В първия домакински мач на Ливърпул през този сезон се забеляза нещо, с което феновете сякаш бяха отвикнали: тишина.
Точно така, тишината на "Анфийлд" при неделната победа срещу Брентфорд правеше впечатление - но тя не е непременно нещо лошо.
В ерата на Юрген Клоп митичният стадион почти никога не беше тих, защото на терена постоянно имаше динамика. "Хеви метъл" стилът на треньора означаваше, че отборът или пресира яростно в половината на противника, или се опитва да разбие линиите му с директни пасове, или спешно трябва да предотврати някоя контраатака.
Мърсисайдци предприемаха постоянни рискове с топката и принуждаваха и опонентите си да го правят, защото ги притискаха веднага щом загубеха кълбото.
Клоп обичаше този хаос, феновете подхранваха отбора с подкрепата си, докато отборът на свой ред подхранваше тях с непрестанната атракция.
Но при новия мениджър Арне Слот явно ще е различно.
В един момент срещу Брентфорд, когато Ливърпул вече водеше в резултата, феновете направо не знаеха какво да правят. Как да реагираш, когато твоите играчи просто разиграват търпеливо и спокойно топката? Дали да крещиш или просто да пляскаш? Или да наблюдаваш мълчаливо?
92% от подаванията на Ливърпул в този мач бяха точни - най-високият такъв процент в среща от Висшата лига. Затова и крайният успех с 2:0 беше постигнат доста комфортно, а Слот стана единственият мениджър на Ливърпул с победи в първите си два мача в английския елит.
Разбира се, рано е да се правят твърде много изводи, когато са изминали само два кръга, но вече се забелязват някои неща, които Слот иска да промени - и които ни карат да очакваме малко или много различен Ливърпул, макар и със същите играчи като миналия сезон.
Програмата в първите два кръга беше благосклонна и сблъсъците с Ипсуич и Брентфорд изискваха задължителни победи.
Постигането им не е някакво огромно постижение, но по-важен е начинът, по който бяха постигнати.
Откъм състав засега има само две открояващи се промени при Слот: Диого Жота е титуляр в центъра на атаката вместо Дарвин Нунес, а Райън Гравенберх е третият полузащитник вместо Къртис Джоунс, Уатару Ендо или пък Харви Елиът.
Тези две решения говорят за промяната в игровия стил.
Статистиките на Жота показват, че той е по-комбинативният футболист от Нунес и има по-висок процент точни подавания.
За Слот, който иска повече контрол върху топката и повече сигурност, няма нищо по-логично от това да залага на португалеца.
Ако сравним неделния мач с домакинството на Брентфорд през миналия сезон, ще видим, че сега Ливърпул направи по-малко прогресивни пасове и по-бавно придвижваше топката напред по терена.
С други думи, изглежда тимът вече няма да е чак толкова директен, колкото при Клоп, и ще опита да замени хаоса с по-здрав контрол върху събитията на терена.
Впрочем, самият Слот говореше точно за такава промяна още преди началото на сезона, просто сега вече я виждаме и на практика.
Може би по-значимата промяна се забелязва, когато топката не е притежание на "червените".
Ливърпул отново пресира, но това не е жестоката контрапреса на Клоп, която целеше да не остави съперника да диша.
Сега вече противниците на тима имат по-висок процент завършени пасове, а да не забравяме, че Брентфорд и Ипсуич са сред по-скромните отбори в лигата.
Не че гегенпресингът е изоставен, не че Ливърпул вече не е "хеви метъл" - просто Слот е намалил малко децибелите.
Въпросът е дали това е положителна промяна и дали тя ще направи Ливърпул по-успешен отбор.
Отново е рано да съдим само по два мача, но можем да разгледаме един много интересен индикатор: противодействието на Ливърпул срещу контраатаки.
Тъй като рядко губи топката и не поема рискове с твърде висока преса, отборът на Слот не дава особени шансове на опонентите да контраатакуват.
Когато другият отбор премине през първата отбранителна линия, тогава нидерландецът изисква от футболистите си да изразходват повече енергия и да възстановят позициите си.
Вместо да преследват топката настървено във финалната третина, халфовете вече се стремят навреме да застанат зад линията на топката и да забавят противниковата атака.
Това обяснява титулярното място на Гравенберх, който разполага с най-голяма скорост при възстановяване на позицията си.
Нищо чудно, че срещу Ипсуич и Брентфорд Ливърпул изглеждаше по-организиран, когато пресата му бъде преодоляна, и това доведе до повече стабилност.
При Ливърпул на Клоп рисковете гарантираха вълнения и се разчиташе на създаването на повече чисти шансове от тези на съперника.
Мотото беше нещо такова: "Ако създадем шест чисти положения във всеки мач и допуснем противника да създаде две пред нашата врата, можем да разчитаме да спечелим повечето мачове".
До момента Слот успява да елиминира елемента с допускането на положения, но едновременно с това продължава на свой ред да създава достатъчно ситуации.
Тепърва ще видим как тактиката ще сработи при по-стойностни съперници.
Но ако Ливърпул продължи да предотвратява контри, да не допуска ситуации, но и да бъде опасен в предни позиции, ще завърши сезона като един от най-великите европейски отбори, които някога сме виждали.
Подходът на Арне Слот обаче крие и свои собствени рискове, които не са свързани само с по-малката атракция, отколкото при Клоп.
Търпеливото владеене на топката най-вероятно ще доведе до някои дразнещи и монотонни мачове, особено когато пред гола нещата не се получават.
Досега тимът никак не впечатли през първите полувремена, а тежките двубои тепърва предстоят.
Остават някои въпроси около липсата на типичен №6, неуспеха с привличането на нов халф и известната несигурност кой да бъде партньорът на Върджил ван Дайк в центъра на защитата.
Но до момента видяхме, че при Слот играта в отбрана може да се подобри много без атаката непременно да страда от това. Нападателите си остават способни да избухнат във всеки един момент и са достатъчно класни, за да решават мачове и при малко по-консервативния подход.
А по-големият контрол върху мачовете може и да помогне да се избегне преумора и струпване на контузии, които неведнъж вредяха на отбора при Клоп.
Първото дерби на Арне Слот предстои още утре, когато е гостуването на Манчестър Юнайтед. Очаква се то да е много по-показателно за състоянието на мърсисайдци от срещите с Брентфорд и Ипсуич.
Но отсега можем да заключим, че нидерландският мениджър има конкретна представа как иска да развие състава и е начертал пътя, по който да поеме.
Ливърпул на Клоп няма да се върне - но и при наследника на германеца феновете имат достатъчно поводи за начален оптимизъм.
