Докато Ерлинг Холанд блуждаеше из терена на "Сантяго Бернабеу", някъде между Рюдигер, Чуамени и Менди, вероятно няколко милиона зрители на този епичен мач в Шампионската лига са се сетили за думите на Рой Кийн отпреди няколко седмици: "Той е голаджия от световна класа, но в останалите компоненти е играч за втора лига."
Каза ги за Холанд след 0:0 между Сити и Арсенал, когато норвежецът комично не успя да отиграе елементарна ситуация и да даде пас към чакащия на празна врата до него Рубен Диаш, който вероятно щеше да реши мача.
Холанд на моменти е отчайващ. Сити рита топката най-после към централния си нападател, но тя се връща като от флипер обратно в посока, която е трудно да се предвиди. Първо докосване - неособено добро.
Движението му е светкавично и с много рязък старт, но често е направо стряскащо колко различна е вълната на неговото тръгване към точката, където чака пас, и къде всъщност отива този пас. А Сити е машина, която рядко бърка в начина на изграждане на атаката. И въпросът е - още време ли му трябва на Холанд да разбере начина на игра на отбора си? Защото е ясно, че той няма да се нагласи според нападателя.
В такива мачове наистина Ерлинг изглежда като играч от втора лига. Прекалено е, ОК - нека е средностатистически нападател за Кристъл Палас, да речем.
Но проблемът е, че се набиват на очи такива двубои, които са от категорията на най-важните за отбора му.
Връщаме се към Истанбул, в края на миналия сезон. Най-големият мач в клубния футбол. Финал в Шампионската лига.
Интер превърна Холанд в абсолютен фигурант, като единствената ситуация, която се откри пред него, дойде доста случайно и той я пропусна с втрещяваща лекота. Да, Сити победи, а неговите голове по пътя към финала тежат. И изобщо - малко е кощунствено да се критикува играч, който вкара 52 гола за миналия сезон. 36 в 33 шампионатни срещи. 12 в Шампионската лига. Защо го критикувате, хора?!
Защото на моменти той е като "придатък" към една машина за футбол, в която нищо не е на мястото си. Е, той е не на мястото си в едни специфични мачове, в които противникът добре се е справил с това да блокира силните му страни. А те са основно в наказателното поле, където не бива да получава топката.
Да обходим и големите двубои този сезон, пак през призмата на Ерлингхоландовото представяне в тях.
Срещу Ливърпул - 1:1 и 1:1, като вкара гола в първия двубой, изведен сам срещу Алисон. На "Анфийлд" беше анонимен.
Срещу Арсенал - 0:1 и 0:0. Нулев принос.
Срещу Астън Вила - 0:1 и 4:1, без гол или асистенция за норвежеца.
С Тотнъм - 3:3, с асистенция, но без гол (и с 3-4 чисти пропуснати положения).
С Юнайтед в градското дерби - 3:0 и 3:1, като вкара общо три гола в двата мача.
Разбира се, в неделя направи два гола срещу Лутън за 5:1, въпреки че първият му бе отнет и писан като автогол. Съвсем справедливо. Шутът на Ерлинг отиваше към флагчето за корнер, но удари съперник и влетя в мрежата. После реализира дузпа.
Холанд има 31 попадения дотук през сезона, ще мине 40 почти без съмнение, с оглед на програмата на отбора му. Говорим за всички турнири.
Но на кантара от двете страни слагаме огромния брой голове, които отново ще са впечатляващи като число, и това, което тестът на окото казва, докато гледаме Сити.
А то е, че Ерлинг някак не се връзва с останалото, което представлява тимът на Пеп.
Неговата директност е още едно оръжие за състава, когато проработи. Неговата липса на особена комбинативност и визия за играта обаче е недъг в други моменти, когато има нужда от прецизност в сгъстено пространство. Нещо, което Сити превърна в изкуство в последните години. Холанд просто не е създаден за такава игра. И за това на моменти изглежда не на мястото си.
Навремето Германия спечели Евро 1980 с победен гол в 88-ата минута на финала срещу Белгия. Вкара го Хрубеш, централният нападател. Обвиняван в несръчност, в недодяланост, в това, че често топката го удря и отскача на метри... Той обаче вкара и двете попадения в мача, завършил 2:1 и короновал германците. Общо в кариерата си наниза към 250 гола в 350 мача. Не можел да я спира... Нали мрежата я спира?
Общо взето, към момента поне, Холанд ще каже същото, когато някой като Кийн го критикува. Има и още нещо - норвежката деветка е само на 23 години. Вече има огромен опит, разбира се, спечели куп големи трофеи. Но още се учи и развива.
И е сигурно, че ще подобрява компоненти в играта си.
А един владее по-добре от всеки друг в света. Да завършва атаката и топката да е там, където целта на първия човек, някога ритнал топка и сложил началото на магията на футбола, е измислил, че трябва да иде. Във вратата.
Срещу Лутън я ритна встрани, но пак влезе. На края на сезона такива моменти може да са решаващи. И никой да не помни, че беше с "шапка невидимка" на "Бернабеу", "Анфийлд" или "Емиратс".
