Неймар (Бразилия).
Случва му се за втори път след световното миналата година, но този път вината си е изцяло негова. Поведението му след края на мача с Колумбия е недопустимо. Нищо чудно да се крие и желание за мъст след травмата му от Мондиала, нанесена точно от този съперник. Ще гледа отстрани остатъка от турнира, а Бразилия без него е далеч по-немощна.
Снимка: Петер Шолс, Reuters
Зинедин Зидан (Франция).
Всъщност той пропусна само епилога на финалния мач и дузпите срещу Италия на Мондиал 2006. Последният удар в кариерата на големия майстор бе с глава, но не по топката, а в гърдите на Марко Матераци. Зизу бе изгонен в продълженията, а французите загубиха световната купа с дузпи.
Диего Марадона (Аржентина).
Първото му световно завърши безславно, като изрита грубо съперник на мача с Бразилия и бе изгонен. Световният шампион отпадна, а Диего се завърна в родината като грешник, а не като герой. Поне за това световно...
Снимка: Getty Images
Диего Марадона (Аржентина).
На Мондиал 1994 Диего бе в стихията си, свалил 14 килограма преди турнира и водещ Аржентина към успехи. Но го хванаха с допинг и пропусна мача с България - трети в групата. Загубата от нашите не бе фатална за Аржентина, но тази на осминафинала от Румъния прати тима у дома. Диего плачеше на трибуните.
Павел Недвед (Ювентус).
През 2003-а чехът бе най-добрият футболист в Европа, като заслужено вдигна "Златната топка" в края на годината. Но на полуфинала в Шампионската лига срещу Реал, Недвед фаулира безсмислено грубо Стив Макманамън и получи жълт картон, който го извади от финала, където Юве се класира. Павел гледаше от трибуните как тимът му падна с дузпи от Милан и изпусна купата.
Луис Суарес (Уругвай).
Той не е на Копа Америка, защото още тече наказанието му от световното за ухапването на Джорджо Киелини. Светът бе шокиран, но на Суарес вероятно му е било най-тежко - той гледа от дома си отпадането на Уругвай на осминафинал от Колумбия. Сега пак е пред телевизора, докато страната му защитава титлата си на Копа Америка.
Снимка: Getty Images
Клаудио Каниджа (Аржентина).
Головете му през 1990-а заведоха Аржентина на финал, след като той и Диего Марадона носеха отбора на гърба си. Вкара за 1:0 над Бразилия на осминафинала, после и за 1:1 срещу Италия на полуфинала (на снимката), но получи жълт картон в продълженията... Доста пресилен. И изгледа загубата от Германия на финала от трибуните.
Лоран Блан (Франция).
Капитанът на това славно френско поколение седя нервно на трибуните, докато "петлите" изживяваха най-славния си час - финалът срещу Бразилия през 1998-а, спечелен с 3:0. А без Блан финал може би нямаше да има - той вкара "златен гол" срещу Парагвай, който спаси Франция от участта да решава всичко с дузпи още на осминафинала.
Пол Скоулс (Манчестър Юнайтед).
Невероятен през сезона 1998-99 г., рижият халф водеше полузащитна линия на мечтите с Бекъм, Гигс и Кийн до себе си. Но жълт картон в реванша с Ювентус го лиши от шанса да играе на финала срещу Байерн, спечелен по изумителен начин от Юнайтед с два гола в добавеното време - 2:1.
Снимка: Getty Images
Рой Кийн (Манчестър Юнайтед).
Същата история изживя и Кийн, който поведе тима за обрат в Торино на полуфинала при 2:0 за Ювентус до крайното 2:3 за Юнайтед. Ирландският капитан вкара първия гол, но после получи и картон, което го прати на трибуните за незабравимата нощ в Барселона на финала.
Михаел Балак (Германия).
Съдбата го извади от финала на Мондиал 2002, което се оказа първият и последният му шанс за трофей с националния тим. Балак бе страхотен на турнира, вкара победно и на полуфинала срещу домакините от Корея, но това нарушение (на снимката) му донесе жълт картон и Германия остана без лидера си за срещата с Бразилия на финала. Селесао спечели с 2:0.
Андреас Мьолер (Германия).
Той бе капитан на полуфинала срещу Англия през 1996-а, когато Германия бе с куп контузени. Мьолер бе лидер, вкара и решителната дузпа, но бе получил жълт картон в продълженията и пропусна финала с Чехия. Все пак Бундестимът спечели Евро 96 с 2:1.
Антонио Маседа (Испания).
Който помни Евро 1984, помни и Маседа. Германците, казват, никога не се отказват и са най-опасни в последните секунди. Е, в мача срещу Испания им стигаше реми, но при 0:0 в 90-ата минута Маседа се хвърли и с глава ги наказа - 1:0. Испания отиде на полуфинал, където елиминира и Дания с дузпи, а голът за 1:1 в редовното време вкара пак... централният защитник Маседа! Героят обаче получи жълт картон и изгледа от трибуните на "Парк де Пренс" как Франция на Платини бие неговата Испания с 2:0.
Снимка: Getty Images
Пол Гаскойн (Англия).
Неговата история е по-различна. Той не пропусна финала на Мондиал 1990, защото тимът му падна с дузпи и не стигна до него в епичния полуфинал с Германия. Но сълзите на Газа, получил жълт картон за нарушение в центъра на терена и осъзнаващ, че няма да играе на финала, ако тимът му се класира, трогнаха света. Англичанинът се разплака на терена, докато играта вървеше. И до днес няма фен на английския футбол, който да не помни драмата на Газа.
