"Номерът ти е много странен. По принцип го получават юноши, които пробиват в първия състав, а не вече утвърдени световноизвестни звезди" - това са заключенията, които Бруно Гимараеш чува много често през годините.
Тук обаче не става дума за това дали числото на гърба на футболната ти фланелка издава статута ти в отбора, а за сантиментален жест към човека, благодарение на когото си станал футболист.
"39 е числото на баща ми. Той работеше като шофьор на такси в продължение на 20 години в Бразилия. Благодарение на неговата професия идваха всички пари в семейството. Благодарение на онова такси", разказва футболистът на Нюкасъл.
Двамата с татко му имат снимка точно пред жълтия автомобил, чийто номер е "039".
"Когато трябваше да избера номера си в Атлетико Паранаензе, попитах баща ми на кое число да се спра. Той отговори, че числото 39 винаги е носело много късмет на нашето семейство и затова ще донесе късмет и на мен", разказва звездата.
Бруно Гимараеш се вслушва в съвета и дори татуира №39 на единия си прасец в чест на баща си и на неговото такси. А години по-късно, само можем да стигнем дo заключението, че, явно тази безгранична вяра в късмета и съдбата има своята логика. Футболистът ще бъде част и от състава на селекционера на Бразилия Тите за Мондиал 2022 и така ще сбъдне още едно голямо обещание към своя татко.
Настоящата цена на полузащитника е 60 млн. евро, като през всеки от предходните сезони се е покачвала значително. А цялата му кариера е изпълнена със символични събития.
Бруно преминава от Атлетико Паранаензе в Лион през 2020 година, въпреки че по това време кандидати за подписа на бразилеца са Арсенал и Атлетико Мадрид. Причината е... Жуниньо Пернамбукано.
Преди да отиде в Лига 1 и да стане седем пъти шампион, той играе за Вашку да Гама - отбор, на който цялото семейство на Бруно Гимараеш са заклети фенове. Самият Жуниньо дори звъни на по-младия си сънародник, за да го убеди да подпише с Лион и да му каже колко много вярва в потенциала му.
Моментът, в който сделката е финализирана, действа много емоционално на родителите на Бруно - Дик и Марисия. Те си спомнят как нито един отбор в Рио де Жанейро не иска техния син. Налага се да пътуват близо 500 километра до Сао Пауло, за да търсят възможност и намират такава в град Озаско, където момчето им влиза в академията на местния Адуа.
Състави като Ботафого и Флуминензе го обявяват за безперспективен преди това, а на 11 младият футболист дори съобщава, че се отказва от футбола и ще продължи да играе само футзал.
"Баща ми ме разубеди. Той много се ядосваше, понякога си правеше и сурови шеги с мен. Когато побеждавах, ми даваше да ям каквото си поискам. Но загубех ли мач, трябваше да звъня на майка и да обяснявам, че умирам от глад", спомня си Бруно.
През 2017 година той стига до елита на бразилския футбол и подписва с Атлетико Паранаензе. Тогава получава и съвета от баща си да избере №39, а още в първия си сезон е избран за най-добрия дефанзивен полузащитник в страната. Нещо повече - престоят му в отбора е белязан от спечелването на Копа Судамерикана и Копа до Бразил, което се случва за първи път в историята на Атлетико.
В Олимпик Лион, по време на разговора с Жуниньо, Бруно има само един въпрос - може ли да бъде уредено да играе с №39 и французите нямат нищо против.
"Опитвам се да не забравям откъде съм тръгнал. Знам през какво трябваше да премина, за да имам живота, който имам сега. Спечелил съм някои трофеи, но искам да бъда на олимпийски игри, на световно първенство и да играя много мачове в Шампионска лига", са първите думи на бразилеца като играч на Лион.
Той вече е изпълнил доста от целите си. Има златен олимпийски медал и ще усети какво е да играеш за Бразилия на Мондиал 2022. Там ще бъде в един отбор с Неймар, към когото има огромен респект, още от времето, когато в мачовете срещу ПСЖ трябва да се изправя срещу него и от първо лице да види колко е трудно да бъде спрян такъв играч.
Полузащитникът преминава от Лион в Нюкасъл в началото на 2022 година, като по това време вече попада в топ 20 на най-добрите в света на своята позиция. Трансферът за около 60 млн. евро е донякъде изненадващ на фона на сериозния интерес от Арсенал и Ювентус за футболиста, но при "свраките" Гимараеш показва още едно от невероятните си качества - характерът.
При победата с 2:1 над Тотнъм този сезон, бразилецът не спи две поредни нощи заради раждането на сина си, после предпочита да не си взима почивка и спестява на шефовете си някои подробности от личния си живот, но така изиграва най-силния мач в кариерата си. Въпреки че не вкарва гол, създава най-много положения и играе най-ефективно в отбрана по всички водещи показатели.
След световното в Катар, вероятно, ще е още по-трудно Гимараеш да остане на "Сейнт Джеймсис Парк", но надеждите на Нюкасъл са да задържат бразилеца поне до края на сезона, а после Бруно може да продължи невероятния си възход и да облече екипа на отбор, с който да стане шампион и да спечели Шампионска лига. Естествено, има само едно условия - №39 да е свободен, така че играчът никога да не забравя онова жълто такси, благодарение на което футболното му приключение стана реалност.
