В момента в "Ергенът: Любов в рая" гледаме как напълно непознати хора се срещат, ревнуват се, карат се, влюбват се и понякога само за няколко дни решават, че между тях може да има нещо повече.
Ние от другата страна на екрана правим същото, което винаги правим, когато наблюдаваме чужди отношения. Опитваме се да познаем кой с кого ще остане, коя двойка няма никакъв шанс и при кого първоначалната искра може да се превърне в нещо истинско.
Ами ако вместо да гадаем, можехме да го изчислим?
Представете си, че още в началото на една връзка можете да разберете как ще завърши. Не с хороскоп, гледане на карти или поредния тест в интернет от типа "Отговорете на 10 въпроса и ще ви кажем дали сте един за друг", а с математика.
Въвеждате няколко променливи, получавате резултат и разбирате, че отношенията ви се движат към опасната зона. Звучи едновременно примамливо и малко ужасяващо.
Защото кой не би искал да си спести разбито сърце, изгубени години и онова неизбежно обаждане на приятел с въпроса "А според теб има ли смисъл?".
От друга страна, ако още от началото знаем, че една връзка вероятно ще приключи, защо изобщо бихме си позволили да я изживеем?
Точно в тази територия между любовта и математиката влиза френският математик Лоран Пюжо-Менжуе от Университета "Клод Бернар Лион I".
Той изследва как математически модели могат да описват развитието на романтичните отношения и дори да показват кога една двойка навлиза в своеобразна опасна зона.
И не, уравнението не може да ни каже кога ще срещнем любовта на живота си, как ще се казва тя и дали човекът на съседната маса е сродната ни душа.
Математиката гледа на отношенията доста по-малко романтично.
В моделите чувствата между двама души се разглеждат като динамична система, която непрекъснато се променя. Значение имат взаимното привличане, естественото отслабване на чувствата с времето и начинът, по който единият реагира на поведението и емоциите на другия.
Към всичко това могат да се добавят и факторите, които нямат нищо общо с романтичните вечери и пеперудите в стомаха, но са част от всяка истинска връзка - работа, финансови проблеми, деца, болести, стрес.
Една от идеите зад тези модели идва от неочаквано място, изследването на животински популации.
При т.нар. "Ефект на Али" съществува критичен праг, под който една популация може да изпадне в състояние, от което възстановяването става все по-трудно. Подобна логика може да бъде приложена и към отношенията.
Ако взаимните чувства и положителните реакции отслабнат достатъчно, системата може да премине в зона, в която връщането към предишното състояние става значително по-трудно.
Любовта, оказва се, може да бъде разглеждана с част от инструментите, с които учените описват и други променящи се във времето системи.
Само че опитите да предвидим раздялата не започват днес.
Психолозите Джон Готман и Робърт Левънсън проследяват двойки в продължение на 14 години и установяват нещо особено любопитно - ранните и късните разводи не изглеждат еднакво.
Силните отрицателни емоции по време на конфликт се свързват с по-ранна раздяла. При двойките, които се разделят по-късно обаче се появява друг предупредителен знак - липсата на положителни емоции в разговорите им.
Моделът, който включва удовлетвореността от брака, мислите за раздяла и емоционалното взаимодействие между партньорите, достига 93% точност в конкретната изследвана група.
Това не означава, че науката разполага с машина, в която пускаме произволна двойка и след пет минути получаваме датата на раздялата ѝ. Но показва, че в начина, по който двама души общуват, остават модели, които могат да говорят много за бъдещето им.
На пръв поглед аз определено бих искала да знам резултата. Ако една връзка е обречена да приключи, защо да влагаш години, чувства и усилия в нея?
Колкото повече мисля за подобна възможност, толкова по-малко съм убедена, че бих поискала да видя числото.
Да кажем, че формулата дава 80% вероятност да се разделите.
От този момент нататък можеш ли изобщо да продължиш същата връзка?
При следващия сериозен спор вероятно ще се сетиш за онези 80%. Когато нещата станат трудни, може да решиш, че математиката просто започва да се сбъдва. А когато дойде моментът да направиш компромис или да вложиш повече усилия, някъде в главата ти ще стои въпросът защо се бориш за нещо, което уж вече е обречено.
Тогава формулата престава само да предвижда бъдещето. Самото знание за прогнозата може да започне да променя поведението ни.
А отношенията все пак зависят и от това какво двама души са готови да дадат един на друг.
Математиката може да улови привличането, реакциите, конфликтите и промяната на чувствата във времето. Много по-трудно е в едно уравнение да влезе решението на двама души да опитат отново след тежък период, да направят компромис или да променят собственото си поведение.
Точно затова идеята за математическа формула на любовта едновременно ме привлича и отблъсква.
Иска ми се да знам дали нещо си заслужава, преди да вложа години в него.
Но ако знаех края предварително, може би никога нямаше да си позволя да стигна до всичко, което се случва преди него.
