Уважаеми фенове!
Левскари, цесекари, ботевисти, локомотивци, беройци...
След онова, което видях на финала за Купата на България ми е трудно да се събудя. Да отворя очи за реалността. Не мога да се обърна към БФС, защото в лицето на Борислав Михайлов виждам човек, останал без грам достойнство и мотивация за работа.
Защото футболната ни централа е всичко друго, но не и опора за смислени и креативни решения. Трудно ми е да си помисля, че някой от управляващите в държавата ще измисли, инициира и реализира програма, свързана с нас, феновете.
Те са зомбирани много повече от нас и от оня от БФС. До непоправимост. А ние се нуждаем от лечение и прочистване. Ослепели сме до безкрай. Болезнено. И на принципа на неволята си помислих, че можем да си помогнем само ние.
За да спасим играта, естетиката във футбола и онова, за което живеем- спомените и възможността да ги предаваме на децата ни. И така- онова, което струва ми се е основополагащо, но ни е трудно да приемем...
ЕДНАКВИ сме.
Няма как. Живеем в една държава, дишаме същия въздух, приятелите са ни от всичи цветови футболни категории, посещаваме едни училища, работни места, кръчми и курорти. Родителите ни са приятели, децата ни също. Обичаме кюфтета, боб и бира. Планина, море, секс и... футбол.
И това последното ни разделя. Защото сред нас, но НАВСЯКЪДЕ сред нас, има диваци, на които мозъка отказва да работи. И си мислим, че футболните изроди са само у съседите, че ние сме чисти и на нас ще ни се размине.
Не бе, хора! Няма начин! Едните стрелят ракети в съперниковите агитки, други пркратяват мачове с бомби, трети палят... За къртене на седалки няма смисъл да отварям дума. Там всички са отличници.
Освен че сме еднакви, сме и РАЗЛИЧНИ. Футболният фен не е задължително онзи, който пее, гол е до кръста и е склонен към хулиганство. Фенове са всички, които обичат футбола, отбора си и посещават мачовете на този отбор.
Мисля, че не е необходимо повече. Един пее, друг скача и пее, трети просто гледа със затаен дъх. Всички не спим от напрежение преди важен мач, но сме по свой уникален начин индивидуалности на трибуните.
На Бернабеу е тихо като в театър, Сан Сиро е вълнуващ и емоционален, Иньоню трепери под грохота на тълпата.
И какво? Цар Футбол е навсякъде. Въпреки различните вкусове, традициите, характерите и лицата на участниците. Затова, че сме еднакви и проблемите са на всички нас, затова че сме различни и се налага да живеем с уважението един към друг, Ви моля: Пазете се! Себе си и другите! И децата! Мислете! Пазете Футбола, защото ще избяга! Ако вече не го е сторил... И се борете срещу онези с празните тикви и реещ се поглед!
