Има едни приказки, които си повтаряме с години. Примирено, пасивно и със свиване на раменете.
Казваме си, че сме малка страна в периферията, без лоби, без пари за сцени с огньове и холограми.
Казваме си, че "Евровизия" е политика, блокове, съюзи - балтийците гласуват за балтийците, скандинавците за скандинавците, а ние стоим там на сцената, хубави, но обречени. Казваме си: второто място на Кристиан Костов през 2017-а беше чудо, а такива чудеса не се повтарят.
Но снощи, в Wiener Stadthalle, тези приказки станаха на пепел.
516 точки, първо място и исторически триумф за България на "Евровизия".
Когато DARA вдигна Кристалния микрофон, тя ни даде да разберем, че и ние можем. Успяхме да покажем, че у нас има не само таланти, но и звезди.
Независимо дали харесвате парчето, нашата изпълнителка или самия конкурс, е хубаво да запомним първите думи на DARA след този триумф, защото те осмислят всеки наш успех в чужбина.
"Това е вашата награда, заповядайте. Нямам търпение да ви посрещна в София догодина. В момента има много очи, насочени към нас - тези хора ви виждат сега. Действайте, творете, сбъдвайте."
Ето така в един свободен свят се представя държава и нейната култура. Не се ограничаваш, не се затваряш, а общуваш и споделяш.
Същото направи Георги Господинов с наградата "Букър" - направи българската литература видима, а сега вече имаме и втора номинация в лицето на Ирена Иванова. Същото правят Никола Цолов и Карлос Насар.
Такива успехи правят пробойни във вкорененото ни чувство за малоценност.
Показват, че с труд, амбиция, добра подготовка и здрав имунитет срещу онлайн омразата можем да постигаме и да доказваме, че и ние имаме значение.
Че можем да участваме някъде не просто като протоколно присъствие, а като реален конкурент. И че можем да се целим във върха, а не само в желанието "да не се изложим".
Знам, че пак ще има хора, които ще кажат: ама "Евровизия" е кич и никого не го е грижа за конкурса. Ще има хора, които ще кажат: гласуването е все пак политика. И двете твърдения съдържат частица истина.
Да, имаше скандали тази година. Европейският съюз за радио и телевизия издаде предупреждение към израелския броудкастър за кампания за масово гласуване, пет страни напуснаха конкурса в знак на протест, а три отказаха да го излъчват.
"Евровизия" и тази година не беше храм на чистото изкуство и май никога не е бил. Винаги е имало задкулисни напрежения, а поп музиката е вървяла в пакет с геополитиката.
Конкурсът донякъде е огледало за настроенията в Европа, където съюзите се подпечатват с 12 точки, а конфликтите - с нула.
Но точно това прави българската победа толкова феноменална.
Ние нямахме силно политическо лоби. Зад нас не стоеше сигурен съседски блок от държави, които гласуват помежду си по навик. В година, блокирана от скандали, бойкоти и напрежение, България спечели по единствения честен начин: като наелектризира хората.
"Bangaranga" проби политическия шум, позволи на българите да се видят отстрани, да харесат видяното и въпреки скандалите, събуди заспалото ни национално самочувствие.
България ще домакинства 71-вото издание на "Евровизия" и дотогава вероятно отново ще се качим на старата въртележка от практически главоболия: бюджети, зали, логистика, дебати.
Но каквото и да предстои, нищо няма да ни отнеме тази сладка победа над хроничния ни национален цинизъм.
