кариера в националния отбор, която започна едва на 19 години, той успя да запише едва 33 мача с екипа на "трите лъва". Карик бе подценяван и пренебрегван от редица треньори на Англия.
