Ако се чудите каква точно философия следва в цялата си треньорска кариера Карло Анчелоти, може да видите есенцията в минутите след края на редовното време на реванша между Реал Мадрид и Манчестър Сити.
"Кралете" обърнаха резултата в рамките на няколко минути в края, стигнаха до победа с 2:1 и предстояха две продължения по 15 минути. Докато Пеп Гуардиола бе събрал своите футболисти в кръг и разпалено им даваше наставления, Анчелоти съвсем спокойно се приближи до Тони Кроос и Марсело край резервната скамейка и ги попита кого трябва да вкара в игра за продълженията. Защото самият той не бе сигурен какво точно да направи.
Разбира се, ако Реал бе загубил мача и Сити се бе класирал за финала в Шампионската лига, лесно можехме да защитаваме другата теза - как пасивността и липсата на решителност е коствала успеха на Анчелоти, докато Гуардиола е спечелил битката с напълно ясна и изчистена схема. Но именно в това се крие разликата - без значение дали е предсезонна контрола, или полуфинал в Шампионската лига, Татко Карло е виждал абсолютно всичко в клубния футбол, но не се притеснява да поиска съвет дори в най-напечения момент и искрено признава, че тайната на треньорството е да имаш и малко късмет.
Сякаш Анчелоти изневерява на правата вяра. Доминиращата футболна философия в момента е тотален контрол над топката и над интензитета на двубоя с висока преса и тотален футбол във всяка точка на терена. В същото време италианският специалист дава пълна свобода на играчите си сами да вземат решенията във възловите ситуации. "Това най-добре го определя като треньор", каза Кроос след мача.
Именно в това се корени тайната на всички успехи на Анчелоти като треньор. Той е човекът, който изготвя тактиката за мача, съблюдава тренировъчния процес през цялата седмица, но дойде ли първият съдийски сигнал, оставя всичко в ръцете и краката на играчите си. Като родител, който оставя децата си сами да поемат отговорност за действията си, а не цял живот да ги държат за ръка.
"За мен най-тежко е три-четири часа преди мача - обясни Анчелоти във вторник, отговаряйки на въпрос за опита му във финалите в Шампионската лига. - Физически не ми понася. През този сезон се притеснявам дори повече от обичайното - започвам да се потя и сърцето ми бие учестено. Главата ми започва да се пълни с негативни мисли. Но важното е, че всичко това приключва с началото на мача."
Анчелоти не смята футболистите за свои подчинени, той обсъжда стратегията си с тях. Вместо да ги кара да упражняват едно и също заучено положение до откат на тренировките, той е готов да им даде цялата свобода, защото им вярва. Италианецът вярва, че щом си пуснал даден играч на терена, нямаш право да не му вярваш.
Има една история за периода му в Милан, когато имаше една от най-приятните дилеми пред себе си. Анчелоти трябваше да намери начин как да вкара Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф, Кака и Руи Коща заедно в полузащитата на "росонерите". След като говори с тях, Анчелоти им казва: "Вие ще трябва да го измислите - във всеки мач един от вас ще трябва да бъде на пейката."
Но тогава, заедно с наставника, квартетът излиза с идеята за диамант в средата на терена. Благодарение на това решение, Кака спечели "Златната топка", а Милан триумфира в Шампионската лига през 2007-а, връщайки си на финала на Ливърпул за загубата две години по-рано в Истанбул.
Излишно е да казваме, че този подход не работи навсякъде. Именно заради него футболистите на Байерн Мюнхен му "подляха вода" на "Алианц Арена". Стратегията на Пари Сен Жермен като клуб не понася подобен род треньори, докато в Евертън Анчелоти не разполагаше с изпълнителите, на които да повярва.
Може би начинът му на работа има почва само в отбори с изключителни състави, както бе в Милан и както се случва сега в Реал. Едно от нещата, които изненадват най-много Анчелоти след завръщането си на "Сантяго Бернабеу" миналото лято, е, че времето изобщо не е повлияло на желанието за победа на играчи като Кроос, Марсело, Каземиро и Лука Модрич. С повечето от тях италианецът работи и в предишния си период в Реал - между 2013 и 2015 г., когато спечели Шампионската лига през 2014-та.
От другата страна са младите звезди: Винисиус и Родриго (21 г.), Едер Милитао (24 г.) и Феде Валверде (23 г.) В отсъствието на титулярната двойка защитници от предишните години - Серхио Рамос и Рафаел Варан, Анчелоти намери начин да ги замести и да осигури такава атмосфера в съблекалнята, че да няма недоволни и всеки да си знае мястото. Гръбнакът на тима минава по линията Тибо Куртоа-Модрич-Карим Бензема, но дори за играчите с основно периферна роля - като Еден Азар и Гарет Бейл, италианецът не каза нито една лоша дума. За разлика от други преди него.
Всичко това помага на Анчелоти да изгради един балон, в който футболистите да се чувстват спокойни и в който да няма напрежение. Италианецът не твърди, че знае всички отговори, но и за него футболът никога не е бил въпрос на живот и смърт; Анчелоти няма време да си създава вражди с противниковите треньори. "Във футбола съм от 1977-а - каза той по-рано през сезона. - Нямам нито времето, нито желанието да тръгвам на битка."
Анчелоти не е и от треньорите, които говорят непрестанно какво наследство ще остави след себе си в дадения клуб или в световния футбол, като цяло. След като прие да поеме Евертън, се появиха доста критични гласове от "специалисти", които го определиха като "остарял" за модерния футбол. Е, дойде времето и те да си посипват главата с пепел, докато Татко Карло се превърна в първия треньор с титли в Топ 5 първенствата на Европа.
На 28 май в Париж Анчелоти ще излезе за петия си финал в Шампионската лига и ще се опита да стане единствения треньор с четири трофея. Освен вече споменатия триумф с Реал през 2014-а, Карлето има още две купи с Милан. Единственият му загубен финал обаче е именно срещу Ливърпул.
"Червените" обаче също имат да си връщат - за загубения финал от Реал преди четири години в Киев. Но след като се справи с Пеп Гуардиола, Анчелоти има шанс да покаже, че е далеч от "остарял", и да надвие другия от двойната модерни топ треньори. Защото за гения възраст няма, а и Татко Карло все още може да понаучи на това-онова абсолютно всеки, срещу когото се изправя.
