Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пътят на Марко Симончели

Марко Симончели не успя да реализира потенциала си в Moto GP
Бащата на Марко пред болницата в Куала Лумпур в неделя следобед - чака новини за състоянието на сина си
Симончели малко преди фаталното падане във втората обиколка
Симончели наскоро участва в тест на Ford Fiesta WRC заедно със заводския пилот на тима Мико Хирвонен

Пилотът от Moto GP Марко Симончели почина от нараняванията, които получи при падането си във втората обиколка на Гран при на Малайзия вчера. Това е новината, която ужаси всички фенове на моторните спортове в света, при това само седмица след смъртта на Дан Уелдън в Лас Вегас. Нека си припомним брилянтния талант на Марко, който така и не успя да разкрие истинския си потенциал.

В периода, в който Moto GP беше на прага на стагнацията, предизвикана от доминацията на ограничен кръг пилоти и заводски отбори, възходът на Марко Симончели, който тръгна от позицията на аутсайдер, беше едно от най-интересните неща за сезон 2011.

Нямаше как да пропуснете Марко - с огромната му къдрава коса и ръстът му, който рязко го отличаваше от неговите колеги. От момента, в който Симончели се появи в Moto GP, всички го забелязаха. Но скоро започнаха да му обръщат внимание по правилната причина - заради скоростта му на пистата.

Феновете го обикнаха на секундата - заради характера му, статута му на талантлив аутсайдер, който кара за частен тим - в случая Gresini и заради зрелищния му стил на пилотиране. А някои от ходовете му на трасето веднага му донесоха неприятности с неговите колеги.

Кариерата на Марко започва с поредица победи - две титли в италианския шампионат Minimoto и европейска титла в клас до 125 кубически сантиметра. След това идват и големите изпитания - няколко старта в клас до 125 кубика в световния шампионат през 2002 година.

Марко изкара три пълни сезона в клас до 125 кубика и взе две победи, като трябва да се отбележи първия му успех - на мократа "Херес" през 2004, а през 2005 завърши пети в крайното класиране, след което направи стъпката към клас до 250 кубически сантиметра.

Следват четири сезона в четвъртлитровия клас с Gilera. Още от самото начало Марко се наложи като един от пилотите в Топ 10, но истинският му прогрес започна едва в края на 2008, когато спечели квалификацията на "Ещорил", но в самата надпревара не успя да спре Алваро Батиста, който същият ден спечели световната титла.

Големият пробив дойде с домашната му победа на "Муджело", въпреки че успехът му беше помрачен от инцидента с Ектор Барбера във финалния спринт - моторите на двамата се удариха и испанецът падна тежко на асфалта. След финала Симончели беше привикан при комисията, която отговаря за сигурността на пилотите, за да обясни какво се е случило в последните метри на състезанието, но италианецът запази победата. И спечели още една - само седмица по-късно в Каталуня.

След това Симончели се оказа неудържим. В десетте състезания от този момент до края на сезона той неизменно беше на първа редица на старта, като спечели шест квалификации. Това му донесе три победи - в Германия, Япония и Австралия, а с тях дойде и контролът върху хода на шампионата. Марко спечели световната титла на "Сепанг", където завърши трети, а в последното състезание за сезона във Валенсия отново взе победата.

Симончели остана в клас до 250 кубика и за 2009, за да може да защитава титлата, отново с мотор на Gilera. Но този път нещата не тръгнаха добре, най-малкото защото Марко кара с контузия в китката, получена в мотокрос инцидент преди началото на сезона. А заради това, той дори принуден да се оттегли от първото състезание за годината в Катар.

Феновете на Симончели трябва да чакат до четвъртото състезание преди той да печели отново - във Франция, на мокро. Но в Италия, Симончели отново има проблеми със съперниците си - той води оспорвана битка в последната обиколка с Батиста, с няколко опирания в мотора на съперника, а това позволява на Матиа Пасини да изпревари и двамата и да финишира пред тях.

Като основни съперници на Симончели се оформят двамата испанци Батиста и Барбера, а това означава бурна радост по трибуните в Барселона, след като Марко пада в следващия кръг.

На този етап Симончели е едва пети в класирането, но успява да се качи на подиума на "Ассен" и после си връща формата от 2008 - пет победи в седем състезания. Така два кръга преди края Марко е само на 12 точки от водача Хироши Аояма.

На "Сепанг" Симончели остава едва трети, изпреварен от Аояма и Барбера и за решителното състезание във Валенсия той е в ролята на аутсайдер. Но още в началото Аояма излиза от трасето, след което обаче Симончели е поставен под сериозно напрежение от Барбера - Марко води, но не издържа на натиска на испанеца, прави грешка и пада. Така Аояма става шампион, а Симончели завършва годината на трето място.

По това време Симончели вече е подписал да кара в Moto GP с Gresini Honda Team за сезон 2010. Преди това обаче Марко отскача до световния шампионат по супербайк, където записва участие за Aprilia на "Имола" и дори побеждава съотборника си Макс Биаджи в битката за третото място във второто състезание. Още един знак за бързото развитие на таланта на Симончели.

Но кариерата на Марко в Moto GP започва трудно - две тежки катастрофи в хода на тестовете отнеха доста от скоростта му и едва по-късно през сезона той започна да се бори за място в Топ 10.

В последните кръгове за 2010 Симончели вече демонстрира това, което през 2011 го превърна в звезда и показа, че въпреки по-голямото си тегло и по-високия си ръст, може да се бори с най-добрите.

Първо, Марко се включи в битката за местата на подиума в Австралия, но в крайна сметка остана шести. На "Ещорил" Марко остана на 0,059 секунди от Андреа Довициозо със заводски мотоциклет на Honda, който завърши на трето място. И в последното състезание за годината във Валенсия, Симончели вече се бори за победата.

За 2011 Симончели реши да остане в Gresini, но Honda направи важен жест към него - японците му осигуриха заводски подготвен мотоциклет за новия сезон. Това се оказа последния елемент, който беше необходим, за да се превърне Симончели в сериозен претендент за победата на всяко трасе. Още във втория кръг, на влажната "Херес" той успя да се откъсне напред и дълго време начело, но падна, въпреки че беше натрупал сериозен аванс.

Колкото по-близо до челото на класирането е Симончели, толкова повече внимание на агресивните му атаки отделят вече утвърдените асове в Moto GP. Пример за това е уикендът на "Ещорил" - световният шампион Хорхе Лоренцо успя трудно да победи Симончели в квалификацията, след което му се скара на пресконференцията, че кара твърде опасно. Хорхе предупреди звездата на Gresini, че е опасен на пистата - за себе си и за другите, но Симончели се пошегува, че ако е било така, то е щял да бъде "арестуван"... На следващия ден Симончели изкара половин обиколка в състезанието и падна...

В състезанието в Льо Ман скандалът стана още по-голям - Симончели се удари със заводския пилот на Honda Дани Педроса, испанецът падна и си счупи ключицата, а това сложи край на надеждите му за титлата.

Марко беше наказан и отнесе доста критики от колегите си, след което спечели квалификацията в Каталуня, но в състезанието завърши едва шести.

Последваха още падания - във Великобритания и Холандия - като при втория инцидент Симончели събори и Лоренцо. Марко започна да признава, че е недоволен от себе си, а босовете му в Gresini станаха нетърпеливи за добри резултати. Все пак, Марко записа шест поредни старта от първа редица, като успя да спечели и две квалификации и целта беше ясна - той трябваше да стане първият пилот, взел победа с частен мотоциклет от 2006 година насам - тогава това постигна Тони Елиас на "Ещорил", отново с мотор на Gresini. И въпреки скоростта си, Симончели беше едва 10-и в класирането.

През втората половина на 2011 Симончели не беше толкова зрелищен, но постигна повече успехи. Паданията почти изчезнаха, а заедно с тях и скоростта му в квалификациите.

Първото му качване на подиума в Moto GP дойде в Бърно - трето място, след това Марко завърши втори на Филип Айлънд и се изкачи на пето място в класирането. Пред него бяха само тримата заводски пилоти на Honda и Лоренцо.

Така Гран при на Австралия остава като най-успешното състезание в трагично прекъснатата кариера на Симончели. 7 дни по-късно той изпусна контрола над мотора си във втората обиколка на "Сепанг" - там, където преди три години спечели световната си титла в клас до 250 кубика, падна и беше ударен от Колин Едуардс и Валентино Роси. По-късно Марко почина в болницата от раните, получени при удара, при който падна и каската от главата му.

Седмици по-рано от Honda подновиха договора на Gresini и Симончели за 2012 - тимът отново щеше да получава заводски подготвен мотоциклет. Това беше надеждата на Марко да се бори за победи и един ден - и за световната титла. Защото през 2011 демонстрира, че е достатъчно бърз, за да го направи.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените