Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Днес играеш в Бундеслигата, утре бършеш задници в старчески дом

Днес играеш в Бундеслигата, утре бършеш задници в старчески дом

Денис Аого изживява една от мечтите на всяко малко момче, започнало да тренира футбол. Стига до най-високото ниво в Германия - играе години наред за традиционни клубове като Шалке, Хамбургер и Щутгарт, стига до Бундестима и е на крачка от това да попадне в тима, спечелил Мондиал 2014.

По време на кариерата си Аого е идеална цел за булевардната преса. Влиза в заглавията на таблоида "Билд" с посещения на Майорка, обича лукса и не го крие.

"Това, че нося "Gucci" и се наслаждавам на състоянието си, не ме прави повърхностен. Чупил съм си кокалите 16 години, за да мога да си позволя нещо повече. А по-рано съм нямал нищо - признава Аого. - Защо трябва да крия лукса? Само защото обществото ще определи това като повърхностно? Напротив - това може да бъде само мотивация за младежите, които идват от бедни семейства. С мотото "Щом аз успях, значи всеки може". Аз съм човек, който умее да цени това, което има."

Животът не е особено благосклонен за Денис, особено в най-трудната за един млад човек възраст - тийнейджърската. Когато е на 13, родителите му се развеждат. Той се мести в друг град с баща си. Трите му сестри и брат му остават с майката. Татко му работи по цял ден, а за Денис почасово се грижи друго семейство. Малко след това той е изпратен във футболния пансион на Фрайбург.

"Бяха тежки времена за мен. Далеч от майка ми, брат ми и сестрите ми, далеч от приятели, в друг град, нова обстановка - започва разказа за миналото Денис. - Три години преди пробива ми в професионалния футбол бях тръгнал по лош път - партита, побоища... Нямаше кой да ми сложи чатала на врата. И аз прекалявах, тествах границите."

Огромна роля за промяната изиграва тогавашният треньор на младока Кристиан Щрайх и педагожката Щефани фон Мертенс.

По онова време при три предупреждения те гонят от интерната. Денис е с малко повече, но двамата му ангели в човешки облик се преборват с ръководството да му се даде шанс. И започват да го вкарват в пътя. За това им е благодарен до ден-днешен. Двамата играят в тандем. Започват да го удрят точно в най-слабото място - обичта към футбола.

"Най-тежкото наказание беше да не тренирам с отбора - спомня си Денис. - Друг път пък трябваше да оставам за още един час занимание с кондиционния треньор - тичане до скъсване. Докато един ден осъзнах, че ако продължавам в този дух, ще вляза при професионалистите. Това промени всичко. Бях обсебен от тази идея. Оставах след тренировка да работя допълнително, вече по собствено желание. Или просто се качвах на колелото и отивах да гледам заниманието на мъжете."

На 17 Аого вече е част от мъжкия отбор на Фрайбург и прави дебюта си в Бундеслигата. Абсолютна приказка. Малко след това му се налага да влезе в казарма. По това време обаче в Германия все още съществува опция военната служба да се замени с цивилна такава. И Денис предпочита този вариант. Започва да полага доброволен труд в старчески дом.

"Това беше период, от който научих много. Тогава бях младата звезда на отбора. И можете да си представите - днес играеш в Бундеслигата, утре бършеш задници в старческия дом. Вечерта си в светлините на прожекторите, на сутринта храниш възрастните. Аз наистина се грижех за тези хора. Към мен нямаше специално отношение - продължава Аого. - Веднъж дори подготвих тялото на починалия за погребение. Това не ми влизаше в задълженията, но този човек беше специален за мен. Не можете да си представите каква топлина получавах от хората в старческия дом. Понякога, като разказвам тази история на приятели, те се отвращават. Но аз наистина се възхищавам на хората, които работят в подобен тип институции."

От Фрайбург Аого е привлечен в Хамбургер, където по това време са звезди като Венсан Компани и Рафаел ван дер Ваарт. Стига и до националния тим на Германия.

Наглед радостни събития и успехи, но и тежко емоционално бреме. За да издържи на напрежението тръгва на психолог.

"В съблекалнята не си говориш за стреса със съотборниците си - признава германецът с нигерийски корени. - Нещо подобно се възприема като слабост, а футболът все пак е спорт на тестостерона. В края на краищата трябва да свършиш работа и не можеш да се довериш изцяло на треньора си. Той също е подложен на огромно напрежение и не може да си позволи да ти дава безкрайно доверие. Да отида на психолог беше най-доброто решение в живота ми. Вече разказах за миналото си. Изведнъж ставаш основен играч на Хамбургер, викат те в Бундестима, вече почваш да носиш отговорност дори за по-възрастните си съотборници. Но затова не можеш да говориш с никого, защото никой не беше извървял същия път като мен. Намирах се в ситуация, в която не бях доволен от себе си. И знаех, че няма да мога да се оправя сам."

По време на тереапията Аого научава много за детството си, за ситуацията със семейството си, преодолява много страхове и вътрешни болки.

"Бих препоръчал това на всеки, искрен е Аого. - Познавам бизнесмени от висок ранг, национални футболисти, които ходят на психолог. И все още не мога да разбера защо това остава една така потискана тема. В крайна сметка терапията ми беше кратка, но бе достатъчно, за да се почувствам по-добре."

Футболистът признава, че не е успял да даде максимума от себе си с националната фланелка.

"Бях малко смачкан. Играех на позицията на Филип Лам и всеки веднага започва да те сравнява с него - прави анализ на миналото си в Бундестима Аого. - Селекционерът Йоахим Льов ми гласува пълното си доверие. Но обществото винаги гледаше с едно наум. И започваш да си мислиш, че всяка грешка може да бъде решаваща, затова трябва да се представиш на супер ниво. Но не бях човек с настройка тип "аз срещу света". Бях по-чувствителен."

През 2009 г. Денис става световен шампион с Германия до 21 г.  Пет години по-късно няколко от съотборниците му триумфират и при мъжете, но той не е в състава. Причината - скъсване на кръстни връзки през есента, което го вади от терените до края на сезона.

"Гледах финала с Аржентина и се напих. Удавих мъката си - откровен е бившият защитник. - На Марко Ройс например обаче в този момент му е било още по-гадно, защото ако не беше контузен, той 1000% щеше да играе. Но преди да скъсам връзки, бях титуляр за Шалке, играех в Шампионската лига. И си мислех: "Мамка му, ти можеше да си на терена".

Макар да не става първенец на Германия заради господството на Дортмунд и Байерн, Аого се радва на кариера в големи клубове.

"В Хамбург целият град тръпнеше с нас. Това си има и своите негативи, защото след загуба не искаш да се покажеш на улицата - връща се назад Денис. - В Шалке се сещам, че след поражение към рейса ни се затичаха стотина фенове с качулки. И в такъв момент се гипсираш, защото полиция не се виждаше никъде. И трябваше да слезем от автобуса, за да дадем обяснения защо сме играли толкова лошо."

Таблоидите често се хранят с истории за Аого. И в двата случая арената на събитията е Майорка. Първият е преди Евро 2012. Аого не попада в състава на Германия и заедно със съотборниците си от Хамбургер отиват на почивка за края на сезона на испанския остров.

"Това е нещо напълно обичайно. Много играчи правят това - коментира Аого. - Естествено, на Майорка ни разпознаха много хора. Бяхме пили нещо на обяд и отидохме на плажа. И попаднах в устата на лъва. "Билд" тогава написа: "Удавяне на мъката", а аз на снимката със сламена шапка. На следващия ден ми откраднаха часовника. От вестника пак бяха тук. Три дни ме преследваха папараци. А в крайна сметка ставаше въпрос за отборно мероприятие. И още по-важно - сезонът беше свършил."

През 2013 година обаче историята почти се повтаря. Разликата е, че се случва в течение на сезона.

"Треньорът ни даде три дни почивка. Исках да се махна от Хамбург и отидох до Майорка, за да видя мениджъра ми, с когото имахме да обсъдим нещо. И щях да видя бебето му за пръв път - разказва Денис. - Разхождах се с приятелката ми, а не бях по баровете и някакъв човек ме снимал и пратил кадъра на "Билд". Отново бях в пресата."

Скандалът води до отстраняването на Аого и даването му под наем на Шалке.

"Обясних ситуацията пред ръководството, но имах усещането, че просто търсеха виновник. Вече не бях твърд титуляр, а те искаха да се освободят от високата ми заплата. Треньорът Торстен Финк тогава ми каза, че след загубата също му идело да замине на Майорка. На следващия ден в едно интервю обаче заяви, че така не може и един водещ футболист не трябва да се държи по този начин. Стана ми тъжно, защото исках да направя нещо с Хамбургер. Но такива са правилата на играта - ако не си полезен, те зарязват."

В Шалке жълтата преса също не подминава Аого, този път, защото се появява с личен шофьор на тренировка.

"Тогава избрах да живея в Дюселдорф, за да мога спокойно да се разхождам по улицата - обяснява Денис. - Една вечер след рехабилитация в Гелзенкирхен на път за вкъщи заспах на волана. Извадих страхотен късмет, защото ръката ми се хлъзна рязко и се събудих. Така успях да удържа автомобила. Иначе прелитах със 130 км/ч в една горичка и приключвах. Това беше най-големият шок в живота ми. И затова със заплатата си реших да си позволя личен шофьор, за да мога да съм по-защитен и да ходя спокоен на тренировка. Реално не бях направил нищо лошо, за да вляза в заглавията. Просто се погрижих за това да отивам и да се връщам от тренировка безопасно."

През 2020-а Аого сложи край на кариерата си. Сега има собствен подкаст, в който се опитва да вкара феновете зад кулисите на футбола. Да покаже гледната точка на играчите.

"Мобилните телефони промениха всичко - завършва Аого. - По-рано можеше спокойно да идеш на бар или в клуба. Сега си следен на всяка крачка."

   

Най-четените