Преди седмица Емилио Бутрагеньо представи едно хлапе с щръкнали руси коси, държащо нервно фланелка на Реал Мадрид в ръце. Мартин Йодегор е новото дете-чудо на футбола, след като на 15 всички говореха за него, а на 16 вече е в Реал.
Но норвежкото момче, безспорно много талантливо, трябва да внимава. По този път, както се казва, минаха мнозина и немалко от тях вече са в миманса.
На 15, 16 или 17 те са в устата на всички. "Следващото голямо нещо", "Новият ... еди кой си" и т.н. Чували сме ги за бразилци, германци, англичани и за нашия Валери Божинов, който изуми Италия преди 12 години, като дебютира в елита на 15.
Но къде изгуби пътя към върха кариерата на Божинов, е ясно. Някъде в контузията като играч на Манчестър Сити, връзката с родните тартори на националния и начина им на живот, софийската среда за развитие на футболен талант и ... Стана малко като във вица, в който легнал футболистът, ама нещо го дърпало и не можел да заспи. А това дето го дърпало, бил животът...
Но не винаги е така. Пеле бе дете-чудо на 17, на 18 светът го видя и му се възхити на световното в Швеция. И е Крал на футбола, ще остане такъв, докато я има играта.
Марадона бе някакво извънземно, за което чувахме откъм Аржентина. На световното 1982-ра не успя да се разгърне, но видяхме откъси от супер талант. Четири години по-късно светът бе в краката му, а и досега той седи на трона до Пеле.
В Англия за последното десетилетие извадиха Рууни, Уолкът и сега Рос Баркли, като успехът на Уейн трябва да е пример за останалите. Въпреки че имаше своите криволичения, талантът му се материализира в зряла игра и трофеи.
Лионел Меси бе дете-чудо, докато за Кристиано Роналдо някак се заговори чак, когато отиде в Манчестър Юнайтед. И тогава дори бе спорен с леко момичешкото си поведение и мрънкане по терена. На 20-22 г. той избуя, възмажа и стана играчът, който се разви до №1 в момента.
Меси на 16 дебютира за Барса, на 18 вече бе очевидно, че е гений и нещо различно. На 19 бе европейски шампион и игра на Мондиал, а на 20 - лидер на Барселона.
Някои го правят, развиват се, избират точното място да отгледат таланта си и да го превърнат в качество и дългогодишно властване на върха на футбола. Други избират пътеките на парите и трансферите, сбъркват средата и отиват в графата: "страхотен талант, но...".
Така че - внимавай, Мартин Йодегор. Да си талантлив и да те е харесал Реал е чудесно, когато си на 16. Въпросът е къде ще си на 26 и какво ще имаш зад гърба си като постижения.
