Наградата "Златно момче" за най-добър млад футболист в Европа обикновено е добър индикатор за бъдещи успехи.
Призът е учреден от италианското издание "Тутоспорт" и се връчва след гласуване между спортни журналисти от големите печатни медии на Стария континент.
От 2003 г. насам за "златни момчета" бяха определяни играчи като Лионел Меси и Уейн Рууни, които успяха да постигнат велики неща впоследствие. Но далеч не всички досегашни победители оползотвориха потенциала си, а някои се превърнаха в откровени провали.
Днес си припомняме кои са последните 12 носители на отличието от 2008 г. досега и какво се случи с тях по-късно.
Твърде голяма тежест ли се оказва тази награда за младите си притежатели?
Андерсон (2008)
Закръгленият бразилски халф напълно изчезна от големия футбол, но не толкова отдавна беше спряган за дългосрочен наследник на Пол Скоулс.
Беше купен от Порто за 30 млн. евро и още в дебютния си сезон за Манчестър Юнайтед спечели титлата и Шампионската лига. После обаче така и не успя да се наложи трайно в състава и макар че изкара цели 8 г. на "Олд Трафорд", проблемите с контузии му попречиха да разгърне потенциала си.
Бразилецът приключи кариерата си миналата година, едва на 31 г. Дотогава играеше във втора дивизия на Турция.
"Бих внимавал повече с контузиите, но извън това, не съжалявам за нищо в кариерата си", обобщи футболистът пред ESPN.
Алешандре Пато (2009)
Още един бразилски играч, който тотално изчезна, макар че когато получи наградата изглеждаше, че наистина я заслужава. Кариерата му в Милан започна превъзходно, но формата му рязко спадна, контузиите зачестиха и той даже изпадна от националния тим на Бразилия.
По-коментирана от играта му стана връзката му с Барбара Берлускони - дъщерята на собственика на Милан Силвио Берлускони. През 2013 г. Пато се завърна да играе в родината си, после направи неуспешен опит да се наложи отново в Европа с престои в Челси и Виляреал.
След като мина и през китайската лига, сега отново е в Бразилия с екипа на Сао Пауло.
Определено на фона на надеждите, които му се възлагаха, кариерата му се разви направо трагично.
Марио Балотели (2010)
За лошото момче на италианския футбол сякаш всичко е казано. Достатъчно показателно е, че в момента последният в Серия А и сигурен изпадащ Бреша обмисля как да го изгони.
Някога обаче Супер Марио беше част от Интер на Жозе Моуриньо, който спечели требъл. После нападателят се премести в Манчестър Сити и именно там взе наградата "Златно момче".
Балотели не пропусна да заформи скандал при получаването на приза и обясни, че въобще не знае кой е Джак Уилшър, който беше останал малко зад него във вота за отличието. "Не го познавам, но следващия път като играя срещу Арсенал ще го видя кой е. Може би ще му покажа трофея и ще му напомня, че аз съм го спечелил".
Марио отсече и че само един от миналите носители на наградата е мъничко по-добър от него - Меси. Оттогава за италианеца нещата тръгнаха стремглаво надолу.
Марио Гьотце (2011)
Помогна на Борусия Дортмунд да грабне две поредни титли под ръководството на Юрген Клоп.
Цяла Германия му възлагаше големи надежди - и след трансфера в Байерн Мюнхен за 37 млн. евро се очакваше Пеп Гуардиола да го превърне в супер футболист.
Макар че Гьотце завинаги ще остане в историята с победния си гол на Мондиал 2014, в Байерн той така и не си спечели титулярно място и с подвита опашка се завърна в Борусия през 2016-а.
Оттогава Гьотце е само сянка на самия себе си и от Дортмунд вече обявиха, че няма да подновят договора му, който изтича в края на сезона.
Иско (2012)
Най-сетне стигаме до пример за футболист, чиято кариера се разви подобаващо след обявяването му за "златно момче".
Демонстрира таланта си при Мануел Пелегрини в Малага и изпревари Стефан Ел Шараауи, за да вземе наградата.
После премина в Реал Мадрид, където е и до днес и където записа големи постижения, макар че не успява да си спечели непоклатимо място в титулярния състав. Атакуващият халф спечели веднъж Ла Лига и четири пъти Шампионската лига, откакто е на "Бернабеу", а за някои от тези трофеи приносът му е значителен.
Пол Погба (2013)
Напусна Манчестър Юнайтед и отиде в Ювентус през 2012 г. в търсене на повече игрови минути.
За 4 г. в Италия неизменно печелеше титлата и се разви до един от най-силните халфове на континента. Тогава Манчестър Юнайтед го превърна в най-скъпия футболист в света, за да го върне на "Олд Трафорд" и за Погба настъпиха тежки години във Висшата лига.
Твърде непостоянен, непрестанно критикуван и често контузен, той така и не успява да се превърне в лидера, от който Юнайтед има нужда. Погба обаче беше основен играч на Франция при триумфа на Световното първенство преди две години.
Рахийм Стърлинг (2014)
Привлече много погледи към себе си с играта си в Ливърпул и за малко да стане шампион с "червените" през 2014 г.
През декември същата година взе наградата "Златно момче", а половин година по-късно осъществи тлъст трансфер в Манчестър Сити, след като не успя да се разбере с Ливърпул за нов договор.
Феновете на "мърсисайдци" намразиха Стърлинг завинаги, а дебютният му сезон в Сити беше доста труден.
С помощта на Пеп Гуардиола обаче, бързакът разви качествата си и днес е сред най-опасните нападатели в Премиършип, успя и да спечели две поредни титли на Англия.
Антони Марсиал (2015)
Получи наградата само няколко месеца след като Манчестър Юнайтед похарчи 36 млн. паунда за него.
Мнозина критикуваха Юнайтед за трансфера на недоказан футболист и заклеймиха Марсиал като паническа покупка.
Пет години по-късно и след доста приливи и отливи на "Олд Трафорд", французинът все още опитва да се докаже в големия футбол. Той вкара паметен индивидуален гол срещу Ливърпул още в дебюта си, после в различни периоди изпадаше от титулярния състав.
Оле Гунар Солскяер обаче разчита на него и днес бъдещето на нападателя все още изглежда обещаващо.
Ренато Санчес (2016)
2016-а определено беше голяма година за таланта, който стана шампион с Бенфика, вдигна европейската титла с Португалия и беше купен от Байерн Мюнхен за 35 млн. евро.
Затова съвсем засулжено към края на годината Санчес получи отличието "Златно момче". В Германия обаче не успя да се наложи и изкара катастрофален период под наем в Суонзи.
Миналата година беше продаден на Лил, където опитва да върне добрата си форма и да избегне съдбата на просто поредния провален талант. На този етап обаче никой няма да се изненада, ако Ренато Санчес остане далеч от надеждите, които му се възлагаха преди 4 г.
Килиан Мбапе (2017)
Трудно можем да си представим по-заслужен носител на наградата.
Откакто избухна с екипа на Монако, Мбапе не спира да се доказва като талант, който се ражда веднъж на поколение, а може би и веднъж в историята.
ПСЖ плати 180 млн. за правата му и дотук нападателят оправдава тези пари. Той продължава да бъде най-вероятният наследник на Меси и Роналдо на върха на футболния свят. И вече постигна нещо, което убягва и на двамата - стана световен шампион с националния си отбор.
Като междувременно се превърна в първия тийнейджър след Пеле, който се разписва във финал на Световно първенство.
Матейс де Лихт (2018)
Първият защитник, който спечели наградата, изпревари в гласуването Трент Александър-Арнолд.
Оттогава десният бек на Ливърпул претърпя по-категорично развитие, но от друга страна, Де Лихт беше капитан на забележителния млад тим на Аякс, който направи домашен дубъл и стигна полуфиналите в Шампионската лига.
Впоследствие нидерландецът премина в Ювентус и кара противоречив първи сезон при Маурицио Сари. Но най-вероятно големите изпитания и постижения в кариерата му тепърва предстоят.
Жоао Феликс (2019)
Последният засега носител на наградата направи изключително впечатление при дебютния си сезон в Бенфика.
Тогава изненадващо за мнозина, той избра Атлетико Мадрид сред клубовете, които се интересуваха от него. Цели 126 млн. евро бяха платени за Феликс и така португалецът в момента е третият най-скъп футболист в историята след Неймар и Мбапе.
Играта му в испанската столица обаче не отговаря нито на цената, нито на таланта му. "Започна с голям ентусиазъм, но две контузии нарушиха ритъма му", гласи обяснението на неговия треньор Диего Симеоне.
Други смятат, че стилът на игра на Атлетико просто не позволява на играч като него да покаже най-добрия си футбол.
