Йохан Кройф умееше да се чувства неудобно. Сякаш му беше вродено качество. Когато беше треньор на Барселона, понякога говореше толкова криптирано, че журналистите не го разбираха. "Ако исках да ви стане ясно какво имам предвид, щях по-добре да го обясня", казваше под мустак нидерландецът.
Кройф никога не е смятал, че репортерите разбират футбола. Както и дългогодишният му враг Луис ван Гаал. Но това беше една от малкото точки, по която двамата бяха напълно единодушни. Защо тогава Кройф си правеше труда да ги третира като "възрастни"?
"Когато се прибереше у нас, можеше напълно да се абстрахира от футбола - спомня си синът му Жорди, бивш играч на Барселона. - Никога не е пренасял негативните мнения от деня. Но той можеше също така да бъде авторитетен, взискателен и шумен в присъствието на други хора."
"През 80-те години играехме голф със Севериано Балестерос и той беше най-добрият голфър на своето време - добавя Сияк Сваарт, приятел на Кройф. - И какво правеше Йохан? Казваше му как да удря топката. Невероятно, но факт!"
Встрани от голфа - Кройф имаше едно важно качество, което го отличаваше като футболист, треньор, а накрая и като функционер в Барселона. Знаеше как се прави. Толкова много знаеше, че и до ден днешен в Каталуния говорят за ерата Кройф.
Той дишаше футбола различно, живееше го различно.
В своята великолепна книга за Барселона "Възходът и падението на клуба, който направи съвременния футбол", написана от Симон Купер, се говори за Крал Йохан. Разказва се как застава на дъската и казва: "Разбира се, че ще го направим различно!"
Да бъдем различни! Това беше мотото на Барселона, както слоганът "Повече от клуб". Историята познава много велики клубове. Някои дори са по-успешни от Барса. Но каталунците все бяха уникални. Действаха различно, изглеждаха различно. "Повече от клуб" не беше просто слоган. Беше нещо истинско.
Още като футболист Кройф промени Барса. Като треньор вече се говореше за неговото ДНК в клуба. Барса демонстрираше мощта си не благодарение на бюджета, а заради неповторимия си стил. Играеше един необясним офанзивен футбол, който днес някои се опитват да повторят. Достигна висоти, които трудно могат да бъдат достигнати. Може би един ден отново при Джосеп Гуариола...
Стилът на Барселона беше толкова драконовски, че успехът просто идваше от само себе си. В центъра беше футболът. Но около него Каталуния изгради един свой симпатичен свят, така че във времената на глобализацията направи невероятен скок в популярността си в световен мащаб.
А днес?
Всичко, което десетилетия наред се градеше на основата на симпатията, силата, марката и магията, се изпарява с невероятно темпо. Когато Юлиан Нагелсман, треньорът на Байерн, каза, че Барса е единственият клуб в света, който няма пари, но може да си купи, когото поиска", го направиха враг на Каталуния. Но подобни думи чувахме преди и за Реал Мадрид - контрапункта на философията на Барселона. "Кралете" колекционираха "Златни топки" и сами се нарекоха "галактическите". Не им правеше впечатление, че всяка година трупаха стотици милиони дългове.
В Барселона днес дори Ла Масия - великата академия, родила Лионел Меси, Шави и Андрес Иниеста, е затънала във финансови проблеми. Преди Реал купуваше, а Барса създаваше. Реал трупаше дългове, Барса градеше звезди. Разбира се, каталунците също са били активни на пазара, но взимаха само хора, които могат да носят слогана в душите си.
Барса не само правеше футболисти, които играеха феноменално, но имаха огъня в главите си, който ги движеше и извън терена.
Карлес Фолгуера, бивш директор на Ла Масия, разказва с голяма гордост, че Барса е единственият клуб, в който момчета на 18-19 години играят, но и са в университета. "Те учеха повече, отколкото тренираха", твърди босът.
Докато спортните успехи бяха на лице, всичко вървеше нормално. Имаше го пазителят. Когато Кройф си тръгна, дойде Гуардиола. Първо беше играч, после треньор на Б отбора, после и на първия тим. От успешен - по-успешен.
Може да не стана директно, но с напускането на Пеп започна и падението на Барса.
Идваха и си отиваха треньори...
"Гуардиола може би беше върховният момент - казва Пако Сейрул, който това лято напусна клуба като учител по методика след 47 години. - След него имахме много треньори с различно влияние. Но забравихме идеята как трябва да играе Барселона."
Какви бяха новите идеи? Да се купуват най-скъпите в света. Дори и да не допринасят достатъчно. Историята какво стори бившият президент Джосеп Мария Бартомеу вече е пословично известна.
Само един пример. Когато Барса продаде Неймар на ПСЖ за рекордните и до днес 222 милиона евро, беше загубена стойността на реалността и смисъла на сделките. При разочарованието, че Неймар е загубен, клубът привлече Усман Дембеле от Борусия Дортмунд. Каталунците предложиха първо много по-малко от исканите 150 милиона евро. Но тогава германците поставиха колегите си под напрежение. Барса увеличи офертата от 80 на 105 милиона евро. Предложи още 42 милиона допълнителни бонуси, които Борусия по-късно си взе. В този момент наследството на Краля беше убито. Дойдоха трансферите на Филипе Коутиньо на Антоан Гризман.
За пет години Барса даде над 1 милиард евро - повече от всеки друг в света.
Какво се случи от всичко това, всички знаем днес. Барселона не само загуби своя блясък. Загуби Лионел Меси, който беше спортният идол за цял свят. Аржентинецът се превърна в душата и мъчението на Барса. Той умееше да кара хората да не обръщат внимание на кризата благодарение на головете си. Но когато Меси си тръгна, дойде ерата на хаоса. В опита си да излезе от ужаса Барселона посочи с пръст големия виновник Бартомеу. Дойде Жоан Лапорта, при когото изгряха звездите на Меси, Шави и Иниеста. Адвокатът бе представен като визионер, който не гледа само днешния ден.
Първият му сблъсък с реалността бе, когато отказа да се бори за задържането на Меси. Но това, може би, бе и правилното решение.
Вместо да заложи на възкресението на Ла Масия, на преизграждането на структурите на клуба, Лапорта се насочи към трансферите.
Президентът привлече Роберт Левандовски за 45 милиона евро. Да, може би това е най-добрият нападател в света, но вече е на почти 34 години. Звучи абсурдно да се очаква от него всеки сезон да вкарва по 40 гола.
Барса се нуждаеше от пари в джоба, но от къде?
Сега клубът още не може да картотекира новите си придобивки, защото е надхвърлил лимитите, поставени от федерацията. Затова и притиска до краен предел Френки де Йонг да отиде в друг отбор или да намали заплатата си наполовина. Барса се нуждае от 75 милиона евро повече от спешно.
Хасан Четиткая, мениджър на нидерландския национал, разкри, че бившият му клуб Аякс е получил два пъти повече от очакваното, когато е продал Де Йонг. С други думи - парите са летели, но не ги е имало. Картината с казуса Де Йонг е и картина на сегашното състояние на Барселона. В опита си да коригира стари грешки, клубът прави нови и нови. Завръщането на Шави като треньор досега не променя нищо. Сега Барса е клуб като всеки друг. Той поиска да участва заедно с Реал в създаването на дяволския проект Суперлига, рекламира Катар и продаде душата си. И вече трудно може да си я откупи.
