Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Еволюцията на Александър-Арнолд, или как местното момче се превърна в герой

Александър-Арнолд се превърна в незаменим футболист в отбора на Клоп.
Александър-Арнолд се превърна в незаменим футболист в отбора на Клоп.

Трент Александър-Арнолд се превърна в един от синонимите на експлозивния стил на игра на Ливърпул на Юрген Клоп. Тримата отпред - Садио Мане, Мохамед Салах и Роберто Фирмино - обират най-много от комплиментите, но възходът им би бил немислим без приноса на Трент отдясно и колегата му по левия бек Анди Робъртсън.

Те бранят и атакуват с еднаква ефективност. В един момент спират противниците, а още в следващия връхлитат върху тях и са с решаващ принос и в двата края на терена.

Ливърпул разполага с наистина впечатляваши футболисти, но двамата на бековете в момента са незаменими.

В първия сезон на Клоп, който дойде на мястото на Брендън Роджърс, мърсисайдци достигнаха до финала в Лига Европа.

Като пряка функция на наличните играчи - срещу Севиля в Базел оперираха Филипе Коутиньо отляво и Адам Лалана отдясно във формация 4-2-3-1. Ливърпул водеше с 1:0 на полувремето, но след почивката допусна три гола във вратата си и испанците ликуваха с поредния си трофей в турнира.

Тогава Александър-Арнолд все още беше чирак в академията, който се трансформираше от полузащитник в бек, а Робъртсън тъкмо бе спечелил промоция в елита с Хъл Сити.

Но само ако знаеха какво ги очакваше...

Пристигането на Мане и атлетичния Джини Вайналдум през 2016 г., както и купуването на Салах и Робъртсън на следващата година, помогнаха значително за промяната на нещата на "Анфийлд".

4-3-3 се наложи като схемата за големите мачове, а Ливърпул стана значително по-остър и енергичен.

В крайна сметка отборът претърпя такава промяна, че можеше да си позволи да се раздели с Коутиньо.

През последните сезони промени имаше и в позициите на Мане и Салах. През 2017/18 те оперираха значително повече по крилата, а сега все по-често заемат пространствата между крайните бранители на съперника.

А това помогна още повече за възхода на Александър-Арнолд.

"Винаги съм мислил за себе си като за атакуващ бек и искам да се откроявам, като се включвам в атака. Мо определено ми дава шанса да го правя", сподели Трент през 2018-а.

На Александър-Арнолд и Робъртсън наистина им се дава огромна свобода и когато "червените" атакуват, 4-3-3 се трансформира в 2-3-5.

С Върджил ван Дайк в средата на отбраната и самоотвержеността на опорните Фабиньо и Джордан Хендерсън в средата този стил е напълно обясним.

Шотландецът Робъртсън е като перпетуум-мобиле, но се придържа повече към тъчлинията, докато уникалният набор от умения на Александър-Арнолд и техническата му способност да подава и да диктува играта, го правят много по-комплексен футболист.

Вместо да стои плътно до линията, той усеща кога да заеме по-дълбока позиция, за да е от най-голяма полза на Салах, Мане и Фирмино.

"Това е все едно да имаш Кевин де Бройне на десния бек - обясни веднъж образно ситуацията Джейми Карагър. - Трент притежава по-голяма класа от много от халфовете на Ливърпул."

И действително креативните статистики на Александър-Арнолд са впечатляващи. Само ще споменем, че по повечето показатели изпреварва Бернардо Силва през този сезон.

За Клоп забележителното развитие на младока никога не е било под съмнение. Той знаеше от първия момент, когато го видя на тренировка, че талантът и футболният му интелект са налични, и то в излишък. Нуждаят се само от шлифоване и трупане на опит на най-високо ниво.

Единственият проблем беше да укрепне физически и да е в състояние да изкара безпроблемно цял мач.

"Моят асистент Пеп Линдерс го доведе и каза: "При мен той играеше като "шестица", като бек, като ляво крило и като дясно крило. Но тогава изникна един проблем - Трент не беше достатъчно подготвен физически - каза Клоп за Pure Football Podcast. - Но той беше още дете. Относно физиката му имаше какво да се желае, но талантът и футболната му мъдрост не подлежаха на никакви съмнения. Трябваше да работим върху това и той постигна невероятни неща. След това обаче направи някои грешки, но важното е, че не се отказа."

Разбира се, възходът на играча не беше гладък като стъкло, имаше и доста препятствия.

Александър-Арнолд направи своя дебют в първия отбор през октомври 2016 г. при победата с 2:1 над Тотнъм за Купата на Лигата.

Дебютът му във Висшата лига пък последва през декември, когато се появи като късна смяна срещу Мидълзбро, преди да започне в първия си мач като титуляр в дербито с Манчестър Юнайтед през януари 2017 г. (1:1). 

След 12 двубоя в първия тим той бе избран за млад играч на годината, а на фона на контузията на Натаниъл Клайн се въртяха с Джо Гомес в състава през следващия сезон.

Но завръщането му на "Олд Трафорд" през март 2018 г. беше кошмарно.

"Червените дяволи" спечелиха с 2:1, а и двете им попадения паднаха след грешки на Трент.

Неотдавна обаче Юрген Клоп върна лентата и пое вината върху себе си за онази загуба.

"Знам, че след мача с Юнайтед много хора започнаха да говорят, че имаме нужда от нов десен бек. Но неговите грешки в онзи мач бяха мои грешки. По онова време още не знаеше как да затваря от по-вътрешна позиция. Разбира се, че това беше моя грешка. Особено срещу Рашфорд на лявото крило. Трябваше да го предупредя преди мача, но не го сторих. Така че наистина се чувствам отговорен за онази загуба."

Разбира се, оттогава героят на "Коп" израсна много и се превърна в това, което е сега. Превърна се в незаменим за Ливърпул.

Бранителят изигра главна роля в серията от 16 месеца с една-единствена загуба във Висшата лига. Той бе на терена във всичките 29 мача и е сред лидерите по асистенции за този период.

Играта му е изумителна, а Клоп, Линдерс и треньорите от академията, които познават добре футболиста, изтъкват още нещо, в което прогресът му е огромен - дисциплината и сдържането на емоциите.

"Не можех да контролирам емоциите си достатъчно добре и това имаше отрицателно въздействие върху мен и отбора - каза Трент пред Daily Mail миналата година. - Казваха ми, че единственото нещо, което може да ме спре да успея, е психиката ми. И започнаха работа върху това. Треньорите в академията понякога прекъсваха заниманието ни и караха най-добрите ни нападатели да играят един на един срещу мен. Ако ме преминеха, целият отбор почваше да куфее. Поставяха ме в най-трудни условия, за да са сигурни, че ще се науча да се владея."

Само на 21 Александър-Арнолд вече е световен и европейски клубен шампион, а скоро ще вдигне и титлата от Висшата лига.

Легендата на Бразилия Кафу вярва, че един ден младият англичанин може да спечели "Златната топка". А щом той мисли така - нямаме поводи да се съмняваме, нали?

Най-коментирани

Най-четените