Мадрид се готви като за война, в която ще дрънкат оръжията на двата най-големи врага на мадридизма.Бойните баски от Атлетик излизат срещу непримиримите отцепници от Каталуния - Барса, във финал за Купата на Краля. Мястото е стадион „Висенте Калдерон". Столицата е готова за най-лошото - битка и грозни сцени на и извън терена. Стаена е надеждата за празник на футбола, какъвто двата тима също са способни да изнесат.
Над 50 000 се очакват за големия мач, като вероятно никой от тях не обича Мадрид, Краля и символите на кастилската монархия. Двете най-горди провинции на Испания стигнаха финала в столицата, което гарантира много напрежение.
На терена Барса и Атлетик могат да играят изящен футбол, сезонът го доказа. Но спомените за 1984-а са живи и винаги трябва да имаме едно наум. Тогава финалът пак бе в Мадрид, но на „Сантяго Бернабеу". Диего Армандо Марадона изрита в главата Андони Гойкоечея от Атлетик с последния съдийски сигнал, след като цял мач е тероризиран от баската защита. Говорим не за остри влизания, а за откровени ритници. Почти 6 месеца по-рано същият Гойкоечея счупва крака на Марадона с друго убийствено влизане в мач за първенството. Травмата шокира цяла Испания заради грубостта, а Гойкоечея е кръстен Касапина от Билбао. Той обаче не се трогва и самодоволно разкрива, че е скътал обувките, с които е контузил Марадона във витрина у дома, като трофей.
Диего едва се е възстановил за финала и тръгва да си отмъщава за контузията, след като отново е тероризиран цял мач.
На „Бернабеу" настава ад след ритника на Марадона, карате, кунг-фу, удари и побоища. Бернд Шустер е като Мохамед Али, Мигели изритва в гърба Пачи Салинас, а баските са водени от митичните побойници Гойкоечея и Уркиага. Мачът, ако някой се интересува, е завършил по-рано с успех на Атлетик - 1:0.
През 2009-а Барса победи в повторение на финала, но на „Местая" във Валенсия - 4:2. Игра се страхотен футбол, мачът бе украшение на сезона.
Това бе първият от 13-те трофея, които Пеп Гуардиола спечели само за 4 сезона с отбора. Тази вечер треньорът, превърнал се в легенда, ще изведе за последен път своя тим на терена. От утре Пеп е във ваканция, никой не знае докога. За 4 години Гуардиола превърна Барса в машина за победи, а Лео Меси - в несравним футболен диригент и безпощаден голмайстор.
В Мадрид последната вечер на Пеп ще е и символично сбогуване с човека, от който Гуардиола признава, че се е учил. Във всяко интервю Гуардиола споменава методите на Марсело Биелса като част от теоретичната си подготовка за треньорския занаят. Лудия Биелса от Аржентина. Клекналият край терена чудак, който направи от един млад състав с непознати играчи тим, който уплаши цяла Европа. Атлетик изпусна купата в Лига Европа, не успя да се класира в четворката в първенството, а сега има последен шанс да осребри един иначе изключителен сезон. В противен случай тимът на Биелса „ще плени света и ще умре красиво". Така казваха навремето за бразилците от 1982-ра година. Зико, Сократес, Фалкао, Едер - брилянтни и симпатични на цялата планета, но останали без медал от мондиала в Испания... Биелса не обича да бъде „симпатичният губещ", но и не е готов да жертва принципите си в името на победата на всяка цена. Като Гуардиола.
Това трябва да е вечерта на футбола, а не повторение на войната от 1984-а. Дори само заради Пеп и четирите години, в които той изповядваше философията на любов към топката, към атаките и головете. Марадона го няма, но тук е Меси. За щастие от другата страна е пълно с вдъхновени и талантливи играчи, а не с копия на Касапина от Билбао - Андони Гойкоечея.
Достатъчно условия да победи футболът.
