Оглушителните освирквания започнаха още преди началото на мача на стадион "Диего Армандо Марадона". Тифозите на Наполия бяха бесни, че треньорът Руди Гарсия е оставил Хвича Кварацкхелия и Пьотър Жиелински извън стартовия си състав за сблъсъка от Серия "А" с Емполи и искаха французинът да разбере какво мислят за него.
До полувремето президентът Аурелио Де Лаурентис вече беше изпотил доволно ризата си и беше толкова гневен от представянето на своите, че се почувства длъжен да влезе в съблекалнята (не за първи път този сезон) и да дръпне "конско" на Гарсия и играчите.
Кварацкхелия и Жиелински, двама от главните герои на триумфа през миналия сезон, влязоха през втората част при 0:0 и грузинецът бе близо до гола в 89-ата минута, но вратарят на тосканците Етрит Бериша някак си протегна левия си крак и спаси.
Късен победен гол все пак падна, но беше в другия край на терена и Емполи си тръгна с трите точки.
Освиркванията отново разцепиха въздуха след третото домакинско поражение през сезона за "партенопеите" в Серия "А", което остави шампионите четвърти в класирането, на 10 точки зад лидера Интер. И направи уволнението на Гарсия неизбежно.
Французинът хвана полет за Ница в понеделник и ще се завърне до Неапол само за да събере нещата си.
Валтер Мадзари бе назначен за негов заместник, но никой не очаква чудеса.
Договорът му е до края на сезона и вероятно през лятото на 2024-та отново ще падне умуване кой да поеме тима.
И така - как се стигна дотук? Как нещата се разпаднаха толкова бързо за отбор, който омагьоса Европа през миналия сезон?
Може би, всичко започна с оттеглянето на Лучано Спалети, който бе заменен от Гарсия през юни. Но, честно казано, французинът нито за секунда не изглеждаше като достоен наследник на предшественика си.
А какви планове само чертаеше Де Лаурентис...
След като Наполи спечели титлата с равенство на гости на Удинезе на 4 май, президентът излезе пред обезумели от радост 50 хил. тифози, които гледаха мача за титлата на огромни екрани на клубния стадион, и им обеща, че това е само началото.
"Проектът ни никога не спира - заяви той. - Това е отправна точка за мен, а не пристигане на крайна дестинация. Подновяваме битката следващия сезон със Спалети."
Още на следващия ден Де Лаурентис обяви, че е активирал клаузата за удължаване на договора на треньора с една година.
"Спалети е човек, когото преследвах от години и най-накрая успях да доведа в Наполи - каза босът пред RAI 1. - Той ни върна в Европа и сега бих искал да започнем нова ера с него, защото той е страхотен лидер."
Спалети обаче не беше толкова ентусиазиран от факта, че контрактът му беше удължен без предупреждение.
Появиха се твърдения, че разривът е настъпил заради исканото увеличение на заплатата. Според друга информация той е искал да остане в Наполи, но е настоявал да знае какви са летните трансферни планове на клуба, преди да парафира.
А и това изглеждаше логично, като се има предвид, че Кристиано Джунтоли, спортният директор и архитект на Скудетото, изградил страхотен отбор с оскъден бюджет, заминаваше за Ювентус.
Спалети и Де Лаурентис решиха да се изяснят на вечерна среща в ресторант и всичко приключи за 15 минути.
"Наранявам ли се, като напускам Наполи? Да, но не напускам, защото спрях да го обичам - обясни той. - Напускам, защото обичах и дадох всичко. Не съм човек, който лесно променя решението си, след като вземе такова. И не искам да има търкания с президента Де Лаурентис. Не искам да има разделение."
Феновете на Наполи бяха съсипани, но Де Лаурентис се оправда, че не е имало как да застане на пътя на треньора.
"Спалети е свободен човек - каза той пред Che Tempo Che Fa. - Когато някой дойде при теб и ти каже, че е направил всичко, което е могъл, и е приключила една ера от живота си, какво да направиш? Той ми каза, че би предпочел да си вземе една година почивка. И как да се противопоставя на това?"
Въпреки коментарите на двамата, те не успяха да потушат подозренията, че отношенията им са стигнали до точка, в която съвместната им работа е вече немислима.
"Казах само, че трябва да си поема въздух и да подредя някои неща", каза Спалети пред репортери през юли и по-малко от два месеца по-късно той се върна в играта като селекционер на Италия след шокиращото напускане на Роберто Манчини.
Назначението на Гарсия
Антонио Конте, Роберто Де Зерби, Юлиан Нагелсман и Луис Енрике бяха сред вариантите за нов треньор, но Де Лаурентис удари на камък с тях и дойде Руди Гарсия, който не е вдигал трофей от 2011 г. с френския Лил.
Твърди се, че определящо при избора е било, че французинът също използва схема 4-3-3 като Спалети и на теория това би означавало по-малко тактически смущения за играчите.
Но не се получи.
Гарсия беше уволнен след само 16 мача, а повечето фенове в Неапол се чудят как изкара и толкова. Французинът отчете осем победи, четири равенства и четири загуби във всички турнири и вече е безработен.
Лошата атмосфера в съблекалнята
Наставникът се провали не само като тактик, но и като психолог и бързо изпусна съблекалнята. Определящ се оказа конфликтът с голмайстора Виктор Осимен, който започна със смяната на снайпериста в двубоя с Болоня през септември.
Подобни избухвания край тъчлинията видяхме още от Кварацхелия и Матео Политано, съответно срещу Дженоа и Фиорентина. И картината все повече се изясняваше.
След загубата с 1:3 у дома от Фиорентина, която дойде точно преди миналата международна пауза, "смъртната присъда" на Гарсия вече беше подписана, но Антонио Конте отказа на Де Лаурентис да поеме тима по средата на сезона и французинът остана за още няколко мача. До неделния с Емполи.
Грешка след друга
Гарсия със сигурност носи своята вина за тази бърза и драматична смърт на тези, които изглеждаха безсмъртни в очите на тифозите след края на миналата кампания. Но истинската вина е на човека, който го нае, защото това изглеждаше огромна грешка още от самото начало.
Спалети може и да е взискателен човек с чепат характер, но Де Лаурентис не трябваше да позволява отношенията им да се влошат до такава степен, че тосканецът да напусне клуба, който бе заобичал с цялото си сърце.
Сега Мадзари изглежда като крачка назад и кръпка, която просто запълва дупката.
Но не такива бяха обещанията на боса, когато хвана микрофона и заразказва сладки приказки, че това е само началото.
