Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как дълбоката депресия принуди човека, съживил Гладбах, да хвърли кърпата

Макс Еберл приемаше твърде болезнено всичко, случващо се в Борусия Мьонхенгладбах и това започна да се отразява на здравето му. Сега за него настъпи заслужената почивка, но същевременно клубът е изправен до стената Снимка: Getty Images
Макс Еберл приемаше твърде болезнено всичко, случващо се в Борусия Мьонхенгладбах и това започна да се отразява на здравето му. Сега за него настъпи заслужената почивка, но същевременно клубът е изправен до стената

Дълбока депресия стана причина за една оставка, натъжила целия германски футбол.

Човекът, превърнал се в символ на съвременния Борусия Мьонхенгладбах, си тръгна плачейки, докато клубът продължава да потъва неудържимо надолу.

Немските медии от известно време спекулираха, че спортният директор Макс Еберл иска да напусне именно заради срива в клуба, но той изтъкна по-лична и по-драматична причина.

"Това е най-трудната пресконференция, която съм давал", започна Еберл на набързо свикания брифинг.

"Уморен съм и изтощен. Просто не мога повече. Няма да работя повече, защото усещам, че съм болен. Не съм разочарован, няма наранена гордост. Просто не мога", каза просълзен той.

Еберл успя да изведе Борусия до най-успешния период в клубната история след легендарните времена през 70-те. Последната година обаче е период на неочакван срив - а 48-годишният директор удължи своя договор с клуба само преди 13 месеца.

"Тук съм от 23 години на различни позиции. Приключвам това, което до момента беше животът ми. Което ми носеше удоволствието и радостта. Футболът беше моят живот, но много от нещата вече не ми носят удоволствие", призна още Еберл в прощалното си обръщение.

"Взех си ваканция миналата година, защото трябваше да се измъкна от тази месомелачка. Върша всичко на 100 процента и е така от 23 години. Но осъзнах, че този перфекционизъм ми идва твърде много. Взех да обиждам хората, гневях се на феновете. Всяка загуба беше моя лична загуба".

"Ако някой си мисли, че ще сменя клуба, моля да го забрави веднага. Просто искам да се махна. Не искам да имам нищо общо с футбола за момента".

"Просто искам да видя света, да отпочина, да бъда нормалния Макс Еберл. За пръв път в моя живот мисля и за себе си. Правя го за собственото си здраве".

"Клубът не е виновен за нищо. Отвориха ми всички врати, дадоха ми шанс да имам време и спокойствие. Но трябва да сложа край. Трябваше да се приключи. Сега ще се наслаждавам на живота. За мен беше чест да работя тук. Последната ми дума е "Благодаря", завърши Еберл.

"Опитахме всичко да го разубедим и не успяхме. Уважаваме решението на Макс, но не го приемаме. Тъжни сме. Скапан ден", коментира президентът Ролф Кьонигс. "Когато той ни съобщи през октомври, че смята да напуска, бяхме шокирани".

Първоначално Гладбах ще замести Еберл с ръководителя на скаутското звено Щефен Корел. Корел обаче поема поста само временно, а Борусия ще търси заместник в дългосрочен план.

"Познаваме се с Макс от 1991 г.", разказа вицепрезидентът Райнер Бонхоф. "Стискам му палци скоро да се почувства по-добре. Знаехме за възможността да напусне, но смятахме, че поне ще доизкара сезона. Вчера стана ясно, че това е невъзможно".

Цялата германска футболна общност подкрепи Еберл и изказа възхищението си от работата му.

Бившият защитник има защо да бъде уважаван, тъй като превърна един аутсайдер от Бундеслигата в участник в Шампионската лига.

Като спортен директор откара над 13 години, а по-рано беше футболист на Борусия. Когато се присъедини към клуба през 1998/99, веднага му се наложи да преживее изпадане във Втора Бундеслига.

Макс обаче помогна за завръщането в елита и след още няколко сезона прекрати кариерата си на футболист, за да получи веднага пост в школата. 

През 2008-а той стана спортен директор, докато Мьонхенгладбах отново се бореше за оцеляване. Постепенно Еберл изгради тим от съвсем различно ниво, способен да гледа към челните места в класирането и към участие в Европа.

Прогресът е безспорен, вече 10 сезона поред Борусия завършва в горната половина на класирането, три пъти стигна до Шампионската лига и общо 6 пъти участва в евротурнирите.

А в предните 15 кампании преди ерата на Еберл клубът не завърши по-нагоре от 11-то място и изкара три години във втория ешелон.

Спортният директор даде възможност за развитие на треньори като Люсиен Фавър и Марко Розе и на футболисти като Марко Ройс, Марк-Андре тер Щеген, Гранит Джака, Торган Азар, Денис Закария, Маркус Тюрам.

Еберл бързо си спечели репутация на умел и проницателен бос, който извършва точните назначения, действа решително и докрай защитава интересите на Борусия Мьонхенгладбах.

"Никой не е по-голям от Борусия", често чуваха феновете, но това не бяха просто празни приказки - Еберл изпълни тези думи със съдържание.

Макар че трофейната суша продължава - Купата на Германия не е печелена от 1995 г., а титлата още от 1977-а, доскоро клубът изглеждаше със стабилно изградена основа за развитие.

Много неща в тази игра обаче могат да се променят за 12 месеца.

Когато Еберл подновяваше договора си, даже се говореше за интерес от Байерн Мюнхен към него. Оттогава взривоопасна смесица от трансферни саги, треньорски смени, слаба форма и COVID-19 повлече Борусия надолу.

Тъкмо Еберл беше преподписал и старши треньорът Марко Розе обяви намерението си да премине в Борусия Дортмунд.

Наставникът имаше право да използва освобождаващата клауза в договора си, но привържениците се почувстваха предадени и бяха бесни.

Решението на Макс Еберл да не смени веднага треньора, а да го задържи до края на сезона се оказа грешно. Вече всички знаеха какво предстои на Розе и това се отрази на атмосферата в Гладбах, формата падна рязко и тимът завърши едва на осмо място. 

За новата кампания треньорът Ади Хютер пристигна от Айнтрахт за сериозната сума от 7.5 млн. евро, а Борусия успя да запази звездите си, въпреки финансовия удар от пандемията.

Играчите бяха същите, но не и обстоятелствата и с Хютер започнаха провалите, включително 1:4 в локалното дерби с Кьолн, унижение 0:6 срещу Фрайбург и 0:3 за Купата на Германия срещу втородивизионния Хановер.

В последните 9 мача отборът записа 7 загуби и дори успехът с 2:1 над Байерн Мюнхен не донесе нужния импулс. Някак парадоксално след всичко преживяно, директорът оставя Гладбах в същата позиция, в която го завари при идването си - в отчаяна битка за оставане в Бундеслигата.

В този безмилостен период Еберл се огъна под тежестта на твърде многото отговорности в един обичайно коравосърдечен бранш, който не щади душевното здраве.

Стигна се до абсурда спортният директор да е толкова изчерпан, че да изкара целия зимен трансферен прозорец във ваканция. 

Явно Макс Еберл е прегорял от доста време и необходимото решение даже е закъсняло. Но най-сетне заслужената му почивка дойде.

Въпросът за бъдещето на Борусия обаче остава висящ със страшна сила - и без фигура като Еберл феновете са със свити сърца.





 

Най-четените