Фернандо говори високо и гласът му се чува из целия препълнен автобус, който си пробива път в час пик в Сао Пауло.
„Не понасям Севера, човек - изкрещя Фернандо, толкова високо, че няколко човека се извърнаха, за да го видят. - Построиха нови стадиони, изхарчиха много пари за тях - и за какво? Има болници, в които трябва да чакаш осем часа, за да те прегледа лекар. Парите ни трябват на нас, не на тях."
Като се има предвид, че автобусът беше пълен с хора, качили се от близката болница, трудно може да се спори с тълкуванието на събитията на моя местен водач.
Фернандо не е единственият, който е на това мнение. Ако прекарате само няколко дни в Сао Пауло ще се убедите, че мнозина мислят като него.
За тях, Северна Бразилия - където са градовете Ресифе, Натал, Форталеса и забитият в джунглата Манаус - е чужда територия. И сега Фернандо и другите южняци финансират удоволствието на северняците да гледат световното по футбол.
Разделението „север - юг" в Бразилия е историческо. Икономически най-силни винаги са били големите градове Сао Пауло и Рио де Жанейро, отчасти и заради много европейци, заселили се там.
Холандия е контролирала за кратко североизточното крайбрежие на Бразилия - между 1630 и 1654, но като цяло чуждестранното влияние винаги е било по-силно в южната част на страната.
Разликата се вижда ясно при сравнението на БВП на всеки отделен щат. Сао Пауло и Рио са най-проспериращи (като изключим столицата Бразилия), като последните данни са от 2011 година - там средният годишен доход е между 11 000 и 14 700 евро, а в Ресифе, Натал и Форталеса се колебае между 3700 и 7400 евро.
Тази разлика не притеснява южняците. Но те не са доволни от масираните инвестиции в стадиони в северната част на Бразилия, тъй като голямат част от тези спортни съоръжения няма да могат да се използват пълноценно след края на световното първенство.
Строежът на стадиона „Арена ди Амазония", където в събота Англия загуби от Италия с 1:2 е струвал около 250 милиона евро. След световните финали това ще е домът на местния отбор Насионал. Но Насионал не е част от елита на бразилския футбол от 1985 година насам и шансовете на тима да продаде всички места по трибуните - 46 000 - за домакинските си мачове са „смехотворни".
Най-лошият пример е столицата Бразилия. Тук стадионът излезе 663 милиона евро, което го направи вторият най-скъп стадион в света след „Уембли". Тук обаче няма местен футболен клуб, който да играе на него.
Бразилия стартира с победа световното, а в четвъртък ще играе с Мексико във Форталеса и втора победа ще осигури участието на домакините на осминафиналите. Успехите на националния отбор обикновено сплотяват нацията, но това не е достатъчно за Фернандо и още много като него. Много бразилци си задават един и същ въпрос, на който още няма отговор: „Защо в толкова много градове трябва да има мачове от световното?" През 2010 в ЮАР бяха използвани 10 стадиона, а през 2006 Германия проведе световно на шест стадиона, като повечето от тях нямаха нужда от кой знае какви инвестиции за финалите.
Едната теория е, че това решение е политическо. Президентът Дилма Русеф ще се бори за втори мандат през октомври и инвестициите в стадионите се разглеждат като жест към Севера. След като включва северната част в световното, тя има голям шанс да спечели гласовете на местното население. Може би така смятат в щаба й.
Тя обаче отрича подобни твърдения с думите: „Преди всичко, направихме всичко това, за всички бразилци".
Русеф губи бързо популярност, тъй като малцина вярват, че инвестициите в размер на 8,1 милиарда евро, вложени в провеждането на световното първенство, ще облагодетелстват цяла Бразилия.
Според последните социологически проучвания тя се радва на одобрение сред 34% от населението. Съперниците й обаче едва стигнаха до 30% одобрение, така че се смята, че бразилците все още не са решили за кого ще гласуват през октомври.
По-притеснително за Русеф е друго - 72% от бразилците са недоволни от начина, по който тя и администрацията й управляват страната. Остава да видим дали световното първенство ще промени това.
Бразилия е разделена икономически, социално и политически. Най-вероятно световните финали ще изострят тези проблеми вместо да ги решат.
И когато автобусът на Фернандо стигне целта си, той може би няма да е толкова ядосан.
