Португалия бе ударена от сериозна финансова криза в последното десетилетие. В резултат на това емиграцията се повиши, като над два милиона души заживяха в чужбина.
В продължение на пет години част от тази статистика е и Жозе Фернандеш. Останал без работа и възможност да издържа семейството си, мъжът решава да потърси късмета си в Швейцария. Първоначалната идея е да вземе съпругата и трите си деца със себе си, но се появява един проблем - средният му син Бруно отказва да тръгне. Дори по-лошо - заплашва да избяга, ако семейството осъществи намеренията си да напусне държавата.
Причината, поради която Бруно Фернандеш не желае да напусне Португалия е ясна - той иска да бъде футболист. Тогава рита в юношеските формации на Боавища, като според него "в Швейцария не знаят как да играят футбол". Поне така казал на родителите си тогава.
Желанието му е изпълнено. Частично. Баща му все пак заминава за Швейцария в търсене на по-добро бъдеще за себе си и за семейството, докато майка му - Виржиния Боржес, остава в Гуейфаеш, градче на 15-ина минути от Порто.
И много по-рано отколкото Виржиния си е мечтала решението да останат започва да се отплаща. Съвсем скоро синът ѝ е забелязан от италианския Новара по време на мач на отбора до 19 г. В средата на 2012-а Бруно получава примамлива оферта, на която се съгласява мигновено, а Новара плаща 40 хиляди евро на Боавища за 17-годишния талант.
Когато Бруно Фернандеш пристига на летището в Порто през август 2012-а, там няма журналисти и камери, които да го очакват. Когато напускаше Португалия през януари 2020-а обаче, ситуацията бе коренно различна. Вече не беше просто едно талантливо хлапе, а едно от най-споменаваните имена в световния футбол. Фернандеш се бе превърнал в звездата на Спортинг Лисабон, отчитайки се с 63 гола и 48 асистенции за 135 мача в рамките на два сезона и половина. Той бе толкова важен за играта на "лъвовете", че бившият му македонски съотборник го умоляваше: "Моля те, остани с нас и през следващия сезон, иначе сме пре*бани."
В Лисабон Фернандеш бе заформил доста плодотворно партньорство с нидерландския нападател Бас Дост, който се завърна в Германия през миналата година, за да облече фланелката на Айндтрахт Франкфурт. "Той е технически перфектен - казва Дост пред FourFourTwo. - Бруно притежава брилянтно първо докосване и изключителен удар - той е нещо, което не се вижда често."
И е прав. Феновете на Спортинг не са ставали свидетели на нещо подобно от времето, когато българската легенда Красимир Балъков бродираше в средата на терена по пртугалските терени през първата половина на 90-те. Дори Кристиано Роналдо и Луиш Фиго не могат да се доближат до тях по влияние към играта и резултатите на тима.
Затова и не е изненадващо, че трансферната сага около него продължи няколко месеца, а отлитането на Фернандеш за Манчестър с частен самолет бе показано на живо от португалска телевизия. Това беше атестат за пътя, извървян от някогашния талант на Боавища.
"В бизнеса съм от много време и ви уверявам, че Бруно Фернандеш е най-добрият португалски футболист през последните няколко години - обяснява бившият президент на Спортинг Соуса Синтра.
А още по-важното е, че е дори по-добър като човек. Той е от типа играчи, които само могат да подобрят състоянието на тима. Той е вежлив и отдаден. Внесе напълно различна атмосфера в съблекалнята. Поведе съотборниците си и ги окуражаваше да дават всичко от себе си. Той беше за Спортинг това, което беше Роналдо за Реал Мадрид."
Не му отне много време да се представи и на английската публика и след дебюта си срещу Уулвърхемптън успя да вкара или да даде асистенция във всеки един от следващите пет мача във Висшата лига, включително и срещу Тотнъм след рестарта на първенството, донасяйки равенството 1:1 с гол от дузпа. В първите си 10 мача Фернандеш има вече четири гола и четири асистенции за "червените дяволи".
Представянето на 25-годишния полузащитник веднага го превърна в новия любимец на феновете, които започнаха да го наричат "португалския магьосник". Започнаха сравнения не само с Роналдо, но и с имена като Пол Скоулс и Хуан Себастиан Верон. Мениджърът Оле Гунар Солскяер също се включи към тези сравнения, хвалейки Бруно за качествата, които могат да печелят мачове.
Португалецът се адаптира към английските терени доста по-бързо от очакваното. В първото си манчестърско дерби се отчете с асистенция, но това, което удовлетвори феновете дори повече, е, когато показа с жест на Пеп Гуардиола да замълчи, след като двамата бяха въвлечени в кратък спор край тъчлинията. Това веднага го превърна в герой в очите на привържениците.
55 милиона евро бяха платени за него, но Бруно доста бързо оправдава тази инвестиция и спокойно можем да кажем, че се превръща в най-доброто попълнение на Юнайтед в ерата след сър Алекс Фъргюсън. За само няколко месеца португалецът опроверга абсолютно всички, които смятаха, че няма как веднага да пренесе формата си от Спортинг на "Олд Трафорд".
Фернандеш обаче невинаги е имал такъв афинитет към гола и атакуващата игра. По-голямата част от юношеската си кариера прекарва като централен защитник, което според него го е направило по-умен като футболист. Именно като бранител привлича вниманието на Порто, но в крайна сметка Боавища печели битката за подписа му.
До 15-годишен Бруно играе в центъра на защитата, докато една сутрин звъни на треньора си и му съобщава, че вече не иска да играе отзад. Моли да бъде пуснат под наем в Пастелейра - сателитен тим на Боавища. Именно там се случва най-важната промяна в кариерата му.
"По онова време бяхме в период на преоценка на футболисти - кой на коя позиция може да донесе повече, както правим преди началото на всеки сезон - спомня си тогавашният треньор на Пастелейра Антонио Перес. - Ако тогава имахме 10-ка в отбора, той (Фернандеш) можеше изобщо и да не мръдне по-напред по терена. Но нямахме и той се възползва от шанса си.
Веднага окупира новата си позиция и бележеше в почти всеки мач. Като капитан, Бруно вдигна летвата за останалите момчета. Винаги работеше и самостоятелно след тренировки, биеше преки свободни, сам си измисляше занимания и правеше спринтове.
Именно характерът му е едно от нещата, които изпъкват, когато мъчещият се в Серия "А" го привлича. Северняците пращат шефа на скаутското си звено Мауро Борхети лично да наблюдава Фернандеш, който е препоръчан на Новара от агента му и негов доведен брат - Мигел Пиньо. В онзи момент Новара все още играе в елита, но е на път да изпадне. Затова затяга бюджета и започва да търси талантливи млади футболисти, които след това да продаде на печалба. Фернандеш попада именно в тази категория.
Майка му го изпраща в Италия с 50 евро в джоба, тъй като това е максимумът, който може да си позволи. Малко след като баща му заминава за Швейцария, същото прави и най-големия му брат, който е шест години по-възрастен от него и негов пример за подражание. Рикардо Фернандеш, който се изявява като футболист по ниските дивизии, окачва бутонките предсрочно, напуска семейното гнездо и отива да работи като болничен служител в Англия.
И за да не се повтори никога повече това - родителите му да напускат родината си, за да търсят по-добър живот, и да не могат да осигурят нужното на децата си, да успее като футболист се превръща във фикс идея за Фернандеш.
При пристигането си в Италия през 2012-а Бруно не знае и бъкел италиански. А за да стане още по-тежка ситуацията, новият треньор на Новара Атилио Тесер забранил на футболистите да говорят на английски с него по време на първия му месец в тима.
Фернандеш прекарва само три месеца в отбора до 19 г. на Новара, тъй като представянето му му печели място в първия тим. След слабия старт на сезона Новара успява да се класира на петото място и да стигне до плейофите за завръщане в елита, а Фернандеш, който получава прякора Марадона от Новара от местната преса, приключва сезона с 23 мача и четири гола.
Успява да привлече вниманието на Ювентус и Милан, но решава да премине в Удинезе, който го печели с обещание за гарантирано титулярно място и сериозно увеличение на заплатата от 1500 евро, която получава дотогава в Новара. Фернандеш изкара три години в Удине, за който изигра 95 мача, отбелязвайки 11 гола и давайки 13 асистенции, преди да премине в Сампдория през 2016-а.
Въпреки че не успя да помогне за нещо повече от десетото място в Серия "А" и осминафинал за Купата, Фернандеш бе върнат в Португалия, след като Спортинг ЛИсабон го направи втория най-скъп трансер в историята си, плащайки 8,5 милиона евро за него. Още в дебютния си сезон бе обявен за играч на сезона в Примейра лига.
Прекрасното му начало с фланелката на Спортинг обаче бе помрачено от неприятен инцидент. 50 фенове нахлуха на тренировъчното игрище, след като тимът не успя да се класира за Шампионската лига, и атакува играчи и хора от треньорския щаб с колани, юмруци и пръчки през май 2018 г.
"Никога не бях преживявал нещо подобно. Страхувах се какво може да се случи на семейството ми и затова помолих съпругата ми да вземе дъщеря ни и да отиде в Порто", признава Фернандеш.
В резултат на нападението девет играчи скъсаха договорите си с клуба. Фернандеш бе един от тях, но след като отказа оферти от Англия и Испания, преподписа със Спортинг, но и удвои заплатата си. В клуба бяха толкова щастливи от оставането му, че президентът Синтра, без да знае, че микрофоните са включени преди пресконференцията за завръщането му, му предложи вилата си в Алгарве, ако пожелае да почива там. Доказвайки още веднъж скромния си произход, футболистът учтиво отказа предложението.
Част от привържениците бяха разколебани след завръщането на Фернандеш, но съвсем скоро всички бяха повторно убедени в невероятните му качества. Бруно изживя най-добрия сезон за полузащитник в историята на Европа, след като вкара 32 гола и даде 17 асистенции през сезон 2018/19.
"Стана капитан още във втория си сезон в тима - казва още Дост. - Въпреки че беше млад, притежаваше лидерски качества. Комуникираше добре със съотборниците си по терена и винаги бе готов да помогне."
Оказва се, че Бруно Фернандеш е лидер още от малък. Постепенно се превръща в такъв и за Манчестър Юнайтед. А именно от такава фигура се нуждаеха отчаяно на "Олд Трафорд".
