Този май месец се случи интересен феномен - още преди официално да настъпи лятото, споровете къде да се ходи на море вече не бяха просто спорове. Те ескалираха до откровени скандали.
Резултатът?
Няколко блокирани познати из социалните мрежи и прясната хвалба на бранша, че все пак отчита скромен ръст от около 1,5 процента.
Вместо да гърмят шампанското обаче, хотелиерите трябва да седнат и да се замислят защо напук на шумните им оплаквания за "рекордно слаб сезон" туристите все пак дойдоха. Понеже последната причина за ръста е късмет, съдба или Божие провидение.
Много по-вероятно е да се дължи на бавното усвояване на полезните практики, които от години правят Гърция толкова предпочитана дестинация.
Ето, това лято например за първи път пред мен на маса в ресторант в Несебър кацна напълно безплатен десерт, комплимент от заведението. Значи не било толкова сложно, а и в следващите дни с очите си се уверих, че заведението не се е докарало до фалит от дребния жест.
Усмивките и обръщението на "Вие", установих, също са се настанили трайно у персонала по Черноморието. Дотук с добрите новини.
Лошата е, че всичко това - от подобряване на обслужването до заимстването на доказано ефективни практики - се случва кошмарно бавно.
Ако българинът е сигурен, че още другото лято покрай Черно море ще го чакат шезлонги само срещу консумация, устойчиво вежлив персонал и персонално отношение, ще допринесе не за 1,5, а за 15 процента ръст. Че и отгоре, кой знае.
Само че тази сигурност в родния продукт осезаемо липсва.
Шезлонгът и сянката са на цени, от които очите леко се насълзяват, пък след тях се почва и съдирането на още две кожи за някоя и друга бира или мента на плажа. Сервитьорите и рецепционистите свикват да са възпитани и усмихнати със скорост, присъща на земна костенурка в депресия.
Все още не е изключение да случиш на свръхкисел човек с табла или зад рецепцията, който се отнася с досада.
Цялостното поднасяне на продукта, наречен "български туризъм", е компромисно и варира от "Уау!" до "Повече нема да им стъпим!".
А адаптацията въобще не се ограничава само до обслужването.
Цените на труда ще продължават да растат, изискванията на клиентите - също. Вездесъщата Гърция е и ще остане ултимативното мерило за качество, което българският бранш е длъжен да догони далеч по-скоростно, отколкото го прави в момента.
В противен случай оскъдният ръст от 1,5 процента ще си остане единственият повод за също толкова оскъдна радост.
Или, най-точно казано, Пирова победа за българския туристически бранш.
