"Златната топка" - една от най-престижните награди в света на футбола. Попадала в ръцете на Кристиано Роналдо и Меси, Стоичков и Ван Бастен, Роналдо и Зидан.
Когато всяка година класацията приключва, си спомняме само победителите. В отделни случаи можем да се върнем назад във времето и да посочим челната тройка. Но, дявол да го вземе, в разширения списък през годините има много любопитни имена.
Някои от тях са "чудо за един сезон", други - "цяло чудо, че са получили номинация".
Тази година победителят ще стане ясен на официална церемония, която ще се проведе на 29 ноември в парижкия театър "Шатле". Фаворити за приза са: Лионел Меси, Роберт Левандовски, Жоржиньо, Н'Голо Канте и Кристиано Роналдо. В списъка личат още имената на Ромелу Лукаку, Хари Кейн, Мохамед Салах и Лука Модрич. Като няма и изненадващи номинации.
През годините обаче имаше хора, които просто са "Господин за един ден".
Юничи Инамото (2002 година)
Сещата ли се кой е? През 2002 година бе един от основните футболисти на Япония на Световното и дори вкара два гола. Междувременно Арсенал вече го предостъпил под наем на Фулъм още преди турнира. Общо взето, това са големите моменти от кариерата на Инамото. А, да, и беше номиниран за "Златна топка".
Ел-Хаджи Диуф (2002 година)
Плюене по фенове, караници с децата, които подават топките, скандали. Това, вероятно, са нещата, с които Диуф ще бъде запомнен повече. По мръснишко поведение на терена може да се нареди до хора като Рой Кийн, Патрик Виера, Вини Джоунс и Джоуи Бартън. А по това колко го мразят привържениците може да застане до Диего Коста, Емануел Адебайор и компания.
И все пак Диуф имаше страхотни качества като футболист. През 2002 година бе номиниран за "Златна топка", която впоследствие се оказа в ръцете на Роналдо.
Тим Кейхил (2006 година)
Един от емблематичните игачи във Висшата лига в началото на новия век. Без има кой знае какви габарити, нападателят бе един от най-добрите играчи с глава в елита на Англия - което разбира се е странно да се каже за футболист под 180 см.
Кариерата му на Острова започна в Миулоу, а над 200 мача по-късно бе привлечен от Евертън. Именно с екипа на "карамелите" си заслужи номинация за "Златна топка". През 2004 година обаче бе отнесен от Андрий Шевченко в класацията, а топ 3 тогава допълниха Деко и Роналдиньо.
Юрий Жирков (2008 година)
Представящ се фантастично за родината си и провалил се в Англия. Един от многото с такава съдба. На Евро 2008 Жирков блестеше за Русия, но след това така и не оправда трансфера си в Челси.
С ЦСКА Москва Жирков печели Купата на УЕФА, 2 шампионски титли на Русия и 3 Купи на Русия. През 2009 година става част от "сините" от Лондон, но престоят му е тотален провал.
Асамоа Гиан (2010 година)
Той е автор на първото попадение в историята на Гана на Световно първенство, в един момент бе сред най-скъпоплатените футболисти в целия свят. Сега е разорен, въпреки че при четиригодишния си престой в редиците на Ал Аин в ОАЕ, седмичната му заплата е от порядъка на около 200 000 паунда. Това е Асамоа Гиан накратко.
Марио Балотели (2012 година)
"Ако вземем под внимание кариерата, която имаше, Кака беше най-добрият футболист, с когото някога съм играл. Въпреки това, в отбора на Милан открих и Марио Балотели. Продължавам да твърдя, че той притежаваше всичко необходимо, за да спечели "Златната топка". Това е изказване на Рикардо Сапонара, който правилно се е ориентирал да говори в минало време.
През 2012 година Марио Балотели беше във вихъра си, но още тогава знаеше: "За да спечеля "Златна топка", трябва да убия Меси и Роналдо".
През 2010 година, като играч на Съндърланд и след силен престой в Рен, беше сред едва тримата представители на Висшата лига в допитването за "Златна топка", заедно с Дидие Дрогба и Сеск Фабрегас.
Руи Патрисио (2016 година)
Европейски шампион с Португалия след тих сезон в Спортинг Лисабон. Вратарят зае престижното 12-о място в класацията за "Златната топка", но повече ще се помни с това, че вбеси феновете на Барселона и Реал Мадрид, след като Андрес Иниеста, Серхио Рамос, Жерар Пике и Серхио Бускетс останаха зад вратаря. Нещо повече, нито един вот не получиха още Мануел Нойер, Гонсало Игуаин, Кевин де Бройне, Коке, Томас Мюлер и Маниел Нойер.
Дмитри Пайе (2016 година)
По това време на 29 години и в цветовете на Уест Хям, с които направи фантастичен сезон 2015/16. Освен, че се доказа като майстор на преките свободни удари, полузащитникът записа 9 гола в 30 мача за "чуковете", които завършиха на седма позиция.
След това Пайе бе един от героите за Франция на Евро 2016 и основна фигура в състава, въпреки че "петлите" загубиха финала срещу Португалия. След форума обаче футболистът обяви, че вече няма мотивация да играе за Уест Хям и дори е готов сам да си счупи краката. Завърна се в Олимпик Марсилия като част от проекта "ОМ Шампион", но за пет сезона не успя да покори Лига 1.
Дони ван де Беек (2019 година)
Той беше част от приказния сезон на Аякс в Шампионска лига. В крайното класиране не получи нито един глас, а през въпросната година Лионел Меси спечели с 686 точки. Така аржентинецът изпревари със 7 играчът на Ливърпул Върджил ван Дайк.
Иначе полузащитникът бе купен срещу 35 млн. паунда от Аякс, но в Манчестър Юнайтед започнаха най-кошмарните дни в кариерата му.
