Много неща могат да се кажат след втория кръг от световните квалификации в Южна Америка. Със сигурност обаче смелите авантюристични отбори от латино континента няма как да бъдат обвинени в защитна и предпазлива игра.
След прагматичната Копа Америка това лято, която мина под знака на сигурността преди всичко, се очакваше, че тази тенденция ще продължи и след лятото, но първите осем срещи от новата кампания показаха точно обратното - 27 гола или почти 3,5 средно на мач. Отборите просто отказват да играят за равенство - най-характерният изход в континенталния шампионат.
Изобилието от попадения и непредсказуемостта на изхода от квалификационния турнир прави следващия кръг, насрочен за ноември, да изглежда твърде далеч във времето.
Няма по-подходящо място да започнем обзора на снощните мачове от Пуерто ла Крус - мястото, където Венесуела записа исторически успех срещу гранда Аржентина.
Възходът на местния футбол не е изненада за тези, които следят Южна Америка. Той бе подсказан от представянето на традиционния аутсайдер на континента още в предишните световни квалификации, когато венесуелците завършиха на осмо място, но до последно бяха в борбата за петото, даващо право на бараж.
След това на Копа Америка възпитаниците на Сесар Фариас направиха подвиг, класирайки се за пръв път в историята на полуфинал.
Но въпреки всичко това първата победа на "виненочервените" срещу "небесносините" досега дойде като шок и заради убедителната им игра. Да, Аржентина, отново не беше на себе си, както сме свикнали да я гледаме напоследък, но не по-малък принос има и отличният тактически план, развит от Фариас.
Младият треньор знаеше добре, че озаптяването на Лионел Меси е ключовият момент в мача и суперзвездата никога не оставаше без минимум двама противникови играчи, които да внимават за него.
След почивката обаче фокусът в играта на домакините се смени от защита в нападение. Тогава централният бранител от баски произход Фернандо Аморебиета, който наскоро получи право да играе за Венесуела, завинаги се превърна в национален герой още във втория си мач с победния гол, отбелязан с майсторски удар с глава, увенчал усилията на целия отбор със заслужена победа.
Наставникът на Аржентина Алехандро Сабея пък се сблъска с дългогодишния проблем на отбора, преследвал неговите предшественици. Бившият треньор на Естудиантес имаше месец време, откакто пое поста, за да изнамери нова система или нов играч, с които да оправи отчайващото положение в защита. Това остана на заден план след убедителната победа с 4:1 над Чили в събота, но снощи се оказа, че все така си е дневен ред.
Агонията на "небесносините" означаваше триумф за венесуелците, а такъв постигнаха и техните съседи от Колумбия. 2:1 срещу Боливия на пръв поглед не изглежда кой знае колко впечатляващо, но всеки мач в Ла Пас на 3650 метра надморска височина е изпитание за духа и тялото, като там са се проваляли и суперсилите Бразилия и Аржентина. В миналата квалификационна кампания под ръководството на Диего Марадона "албиселесте" бяха разгромени с 1:6 в боливийската столица, така че домакините излязоха със самочувствието на фаворит срещу колумбийците.
Новият треньор Леонел Алварес обаче бе завел своите хора на лагер високо в планината, за да ги подготви за натоварването в Ла Пас. А за самия мач си позволи да жертва звездата Радамел Фалкао, за да пусне в атака не толкова талантливите, но по-издръжливи физически Теофило Гутиерес и Дорлан Пабон, който вкара първия гол в мача. Зад тях в средата на терена Фреди Гуарин бе истински звяр, а до него впечатли с играта си и съотборникът му от Порто Джеймс Родригес, който записа своя дебют за мъжкия национален тим и показа потенциал да бъде основен играч там за години напред.
При все това успехът на колумбийците не дойде никак лесно. Валтер Флорес изравни в 85-ата мин. и мачът вървеше към логичен хикс. Тогава обаче се развихри влязлото пет минути по-рано свежо подкрепление Фалкао, който получи пас от друга резерва - Дайро Морено, за да донесе (без)ценни три точки в добавеното време.
Тази победа на гостите бе единствената в осемте срещи от първите два кръга на квалификациите. Шест пъти домакините спечелиха, а изравнителното попадение на Ричарт Ортис в 90-ата минута донесе равенство 1:1 на Парагвай на свой терен срещу носителя на Копа Америка Уругвай.
В Сантяго пък станахме свидетели на футболен спектакъл в духа на атрактивния атакуващ стил без мисъл за защита. Чилийците показаха, че са преодоляли психически разгрома от Аржентина няколко дни по-рано, повеждайки с 3:0 срещу Перу за 48 минути. След това обаче бяха на път да пропилеят аванса си, когато "инките" докараха нещата до 3:2, но реализираната от Умберто Суасо дузпа донесе крайното 4:2.
След емоционалните сблъсъци в първите два кръга никой от отборите в зона "КОНМЕБОЛ" няма две победи (разбира се, Колумбия и Еквадор са изиграли само по един мач и имат шанс да продължат с пълен актив, ако отново спечелят през ноември). Налице са предпоставки за най-оспорваната квалификационна борба в Южна Америка в историята и едва ли ще сгрешим, ако предположим, че всички осем тима ще са запазили своите надежди за класиране през 2013 г. в навечерието на световното първенство.
Отсъствието на домакина на Мондиал 2014 Бразилия не само, че направи битката по-равностойна, но и за радост не е лишило от блясък квалификационния турнир - опасност, която изглеждаше напълно реална в началото.
Сега страните от Карибския басейн Колумбия и Венесуела откраднаха шоуто за себе си, а няма съмнение, че в предстоящите две години и останалите шест конкуренти за четирите места за директно класиране и за петата позиция, даваща право на междуконтинентален плейоф, ще имат възможност да покажат най-доброто от себе си в тази напълно непредвидима надпревара.
