Звездата на ЛА Лейкърс Кобе Брайънт отново е в центъра на внимание с неговите принципи за живота. Не само на баскетболната площадка, но и извън нея.
„Като дете съм получавал страшно много любов и внимание. Точно този факт ме разплаква в момента".
„Когато бях малък, не се боях от нищо. Нито височините, нито тъмните помещения, нито злите кучета - нищо не можеше да ме уплаши. Бях много самоуверен и правех каквото си искам. Единствено баба ми успяваше да ме укроти. Признавам си, че понякога бе пердашеше, но явно това бе начинът да се справи с мен.
„В училището играех на позиция център. Никой не ми забраняваше да се правя на Шакил".
„Когато бях на 14 години, на мачовете ми идваха не повече от 30 души. Това не ми харесваше. Смятах, че залата трябва да се приска по шевовете си, когато съм на терена. Затова и се стремях да поканя колкото се може повече хора на мачовете ми".
„Преди да реша да кандидатствам за драфта в НБА, проведох дълъг разговор с Кевин Гарнет. Той ме посъветва да не пропускам момента и да се забавлявам. Така и направих - вместо да отида в колеж, се записах в драфта. Ученето не е за мен".
„Разбира се, че съм мислил да продължа да уча. Особено ме влечеше възможността да спечеля шампионата на NCAA (студентското първенство на САЩ). Но после реших, че няма смисъл. В крайна сметка направих своя избор".
„Договорът ми с ЛА Лейкърс го подписаха моите родители. Аз само се хилех като глупак и мигах на парцали".
„Когато бях на 18 години ми се обади Майкъл Джексън, с когото говорих повече от час. Той отбеляза, че хората от обкръжението ми не са особено любезни към мен. И беше прав. След това Майкъл стана мой духовен наставник".
„Всички момчета около мен играят на зарове. Аз предпочитам шахмата".
„Готов съм на всичко, за да спечеля. Ако трябва, ще седя на пейката и ще раздавам кърпи и бутилки с вода. А ако трябва, ще вкарвам решаващите точки".
„На мен ми провърва много. Правя това, което обичам с цялото си сърце - играя баскетбол. По едно време мислех да спя по-малко, за да имам повече време за тренировки. Близките ми обаче ме вразумиха".
„По какво приличам на Майкъл Джордан? Ами по нищо. Той е плешив, а аз съм с модерна прическа. Той вече гони 50-те, докато аз съм само на 32".
„Да постигам рекорди е голям чест за мен. Много ми е приятно, но в крайна сметка на терена играя с реални хора и не е толкова важно какви легенди съм задминал по показатели".
„Истината за това, което се случи в Колорадо, я знаят само двама души. И доколкото ми е известно, нито един от двамата няма да ви я каже".
(При едно от гостуванията на „ЛА Лейкърс" в Колорадо местна жена обвинява Кобе в изнасилване. Баскетболистът признава, че е имал сексуални отношения с нея, но твърди, че тя е била съгласна. Следва процес, в който баскетболистът е оправдан, но това едва не му струва брака).
„Родителите ми са единствените хора, които винаги са ме подкрепяли. Няма как да бъде другояче. Те са зад мен когато вкарам 40 точки и когато запиша 0 в някой мач".
„Имам си скрито оръжие. Преди всеки мач се измивам старателно и се поливам с одеколон. Това обаче едва ли претиснява някой".
„Ако искате да почивате в Италия, изберете остров Сардиния. Там е невероятно. Но ако го правите, когато съм там, ми кажете. Тогава ще отида в Милано".
„Zoom ІІ са най-удобните кецове, с които съм играл. Толкова се леки, че даже веднъж заспах с тях. После влязох в банята и едва под душа, установих, че не съм ги събул".
„Кофти е, че ни карат да играем с дълги шорти. Всички знаят, че имам най-сексапилните крака в целия свят, но сега не мога да покажа".
„Най-голямата ми грешка, е че отговарях на Шакил чрез пресата. Просто трябваше да си замълча и да не му обръщам внимание. Нека се забавлява сам с репортерите".
„Когато избухна скандала в Колорадо, почуствах подкрепата на много хора. Обадиха ми се дори Крис Уебър и Майк Биби, които бяха сред най-яростните ми съперници на игрището. Шакил не ми звънна нито веднъж. Е, какъв по-голям брат може да ми бъде?"
„Това, което хората виждат на игрището, не е истинският Кобе Брайънт. Това е моята тъмна страна, в която най-много на света мразя да губя. В живота си съм съвсем различен".
„В мача с Торонто, в който вкарах 81 точки, не бях на себе си. Четях някаква безумна книга. В резултат на това излязох на терена и започнах да крещя: Кой още не е правил секс с мен? Пълно безумие, а на всичко отгоре на първия ред седеше баба ми. Това бе първият и със сигурност последният мач от НБА, на който тя дойде. В него обаче всичко ми се получаваше".
„В един момент спрях да вкарвам наказателни удари. Без да има някаква причина за това. Просто не можех да уцеля коша. Чуствах се все едно съм в центъра на Шанхай без да знам нито дума китайски, и без преводач".
„В баскетбола намерих своето духовно убежище, моя манастир. Чуствам се като дете, когато съм на терена. Там всичко е прекрасно".
„Никога не съм имал тежки травми и това е благодарение на баща ми. Той ме подготви отлично за професионалния спорт. Сега мога да играя по всяко време".
„Срещу мен често правят нарушения. Дори, когато изпълнявам наказателни удари".
„Не мога да разбера защо ме освиркват във Филаделфия. Там аз съм роден в този град".
„Моя любим играч - Пау Гасол, естествено".
„Даже когато Гасол играеше за „Мемфис" и имаше проблеми с шефовете на клуба, той си остана отличен момък. Напомня ми за бял лебед, а аз съм черният".
„2Pac или Biggie? Това си е провокация, но аз ще избера последния. Все пак съм от Филаделфия, East Coast и тем-подобни щуротии. Въпреки, че когато бях по-млад, моят любимец бе Тупак Шакур. Непрекъсното го слушах".
„Най-много обичам да играя в „Медисън Скуеър Гардън". Тази зала ми напомня на Колизеума в Рим, където са се били гладиаторите. А да се срещнеш със Спайк Лий (знаменитият режисьор е сред най-големите фенове на Ню Йорк Никс) винаги е приятно".
„Знам добре историята на НБА и ми е известно колко мръсно играеше Джери Слоун. Ако сега имаше играчи като него, те щяха да излетят от НБА със задника напред".
„Не мислете, че се шегувах преди няколко години, когато обявих, че ще напусна Лейкърс. Това е най-великият клуб, но аз искам винаги да се боря за първото място. В противен случай, съм готов и да си тръгна".
„Дали ме е страх да играя срещу „Кливлънд" с Шакил и ЛеБрон в състава си? По дяволите, готов съм да се изправя и срещу извънземните, ако се налага".
„Яд ме е, че когато гостувахме на президента в Белия дом, цялото внимание върху себе си привлече Фил Джексън. Той през цялото време се шегуваше с Обама заради неговия любим отбор Чикаго Булс. Аз така и не успях да взема думата. Това на Фил няма никога да му го простя".
„Барак Обама не е лош баскетболист - стреля уверено от далечно разстояние и се придвижва с лекота по игрището. Не е зле за президент на САЩ".
„Когато снимах реклама на филм, при мен дойдоха хора от екипа и ми казаха, че някакъв си Брус иска да разговаряме. „Какъв е този Брус", учудих се аз. Оказа се, че това е самият Брус Уилис, с когото дори сме заедно във филма".
„Хеликоптер се кара много лесно. Поне така си мисля. Сядам в машината и пилотът пали двигателя. После отиваме, където се налага. Няма нищо сложно, с изключение на паркирането".
„Като дете исках да бъде футболист. Представях си, че съм Марко ван Бастен, Диего Марадона или Роберто Баджо. Израснах в Италия, където тези хора бяха идоли, а аз редовно ходех на мочеве от Серия А. Сега обаче повече ми харесват първенствата на Англия и Испания. Изобщо гледам футбол, винаги когато мога".
„Най-голямото ми отличие е златния медал от Олимпиада в Пекин. Летяхме 13 часа на връщане, но аз не го свалих от врата си. Това постижение е по-голямо от титлата в НБА".
„Говоря няколко езика и затова ми е лесно да кажа нещо по адрес на съдиите, без те да ме разберат. Радманович и Вуячич ме научиха да псувам на сръбски, а Рони Тюряф - на френски. Знаете ли колко добре звучи на френски, когато се приближа да съдиите и им кажа: Ах вие, идиоти такива, какво пак свирихте. Правя го с усмивка и те ми отвръщат със същото".
„Не е вярно, че ЛеБрон е по-висок от мен. Той е известен лъжец, това го знаят всички".
„Бих победил Джеймс в игра един на един. Това го мога по-добре от него. Мисля, че съм по-техничният от двамата, докато той е по-разнообразният".
„Не играя баскетбол заради парите или славата. Не те ме мотивират, а желанието да печеля. Нищо друго не ме интересува освен победата".
„Костите в коляното ми понякога се търкат една в друга и това адски боли. Но пък пороцедурите, които правя, облекчават положението. Колкото да успея да вкарам 40 точки в даден мач".
„Смятам, че Хакийм Олайджуон е най-добрият център в историята на НБА. Ако може, обаче не казвайте на Карим Абдул Джабар за това".
„След мач разпускам с вино. С много вино. Понякога изпивам дори 20 чаши".
„Прекарах няколко дни с дъщерите ми, като им четях книгата за Хари Потър. Това момче има повече проблеми с Волдеморт, отколкото ние с Бостън Селтикс.
„Естествено, че винаги искам да играя с Бостън. Ако някой те е набил в училище, винаги ще се стремиш да му го върнеш. Затова и искам да бия Селтикс, когато те са най-силни".
„Джордан определено е прав - аз съм сред 10-те най-добри играчи. Мога да бъда първи, втори, трети четвърти или пети. В най-лошия случай ще съм десети. Майкъл обаче разбира тези неща".
„Не ме интересува, че хората ни критикуват. Те могат да ме целунат отзад, докато за мен е по-важно да вървя напред. През юни, когато свърши първенството, никой няма да ни криткикува. Бъдете сигурни".
„Никога няма да стана треньор. За това трябват страхотни нерви. Предпочитам да работя с деца, които наистина да науча на нещо. А не с разглезени звезди, които си мислят, че могат всичко".
„В съблекалнята Фил ни прави на идиоти. Ние медитираме и усвояваме всякакви методи на релаксация. Това изобщо не ми трябва, но не искам да вдигам бунт срещу капитана на кораба".
„Допълнителна мотивация не ми трябва. Правя всичко възможно, за да спечеля още един шампионски пръстен. През лятото ще получа още един. Бъдете сигурни в това".
