Ще си върне ли тя на "червените" 30 години след онзи незабравим мач с Арсенал?
Три десетилетия минаха. 30 години никой, който е близо до Ливърпул и английския футбол, не забравя трагедията на "Хилзбъро", случила се точно днес, на 15 април.
Преди 30 години в Шефийлд, на стадион "Хилзбъро", загинаха 96 привърженици на "червените" и клубът се промени завинаги. Футболът се промени завинаги.
Също 30 години минаха и от един мач, за който в Англия писаха книги, снимаха филми (Fever pitch трябва да се гледа от всеки фен на играта). Ако не знаете историята, ето я вократце.
Ливърпул и Арсенал се гонят за титлата цял сезон, като в последните седмици нещата стават по-сложни.
Трагедията на "Хилзбъро" отлага няколко мача на Ливърпул и сгъстява, обърква програмата. Единият отбор "догонва" по изиграни двубои, точките се пресмятат и на теория, не само реално спечелените до момента. Краят на сезона се забавя и отива за края на май, чак след свещения мач в английския футбол.
Ситуацията стига до кулминационен момент дни, след като Ливърпул печели велик финал за Купата на ФА срещу Евертън с 3:2 и е на път към дубъл. Точно това е споменатият "свещен" мач за английския футбол, който винаги е завършек на сезона. Този път след него се играе още, като има титла за решаване.
Предстои последен двубой от първенството, в който Ливърпул приема Арсенал. На гостите им трябва победа с 2 гола разлика, за да изравнят по точки домакините и да ги изпреварят по брой вкарани попадения (равна голова разлика!).
Логиката казва Ливърпул. Без никакво съмнение.
Отборът е изключителен в края на 80-те, не е губил с повече от един гол у дома от 3 години и 2 месеца. Арсенал не е печелил на "Анфийлд" в 15-те сезона, предхождащи решаващата битка. Букмейкърите са сигурни, че знакът на мача е 1 или Х, вариантът с победа на гостите и титлата за тях е почти нереалистичен.
Съдбата обаче е решила друго. Арсенал бие с два гола през второто полувреме, като през първото основно се брани. В края Йън Ръш изпуска златно положение за 1:1, а след това - в първата минута на добавеното време Майкъл Томас се промъква, топката след рикошет се връща в него и той я вкарва във вратата - 0:2!
Титлата отива в Арсенал и вероятно, преди да видим гола на Агуеро през 2012 г., това е най-драматичният завършек на сезон в английската игра.
"Логиката каза Ливърпул, но съдбата избра Арсенал", пише тогава "Гардиън".
Аналогиите със сезона, който гледаме в момента, не са никак малко. Не само, защото името на Ливърпул отново е замесено.
Манчестър Сити е отборът, който трябваше безпроблемно да е шампион вече. Преди сезона никой не даваше шанс на когото и да било да го преследва и застраши.
Като камъче в обувката обаче, там е Ливърпул, който някак намира начини да крачи успоредно с машината на Пеп Гуардиола. Сити бие с огромно превъзходство, създавайки куп положения, със стил и грация. "Червените" са мощ, характер и никога не се отказват. И също бият непрестанно.
Месец преди края на сезона, разликата реално е 2 т. в полза на Ливърпул, а виртуално - 1 за Сити (имат мач по-малко).
Като нищо ще видим драма в последния ден на сезона, когато Ливърпул приема Уулвърхемптън, а Сити гостува на Брайтън.
От август до днес, а вероятно и до този заветен 12 май, който слага точка на първенството, лайтмотивът в анализите е, че Сити е логичният №1. Вероятно не само в Англия, но и в Европа.
Но, само за миг си представете, че 30 години по-късно, съдбата е решила пак да се намеси.
Ливърпул получава някои знаци от нея, без съмнение. Спомнете си късния гол на Ориги срещу Евертън - какво логично имаше в него? Или автоголът на Лорис и Алдервайрелд за 2:1 над Тотнъм. Или гредата на Азар в неделя, когато бе сигурно, че ще вкара.
Пред очите ни една точка се превръща в три с едно помахване на футболната съдба. И така... преследването продължава и камъчето в обувката не излиза.
Логиката казва Сити. Въпросът е дали, както бе преди 30 години, съдбата не е решила друго. И още нещо - кой ще е Майкъл Томас на 2019 г., ако това е сценарият, подготвен ни от футболните богове?
