Българският първенец Лудогорец сбъдна мечтата си и след Левски през 2006 г. стана вторият роден тим, пробил в групите на Шампионската лига. Малшансът преследваше "зелените" още от жребия, а драмата на реванша срещу Стяуа бе неописуема... Но всичко е добре, когато завършва добра, а историята на Лудогорец ще се разказва с десетилетия.
След такъв мач е трудно да се намери с какво да се започне. Дали с това, че Козмин Моци надяна вратарската фланелка и ръкавиците и спаси две дузпи... Или пък, че "орлите" се добраха до продължения с гол в последните секунди на редовното време, след като докосваха отпадането?
Всички бяха герои, но подвигът на Моци - бивш футболист на кръвния "стелистски" враг Динамо Букурещ остава незабравим. В самия край на второто продължение Владислав Стоянов получи червен картон, а Георги Дерменджиев бе изчерпал смените си.
"Понякога ни пази на тренировките", сподели специалистът, но пишман вратарят Моци изглеждаше като истински лъв, готов на всичко само и само да брани отбора си и в прекия, и в преносния смисъл, и не на последно място да прободе в сърцето омразната Стяуа.
Той танцуваше и подскачаше на голлинията, говореше на гредата, отправяше молитви към небето, но най-важното... хвана две от дузпите на футболистите на Стяуа.
Но до кулминацията на драмата имаше наситена предистория.
Положениятата започнаха да валят едно след друго от самото начало. Факлите в сектора за гостите, където половината бяха румънци, а половината - фенове на ЦСКА, още догаряха, когато Сънмартян подаде към Кешеру, който бе оставен непокрит от удобна позиция, но за късмет на Лудогорец стреля неточно в аут.
Същите двама продължиха да тормозят отбраната на "зелените" преди Лудогорец да се окопити в края на полувреме, за да властва изцяло след почивката. Румънците знаеха, че 0:0 ги устройва, но стара футболна максима е, че който играе за този резултат, рядко успява.
Късметът покри гранда от Букурещ в редица ситуцаии, а Владислав Стоянов се намеси решително в 65-та минута. Положенията продължиха да се редят пред румънската врата, но завършващият удар на Лудогорец куцаше, а времето безпощадно течеше.
В последната минута на редовните 90 Ешпиньо центрира от корнер, топката бе избита от защитата на Стяуа и попадна на крака на намиращия се извън наказателното поле Вандер, който след фамозен удар от воле препарира румънския вратар Арлаускис и прати мача в продължения.
В допълнителното време двата отбора бяха предпазливи, знаейки отлично, че гол в една от двете врати до голяма степен ще предреши крайния изход. В 97-та минута съдията спести кристален червен картон на Варела, който извърши нарушение срещу Марселиньо, а вече имаше официално предупреждение.
А същият този Варела бе в основата на изгонването на Владо Стоянов, след като се измъкна в близост до наказателното поле и националният страж нямаше какво да стори освен да го фаулира с цената на червен картон.
Изпитанието за Моци следваше моментално - фаул от опасна позиция, а след това ъглов удар, при който успя пръв да достигне до топката и да избие. Последен съдийски сигнал и обичайната суматоха, която настъпва преди дузпи. Но Моци не изглеждаше притеснен. Намираше сили да се усмихва и да се шегува със съотборниците си и с някои от румънските футболисти.
Настана големият момент, а самият Моци забоде първата дузпа за лудогорци, след което започна и вратарският му рецитал.
Героят от редовното време Вандерсон би несериозно без засилка и пропусна. Моци обаче не позволи негативните мисли на съотборниците му да продължат дълго и още в ответния удар хвана кълбото след изпълнението на Първулеску. Двата отбора си изпълниха още 9 дузпи без пропуск, преди Моци да отрази втори изстрел - този път на Ряпа.
Само след секунди той вече беше на оградата в обятията на феновете, а румънският лъв и всички в Лудогорец ще имат само още няколко часа на разположение, за да осъзнаят какво постигнаха - до момента, в който видят името на отбора в предстоящия жребий за групите.
