Докато играеше в Ливърпул, спечели в три поредни сезона "Златната ръкавица" за най-много сухи мрежи. С общо 57 шампионатни мача без допуснат гол между 2005 и 2008 г., Рейна беше изместван от идеалния отбор първо от Шей Гивън (Нюкасъл), после от Едвин ван дер Сар (Манчестър Юнайтед) и накрая от Дейвид Джеймс (Портсмут).
Ето ви несправедливост. Успехите на Манчестър Юнайтед през 90-те се градяха върху желязното партньорство в защитата между Стив Брус и Гари Палистър. И макар че Палистър изигра 22 мача за националния отбор и попадна в отбора на сезона цели пет пъти, Брус така и не записа двубой с националната фланелка, нито беше избран от колегите си за някой от отборите на сезона.
Преди да го връхлетят контузиите беше един от най-добрите бранители във Висшата лига, капитан на Тотнъм, обожаван от феновете и уважаван от колегите си. Тиери Анри казва за него: "Можеше да ти отнеме топката без изобщо да разбереш, без да прави никакви нарушения". Само 10 жълти картона и нито един червен в 350 мача доказват това.
В онова велико защитно каре на Арсенал също не липсват несправедливости. При централните защитници Тони Адамс получи на четири пъти място в идеалния отбор на сезона, докато Мартин Киоун не беше зачетен нито веднъж. Така при бековете Лий Диксън получаваше повече признание от Найджъл Уинтърбърн. Всъщност Уинтърбърн навъртя 584 мача за Арсенал и това говори достатъчно за него.
Пет сезона дърпаше конците в халфовата линия на Ливърпул, но когато дойдеше време за наградите, беше засенчван от съотборника си и всеобщ любимец Стивън Джерард. За Алонсо обаче най-великите мигове предстояха, защото той достигна пълния си потенциал след като премина в Реал Мадрид.
Фундаментален за първия голям състав на Жозе Моуриньо в Челси. Ганаецът си спечели няколко номинации за "Златната топка" и беше избран за играч на сезона в Челси, когато тимът завърши втори през 2007 г. Това не беше достатъчно за идеалния отбор.
След като беше недооценен в Реал, Макелеле премина в Челси и спечели две титли на Англия... за да си остане недооценен и на Острова, поне ако съдим по гласуванията за отбор на сезона. Французинът беше еталон за дефанзивен халф доста преди Н'Голо Канте да направи фурор в същата роля.
Още един играч на Челси, необяснимо пропуснат от колегите си при гласуванията. Очевидната класа, изящна техника и стил на игра в атаката, както и приветливият му характер, сочеха, че останалите от Висшата лига би трябвало да гласуват масово за него. Освен това, със своята игра Дзола помогна да бъде прекъсната 25-годишна суша от трофеи в Челси - с него "сините" спечелиха 4 трофея за 4 сезона. Впрочем в същия период Роберто Ди Матео, Густаво Пойет и Марсел Десаи също бяха пренебрегнати за идеалните единайсеторки, така че явно просто всички мразят Челси.
Феноменално ляво крило, холандецът заслужаваше да бъде сред идеалните 11 най-малкото през дебютния си сезон за Арсенал, 1997/98. Тогава той спечели дубъл, вкарвайки победния гол за решителната победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на "Олд Трафорд" през март. Овермарс вкара общо 12 гола за първенство в онази кампания, включително на два пъти срещу Евертън в деня, когато Арсенал спечели титлата. И все пак беше изпреварен от Райън Гигс в отбора на сезона, най-вече заради ранното гласуване.
Най-добър млад играч в Англия за два поредни сезона и 163 гола в английския елит (64 от които беше вкарал още преди 21-вия си рожден ден). Въпреки това, някак Фаулър не достигна отбора на сезона нито веднъж, сякаш за да затвърди някои впечатления, че можеше да постигне много повече в кариерата си.
Кой ли се интересува от него все още? Но холандецът беше като цяло подценяван нападател, който вкара 103 гола в 205 шампионатни мача за Лийдс и Челси, а после достигна финал за Купата на УЕФА с Мидълзбро. Стана голмайстор на Висшата лига през 2001 г., но не успя да пребори убийствената конкуренция при нападателите и да влезе в идеален тим на сезона.
