Футболистът с липсващ крак, който изпревари Мбапе с най-впечатляващия гол на годината

"Любимият ми гол за годината е на Димитри Пайе, а след това е този на Килиан Мбапе" - Марчин Олекси дава своето мнение за най-красивите попадения във футбола за 2022 г.

Но полякът не е просто страничен наблюдател на надпреварата за наградата "Пушкаш" на ФИФА. Всъщност Олекси е един от номинираните и именно неговото изпълнение привлича най-голямо внимание.

Той е поставен редом до звезди като Пайе, Мбапе и Ричарлисон, но голът му е не по-малко ефектен от техните, а уникалното е, че Марчин го отбелязва, макар че му липсва един крак.

Точно така, Марчин Олекси е първият в историята играч с ампутиран крак, който попада сред финалистите за приза "Пушкаш". Извоюва си тази чест с перфектна странична ножица за своя Варта (Познан) в двубой от лигата за хора с ампутирани крайници.

Мбапе беше номиниран за един от головете си във финала на Световното първенство, но той не стигна до челната тройка, където Олекси остана да се бори само с Пайе и Ричарлисон.

Пайе разпечата вратата с фамозно воле на мача Олимпик Марсилия - ПАОК, докато бразилецът направи незабравима странична ножица за "селесао" срещу Сърбия на Мондиала.

Тъкмо Марчин Олекси обаче има най-сериозни шансове да грабне голямата награда на церемонията на 27 февруари.

"Като видях как е центрирана към мен топката и каква е нейната височина, си помислих, че тук може да стане нещо красиво", описва гола си 36-годишният поляк.

"Така че просто се пробвах с този тип удар. Проследих с очи топката и като я видях в мрежата, чувството беше магично."

"На тренировките по начало не пробваме такива удари. Но откакто започнах да играя футбол за хора с ампутирани крайници, винаги към искал да направя нещо специално".

Естествено, попадението веднага успява да натрупа огромна популярност в социалните мрежи и запознава много хора със съществуването на този тип футбол. 

Той се играе в отбори от по 7 души, а полевите играчи се придвижват с помощта на патерици. Физическите изисквания към практикуващите са много сериозни и спортът е способен да предложи изключителни прояви на умение и атлетичност.

Само 24 часа са нужни, за да стане изпълнението на Олекси хит не само в Полша, но и по цял свят.

"Разбрах на следващия ден, защото големите телевизии и спортните медии вече показваха гола", разказва футболистът. Още повече шум се заражда през януари, когато попадението попада сред 11-те претенденти за наградата "Пушкаш", а редица големи имена във футбола започват да агитират феновете да гласуват за него.

"Беше странно чувство в началото. Не можех да повярвам, че аз съм сред номинираните. Но после започнах да осъзнавам тази информация и да свиквам с нея. Сега това ме прави много щастлив", признава Марчин.

"Роберт Левандовски сподели гола в социалните мрежи, както и информация откъде да се гласува. Надявам се и той да е гласувал за мен!"

Олекси живее в малкия полски град Луги между Познан и Вроцлав.

Изявява се като вратар преди да получи контузията, довела до ампутирането на левия му крак до коляното. 

Съчетава изявите между гредите в долните лиги на Полша с работа като строителен работник. Най-добрите му години минават в четвъртодивизионния Корона Кожухов.

"Докато играех на регионално ниво, особено в зала, винаги бях най-добрият. Играл съм сигурно на 20 турнира и винаги ме избираха за най-добър вратар", спомня си Марчин.

Но всичко се променя един ден през 2010 г., когато нормална съботна смяна на работа се превръща в кошмар. Докато чака машината да запуши една дупка на пътя, Олекси чува силен шум и докато разбере какво става, вече лежи на земята.

"Огледах се и видях катастрофирала кола, както и чичо ми, който тичаше наоколо. Погледнах надолу и като си видях краката, общо взето разбрах какво е станало. Единствената ми мисъл беше, че трябва да остана жив, че не мога да умра".

"Бях още в съзнание, когато линейката пристигна, но на път за болницата вече загубих съзнание. Помня само рентгеновия апарат и огромната болка. А в началото не чувствах никаква болка, може би заради адреналина. Събудих се в операционната и три часа по-късно се събудих пак, когато вече ме бяха оперирали. Погледнах и видях, че левия ми крак го няма, но бях щастлив, че съм оживял, само за това мислех. Не осъзнавах какво се е случило".

"Семейството ми беше там и нямах време да мисля. Не исках да съм тъжен пред тях като ме видят".

"Така че започнах да правя шеги за крака си, опитах да съм позитивен заради близките".

Тогава приятелката му е бременна с първото им дете, а той е принуден да привиква с промените в живота си. Затова и спортът остава далеч от мислите на Олекси.

Девет години изминават, преди да се стигне до момента, в който полякът се завръща към футбола - заради желанието да порита топка със сина си Томаш.

"Винаги съм си мечтал за това, ако имам син да мога да поиграя футбол с него. Затова като си сложих спортна протеза го взех с мен на терена и започнахме да играем, а аз усетих желание да се върна".

"Започнах да тренирам деца за вратари. После открих възможността да играя в първенството на хора с ампутирани крайници във Варта (Познан). Още след първата тренировка знаех, че искам да остана и пак да бъда футболист".

Историята му е толкова вдъхновяваща, защото е история за истинска любов към футбола, далеч от големия блясък и големите пари. Няма как който и да е да предвиди, че Олекси ще бъде фаворит за награда, печелена от Кристиано Роналдо, Неймар и Мохамед Салах - самият поляк признава, че е невероятно.

"Радвам се, че феновете ще видят, че тези хора с патериците играят футбол и правят красиви неща", подчертава Олекси.

Той няма как да отрече, че страничната ножица срещу Стал Ржешов е най-красивият му гол до момента, но е амбициран да не спира дотук.

"Ще има и друг, по-красив от този. Готвя се за него", усмихва се Марчин, превърнал се във възможно най-добрия посланик на своя спорт.

Sportcafe Футбол свят

14-годишният стрелец на Милан със зашеметяващите 483 гола, или по 5.5 средно на мач (видео)

Какъв е този феномен от набор 2008?