Треньорът на Болоня Синиша Михайлович отново се сблъска с неприятни новини за здравето си. Сърбинът бе приет в болница, за да се избегне рецидив на тежкото заболяване, с което се бореше през 2019-а.
Тогава Михайлович беше диагностициран с левкемия и в продължение на шест месеца премина три курса на химиотерапия и трансплантация на костен мозък. След това беше изписан от болницата, възстанови се и се завърна във футбола.
"Както знаете, периодично се подлагам на сериозни прегледи, след като преди две години и половина бях диагностициран с левкемия - обясни Синиша. - Възстановяването ми напоследък върви чудесно, но тази болест е коварна и хитра. Последните анализи показаха, че има някои тревожни сигнали. Съществува риск от рецидив. За да предотвратя това, бях посъветван да се подложа на лечение, което да изключи тази възможност.
Този път няма да се сражавам чак с такъв противник, както преди две години и половина. Ще играя по-напред и няма да се дам, ако мога така да се изразя. Явно тази болест е твърде смела, щом иска отново да се срещне с някого като мен. Добре, ето ме! Ако първият урок ѝ е бил недостатъчен, ще ѝ преподам още един. Дано не отнеме много време. Познавате ме. Ще направя всичко възможно да се справя възможно най-скоро, но определено ще трябва да пропусна някой и друг мач."
Откриха болестта случайно
През 2019 г. Михайлович няма ни най-малко понятие, че се случва нещо толкова страшно в организма му. Признаците на болестта започват да се появяват съвсем неочаквано.
"Една сутрин се събудих със силна болка в краката. Боляха ме и бедрата. Какво, по дяволите, е това? Разтежение? Бяхме играли падел вечерта, но щях да забележа нещо по-рано. Имал съм много изкълчвания, разтежения, травми... Знам за какво иде реч. Възпаление на нерв? Ами, ОК, ще мине. Но времето минаваше, а болката се усилваше. Като ходех, сякаш ме пронизваха куршуми в гърба. Бяхме на семейна почивка в Сардиния, брат ми Дражен също беше с нас. Като ме видя започна да се шегува с мен: "Защо се влачиш като старче? На колко си - на 90 ли?" Но не можех да ходя, не можех да седя - болеше ме ужасно. Мина ден и половина и нищо не се промени. Лекарите на Болоня ми изписаха антибиотик и малко ме облекчи."
Три дни по-късно Синиша вече си е в Болоня за началото на лятната подготовка. Подлага се на редица изследвания и прегледи.
"Определено държите на болка" - кава лекарят, който "чете" ядрено-магнитния му резонанс. - От това, което виждам, трябва да сте прикован неподвижно в леглото, без да можете да мърдате и пръстите си." "Но как така, докторе? Сутринта пробягах 11 км и тренирах във фитнеса..." "Не знам какво си правил, но никога не съм виждал такова възпаление. Помислих си, че апаратурата нещо се е повредила" - отговаря лекарят."
Той вече има опасения, че може да става дума за нещо изключително сериозно, а изследванията на кръвта и костния мозък потвърждават левкемията. Чувайки диагнозата, Михайлович пита: "Колко ми остава?" Но после бързо се взима в ръце: "Мога да се справя. Ще преодолея това", казва Синиша, когато научава, че е във фаза, в която левкемията му е лечима.
Фалшивата самоличност
Дата на раждане: 1 октомври 1950 г.
Адрес: Бездомник
Име и фамилия: Чгикийтофор Дърновск
С тези данни съпругата на Михайлович Ариана отива в аптеката до хематологията на болницата "Сант'Орсола". Записват го под фалшива самоличност, за да се избегне интересът на медиите. Настаняват го в единична вместо в двойна стая.
"Ако знаех как ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася - съжалява Синиша. - Размерът на стаята беше три на три. Всичко се стерилизира, въздухът се филтрира. Почти невъзможно е да мръднеш. Леглото ти е до стената, а около него монитори, тръбички... Като в затвор. Никога не съм лежал, но мисля, че затворът е по-добрата опция. Поне затворниците могат да дишат чист въздух. Те нямат температура, не им се гади, не изпитват адска болка. Не губят вкуса и мириса си, не слабеят като вейки. По-добре изобщо да нямаше прозорец. Когато погледнех към него, ми се искаше да го отворя, но не можех. Липсваше му само решетка..."
Обещанието пред отбора
На 25 август 2019 г. Болоня започва новото първенство срещу Верона, а Синиша обещава на отбора, че ще присъства на стадиона. Но три дни преди мача лекарите са категорични: "Забрави тези глупости, твърде рисковано е. Организмът ти е напълно беззащитен след химиотерапията. Има опасност от инфекция. Разбираме колко ти е важно, но, живот и здраве, ти предстоят хиляди други мачове."
Но за Михайлович няма други мачове - единствено и само този. "Вие не разбирате. Обещах на играчите. Аз съм техният треньор. Направих всичко, което трябваше. Преминах лечението, не мога да ги предам." Гледаха ме и не разбираха - казва Синиша. - Как може един футболен мач да е по-важен от живота? Сигурно ме мислеха за луд. Никой на мое място не би се държал така. Никой не би искал да подложи тялото си на такъв невероятен стрес - в края на краищата ми беше трудно дори да извървя няколко крачки до тоалетната. Но казах, че ще ме убият психически, ако не ме пуснат. Че ще съм мъртъв. И ако отида на мач, това ще бъде най-доброто лекарство."
В резултат на тирадата на сърбина лекарите отстъпват, но поставят условие - ще бъде освободен само ако нивото на левкоцитите в кръвта му се повиши до 900 клетки на микролитър.
На 22 август анализите показват 300. На 24-ти вече достигат заветната стойност.
"Когато се готвех да изляза, бях поразен от това колко бавно правех всичко. Ръцете ми трепереха. Погледнах се в огледалото и не се познах - отслабнал, остарял, без коса, прегърбен и слаб. Но поне можех да изляза", спомня си Синиша, който не е напускал отделението 40 дни.
Едва достига до колата си, а докато слиза по стълбите, прави три почивки. "Влачех се като зомби, но вътрешно бях по-жив от всички живи хора. И не плачех, а се усмихвах."
Футболистите на Болоня изпадат във възторг, когато виждат наставника си.
"Както обещах - тук съм. Лекарите казаха, че съм луд. Преживях най-гадните 40 дни в живота си, затворен в малка стая. Как се чувствам, можете да си представите по външния ми вид. Не съм същият, какъвто ме помните, нали? Но аз държа на думата си и направих всичко, за да бъда с вас днес. Дано не съм дошъл напразно. Веднага след мача се връщам, пуснаха ме само за няколко часа. Направете така, че да се върна спокойно в болницата. Играйте така, както само вие можете. Обичам ви, момчета."
Мачът завършва 1:1, а два месеца след него - на 22 ноември - Синиша е изписан окончателно.
"Помолих шофьора да ме закара в църквата. Стоях там един час сам. Седях си, молех се и говорех на Бог. За какво ли? Това е единственото нещо, което не мога да ви кажа."
