През новия сезон във Формула 1 на стартовата решетка ще застанат шестима световни шампиони - Михаел Шумахер (7 титли), Себастиан Фетел (2), Фернандо Алонсо (2), Кими Райконен (1), Люис Хамилтън (1) и Дженсън Бътън (1). С други думи, световните шампиони от 2000 година насам и естествено, Шумахер има и две титли през 90-те години на миналия век.
Такава концентрация на действащи световни шампиони в рамките на един сезон досега не е имало в историята на Формула 1. Но, да видим какво е станало през годините, когато е имало повече световни шампиони в колоната и които са останали в историята с оспорвана битка за титлата.
1953
Въпреки че през 1953 болидите във Формула 1 отговарят на техническите изисквания за колите от Формула 2, пилотите са от най-висока класа. Алберто Аскари е на върха на кариерата си и печели втората си поредна титла, като успява да се пребори с Хуан Мануел Фанджо, който се възстановява напълно от тежка контузия на врата, получена през 1952. Другият претендент за титлата е световният шампион от 1950 Нино Фарина. В хода на сезона изгряват и няколко британски звезди - Майк Хоутърн, а Стърлинг Мос и Питър Колинс демонстрират таланта си, въпреки че карат по-слаби болиди.
В колоната: трима шампиони и един бъдещ.
1960
В началото на 60-те години във Формула 1 върви истинска революция - болидите с двигатели, разположени отпред отстъпват пред колите, при които моторите са зад пилота. В същото време през този сезон се застъпват и две поколения талантливи пилоти. Джак Брабъм печели титлата с девет точки аванс пред Брус Макларън, а другият сериозен претендент за титлата е Стърлинг Мос, който обаче катастрофира тежко в средата на сезона.
Фил Хил носи единствената победа на Ferrari през сезона, а италианският тим все още използва болида 246 Dino с разположен отпред двигател. Но Хил печели титлата през 1961, след като Ferrari също стартира с болид с двигател отзад.
В Гран при на Холандия във Формула 1 дебютира Джим Кларк и до края на сезона печели осем точки. В Монако пък дебютира Джон Съртийс, който вече твърдо се ориентира от мотоциклетите към автомобилните състезания. В колоната присъства и бъдещият световен шампион Греъм Хил, който обаче има проблеми с ненадеждния болид на BRM.
В колоната: един шампион и четирима бъдещи.
1965
До средата на 60-те години Lotus се превръща в най-силния отбор във Формула 1 и през 1965 Джим Кларк печели втората си световна титла зад волана на една от колите на Колин Чапман. Кларк се налага над невероятна селекция от силни и талантливи пилоти. Греъм Хил е най-близо до Кларк, но на финала на сезона остава на 14 точки от него, а Джеки Стюърт прави експлозивен дебют и в края на годината стига до Топ 3 в крайното класиране.
През този сезон дебютира още един бъдещ световен шампион - Дени Хълм, а Йохен Риндт записва първия си пълен сезон във Формула 1. Другите звезди на стартовата решетка са Джон Съртийс, Брус Макларън, Джак Брабъм и Педро Родригес.
В колонота: четирима шампиони и трима бъдещи.
1970
В началото на 70-те години във Формула 1 влиза ново поколение пилоти - с буйни бакенбарди, рошави коси и секси имидж, но през 1970 „старите" звезди все още са на върха. Йохен Риндт печели световната титла, но посмъртно, тъй като загива в десетия кръг от сезона на „Монца". Годината се оказва много тежка за спорта - загиват Пиер Кураж и Брус Макларън, но Формула 1 се налага като един от успешните шампионати в световен мащаб и интересът към надпреварите сред пилотите и спонсорите расте. На стартовата решетка застават петима световни шампиони: Джеки Стюърт, Дени Хълм, Джак Брабъм, Греъм Хил и Джон Съртийс, а групата на младите таланти се води от Емерсон Фитипалди, Марио Андрети и Франсоа Север.
В колоната: петима шампиони и трима бъдещи.
1973
До 1973 във Формула 1 се налагат две големи звезди - Джеки Стюърт и Емерсон Фитипалди, но в края на този сезон шотландецът решава да сложи край на кариерата си, тъй като смята, че състезанията са станали много опасни. През 1973 Стюърт печели третата си световна титла в битка с много силни пилоти: Рони Петерсон и Фитипалди карат за Lotus, а Дени Хълм и Питър Ревсън са звездите на McLaren. Джеки Икс е във Ferrari, а в по-малките отбори навлизат нови и млади таланти: Джеймс Хънт, Ники Лауда и Джоди Шектър. Но и този сезон не се разминава с трагедиите: в последния кръг загива Север, когото Стюърт определя за една от големите звезди в близкото бъдеще на Ф1 и Роджър Уилямсън, също изключително талантлив пилот, който загива по-рано през сезона.
В колоната: четирима шампиони и трима бъдещи.
1981
През 1981 Нелсон Пикет печели първата си световна титла във фантастична битка срещу Карлос Ройтеман, въпреки че финалът на сезона в Лас Вегас е разочароващ. По това време, легендите от 70-те години са се оттеглили: Емерсон Фитипалди, Джеймс Хънт и Джоди Шектър вече не карат, но Марио Андрети иска още да се състезава. Изгрява звездата на Жил Вилньов, който прави невъзможни неща със своя Ferrari 126C и печели две победи - в Монако и Испания.
Новото поколение пилоти настъпва - Ален Прост и Найджъл Менсъл бързо трупат слава, а на Кеке Розберг му остава само една година до спечелването на световната титла.
В колоната: двама шампиони и петима бъдещи.
1986
Между 1981 и 1986 не се появяват много нови претенденти за световната титла във Формула 1, но през 1986 феновете стават свидетели на една от най-великите битки за короната в историята на шампионата. Ален Прост, Найджъл Менсъл, Нелсон Пикет и Айртон Сена се борят цял сезон и преди последното състезание шанс за титлата имат Менсъл и Пикет, които са съотборници в Williams и асът на McLaren Прост, който се бори за втората си поредна титла. Финалът на сезона е драматичното състезание в Аделаиде - Менсъл пука гума и отпада, с което губи шанс за титлата, проблеми с гумите има и Пикет и Прост взима титлата, но съперниците му стават все по-силни в следващите сезони.
В колоната: четирима шампиони и двама бъдещи.
1991
През 1991 Айртон Сена е на върха на възможностите си и печели третата си титла с McLaren. Бразилската легенда трябва да се пребори с Найджъл Менсъл с Williams, но проблемите с надеждността на колата на Британския лъв го дърпат назад. В същото време Ален Прост има проблеми във Ferrari и е уволнен в края на сезона, а през 1992 не кара, за да се върне през 1993 в Williams и да спечели четвъртата си титла. През 1991 във Ф1 дебютира Михаел Шумахер - със 7-о време в квалификацията на „Спа" зад волана на Jordan. Мика Хакинен с Lotus влиза в зоната на точките в Гран при на Сан Марино, въпреки че колата на тима е слаба.
В колоната: двама шампиони и трима бъдещи.
2001
Михаел Шумахер доминира през сезона, но през тази година скорост набират няколко млади пилоти, които ще започнат да го побеждават в следващите сезони. Кариерите на предишните съперници на Михаел Жак Вилньов и Деймън Хил са към края си и западат, а в края на сезона се оттегля двукратния световен шампион Мика Хакинен. Но на сцената излизат Фернандо Алонсо, Кими Райконен и Хуан Пабло Монтоя, като колумбиецът получава в Williams кола, с която може да се бори с Михаел. Дженсън Бътън изкарва труден втори сезон във Ф1 със слабата кола на Renault.
В колоната: трима шампиони и трима бъдещи.
2011
Завръщането на Михаел Шумахер във Формула 1 през 2010 предизвика интереса на медиите, но титлата печели младият му сънародник Себастиан Фетел. За 2011 на старта на сезона се явяват петима световни шампиони: Шумахер, Фетел, Алонсо, Хамилтън и Бътън - спортът навлиза в нова златна ера. За 2012 се връща и Кими Райконен и дано да е по-интересно, тъй като доминацията на Фетел през миналия сезон рядко даваше шанс на другите да блеснат. Да се насладим на битката на шестима световни шампиони която предстои.
В колоната: петима шампиони.
