Джон Барнс е убеден, че Ливърпул е щял да уволни Юрген Клоп още след първите му две противоречиви години начело на отбора, ако беше тъмнокож.
Легендата на "червените" и Англия се присмя на "напредъка на футбола в борбата с расизма", но също така отбеляза, че топ клубовете от Висшата лига дискриминират "белите английски мениджъри".
Коментарите на бившия национал идват след скандала с Грег Кларк, който се оттегли от президентския пост във ФА, както и от вицепрезидентската си длъжност във ФИФА. Той беше подложен на огромни критики, тъй като нарече чернокожите футболисти "цветнокожи", докато даваше отчет пред Комисията по култура, медии и спорт на британския парламент.
Ливърпул завърши съответно на осмо и четвърто място във Висшата лига след назначението на Клоп през октомври 2015 г., но германецът постепенно построи отбор, който първо спечели Шампионската лига, а после и титлата от Премиършип през последните два сезона.
57-годишният Барнс заяви пред PlayOJO: "Може да се определят правила, но докато не се промени възприятието, нищо няма да се промени. Използвам Клоп като пример. Колко успешен беше всъщност той през първите две години, след като остана на 25 точки от върха? Но ние вярвахме, че той е правилният човек. При други обстоятелства той щеше да загуби работата си. Ако беше черен, щеше да загуби работата си. Ако беше англичанин, щеше да загуби работата си. Тук идеята за дискриминация е малко странна, защото има група хора, които са дискриминирани в английския футбол на най-високо ниво. Сега най-добрите отбори в страната нямат за треньор бял англичанин. Да, можете да посочите Франк Лампард, но това е така, защото той има специална връзка с Челси и това е единствената причина той да води "сините". Но при други обстоятелства той не би получил тази работа."
Барнс, който беше обект на тежки расистки обиди през цялата си кариера, смята, че има "негативно отношение и подценяване" на водещи британски мениджъри като Дейвид Мойс, Сам Алърдайс, Шон Дайш, Еди Хау и др.
Но бившият наставник на Селтик и Ямайка вярва, че дискриминацията срещу тъмнокожите, азиатците и малцинствата остава най-всеобхватният проблем.
Той отбелязва подобрение спрямо 80-те години на миналия век, наричайки го "ужасно десетилетие за спорта и културата" и "най-лошото десетилетие по отношение на расизма", но вярва, че има още много какво да се желае.
Барнс помни, че чернокожите играчи трудно са били приемани от по-малките клубове, но в днешно време на терена вече няма "стигма". Също така твърди, че наличието на малко BAME (Black, Asian and minority ethnic) мениджъри се дължи на расизма в обществото като цяло.
"Това няма нищо общо с чернокожите футболни мениджъри - казва той. - Това е по-широк въпрос, защото колко чернокожи мениджъри има във висшите ешелони на която и да е индустрия? И защо футболът трябва да е по-различен? Докато не се справим с това в обществото и не променим възприятията си в обществото, то ще съществува във всичките му слоеве, един от които е и футболът. Всеки път, когато се стигне до революция или се случи нещо като движението Black Lives Matter, ние си мислим, че нещо се променя. Но стотици години си мислим, че има промяна, но такава няма. Могат да се променят структури, правила и закони, но трябва да се променят възприятията."
Барнс дори отхвърля идеята, че кампании като "No Room For Racism" могат да променят нагласите, въпреки подкрепата от страна на английски суперзвезди, сред които и Рахийм Стърлинг.
"Те не могат да окажат влияние върху расизма в спорта. Защото като поставят транспарант, на който пише "Не на расизма", как това ще промени възприятията на хората? Когато Рахийм Стърлинг каже: "Няма място за расизъм във футбола", фен на Манчестър Сити, който го харесва, може и да се вслуша. Но 99 процента от феновете, които не подкрепят Сити... Футболът може да сложи проблема на масата, но не може да го реши."
Накрая Барнс обсъди и случващото се в социалните мрежи, където расизмът е ежедневие.
"Ако не можете да понесете обида, не влизайте в Twitter. Не се жалвайте от тормоз и т.н. Не изпитвам съчувствие към хората, които циврят в Twitter. Twitter е скришно място за идиоти - никой не може да ми каже нещо в социалните мрежи, което да ме разстрои."
