Дори и Тод Боели рано или късно ще вземе някое правилно решение след толкова много грешни.
Собственикът на Челси избра Маурисио Почетино за следващ мениджър на отбора и това изглежда най-разумният ход в цялото му управление до момента.
Вярно е, че решението е закъсняло: аржентинецът можеше да бъде назначен още преди осем месеца вместо злополучния Греъм Потър. Но сега ще трябва да поеме отбора точно след най-слабия сезон в модерната история на лондонския клуб.
Пред Почетино стои огромната задача да оправи сътворената от Боели каша и да превърне разбития Челси в истински отбор, в който потенциалът на наличните играчи започва да си проличава.
Репутацията и принципите на треньора със сигурност отговарят на идентичността, която Боели и съдружниците му искаха да изградят - преди да се оплетат тотално в безразборно харчене и фриволно сменяне на треньори.
Голяма част от работата на Почетино на "Стамфорд Бридж" ще се състои в това да повтори изграденото в Тотнъм, но с прибавянето и на конкретни трофеи към постиженията.
Начело на Спърс той възстанови връзката с феновете, върна отбора в Шампионската лига, създаде позитивна среда и добра атмосфера за работа, разви редица млади играчи и наложи атакуващ и красив за гледане стил на игра.
В Челси се очаква същото и от самото начало собствениците искаха точно такъв човек, за да създадат впечатление за дългосрочна стратегия в контраст с импулсивния начин на управление на Роман Абрамович.
След две треньорски уволнения за един сезон, нуждата от рестарт с Почетино е още по-голяма.
Едно от усложненията е фактът, че докато Потър имаше договор до 2027 г., този на Поч е само за две години напред с опция за още една. Новият треньор заварва играчи, привлечени от Боели с доста по-дългосрочни договори от него самия - и това затруднява задължителното прочистване на състава.
В хаотичния и катастрофален откъм резултати сезон 2022/23, Челси беше воден от четирима различни мениджъри и похарчи 600 млн. паунда за цели 16 нови играчи.
В момента "сините" разполагат с абсурдно раздут състав от 31 футболисти в първия отбор плюс още осем, които се връщат след наеми, включително Ромелу Лукаку, Калъм Хъдсън-Одой и Тиемуйе Бакайоко.
Почетино ще трябва да разчита на компетентността на ръководителите да успеят да се отърват от играчите, които не са му нужни. А именно редуцирането на състава е аспект, който Боели и компания тотално подцениха досега и това доведе до конфузната ситуация съблекалнята да се окаже малка за всички привлечени от тях.
Важна част от първоначалния успех на Почетино в Тотнъм беше това, че той обособи ново ядро и се раздели с опитни фигури като Юнес Кабул, Емануел Адебайор, Аарън Ленън, Паулиньо и Етиен Капу.
Същият процес трябва да се случи в Челси с още по-голям размах и с още по-точна идея какъв ще бъде стилът на игра и какъв тип играчи са необходими за него.
През изминалата кампания "сините" използваха цели 32-ма различни състезатели (само Нотингам Форест използва повече) и имаха най-непостоянния титулярен състав във Висшата лига.
Това е следствие от неудачните опити на Греъм Потър да приобщи всички налични играчи и от твърде плахите стремежи на Франк Лампард да намери някакво решение на проблема.
Челси няма да играе в евротурнирите през следващия сезон, което означава по-малко мачове и още по-малка нужда от толкова много футболисти.
Със своя подход и умение да изгражда връзка с подопечните си, Маурисио Почетино би трябвало да влее нова енергия в някои от разочарованите играчи, но все пак крайната бройка на негово разположение трябва да позволява адекватен тренировъчен процес.
Една от опасностите е, че ще си тръгнат част от тези, които са му нужни, например Мейсън Маунт.
Английският национал е точно от типа играчи, с които Почетино обича да работи, но изглежда напускането му вече е сигурно. Други от състава пък изглеждат съвсем излишни и твърде далеч от необходимото ниво, но трудно ще им бъдат намерени купувачи.
Парадоксално е, че при похарчените 600 млн. Челси остава без опции в ключови зони и се нуждае от поне три големи трансфера: на централен нападател, елитен вратар и истински опорен халф (защото 100-милионният Енцо Фернандес не е точно такъв).
Висят големи въпроси, като например как ще бъдат осъществени нови сделки при спазване на рамките на финансовия феърплей и дали Лукаку ще получи още един шанс на "Стамфорд Бридж", след като изобщо не успя да се интегрира при Томас Тухел.
Прибързаното уволнение на Тухел задълбочи многократно хаоса в тима и най-големият провал на наследника му Потър беше, че никой от играчите не подобри нивото си, а мнозина видимо регресираха.
Почетино пък достигна до най-хубавите си моменти в Тотнъм именно като следствие от развитието на повечето играчи на отбора (нещо, което обаче не се забеляза при престоя му в ПСЖ).
В Париж аржентинецът се сблъска с хаос, който може да си съперничи с този на "Стамфорд Бридж", но разликата е, че сега ще получи каквото иска - свобода на действие с един млад отбор с много потенциал.
През лятото ще пристигнат вече договорените Андрей Сантос и Мало Густо, а Леви Коуил ще се върне от наема си. Така тримата ще се присъединят към дългия списък с младоци, който включва Михайло Мудрик, Енцо Фернандес, Беноа Бадиашил, Уесли Фофана, Карни Чуквуемека, Нони Мадуеке, Армандо Броя, Марк Кукурея, Люис Хол и Чезаре Казадеи.
Доста от тях се представят слабо и изживяха тежки моменти наскоро, така че на първо време новият треньор ще трябва да поработи върху увереността им. Но те не са играчи без качества и могат да се превърнат в ядрото на новия Челси.
Смайващо е, че говорим за клуба, който спечели Шампионската лига само преди две години, а сега на практика гради тотално нов отбор след достигане до неочаквано дъно. Но при такава ситуация, наличието на Почетино е голямо богатство.
Рядко се е случвало някой топ отбор да вземе толкова грешни управленски решения за толкова кратко време.
Но Почетино има нужната биография и нужния характер, за да бъде успешен в такава среда - а това липсваше на Греъм Потър, когато върху него се стовариха всички последици от шедьовъра на глупостта, сътворен на "Стамфорд Бридж".
Голямото преимущество на Почетино е, че заварва Челси в толкова ниска точка, че ще му е трудно да падне още по-надолу.
Оттук нататък посоката на развитие може да бъде само нагоре, независимо колко бавно и мъчително ще дойде прогресът.
