7 януари 2023 г. ще остане паметен в историята на Реал Мадрид. Не, защото падна с 1:2 при гостуването на Виляреал. Случвало се е на този отбор да губи и преди, ще го прави и занапред. Нито пък бе някакъв разгром, позор или нещо такова. И все пак - историческа събота си беше.
В този ден на "Ла Серамика" гостите излязоха без нито един испанец в стартовите 11. Ето това никога не се е случвало в 121-годишната история на клуба с корона върху емблемата и в своето ДНК. Реал Мадрид без нито един испанец в състава е кръст върху заветите на лидера Сантяго Бернабеу, водил напред "белите" през следвоенните години като президент (и треньор дори), та чак до смъртта му.
Тибо Куртоа (Белгия), Едер Милитао (Бразилия), Антонио Рюдигер (Германия), Ферлан Менди (Франция), Дейвид Алаба (Австрия), Тони Крос (Германия), Лука Модрич (Хърватия), Орелиен Чуамени (Франция), Феде Валверде (Уругвай), Карим Бензема (Франция), Винисиус Жуниор (Бразилия).
Това беше съставът от първата минута срещу Виляреал.
"Мадрид - това трябва да са винаги поне шестима испанци и най-много петима чужденци." Това пък е безсмъртният завет на Бернабеу в годините, в които е обвиняван, че привлича суперзвезди като Копа, Пушкаш, Ди Стефано и т.н.
Къде са "своите" в Реал? Въпрос за доста хиляди левове в "Стани богат", може би. Не съвсем.
Всъщност с фундаментите и корените на клуба всичко е наред. Академията, кръстена отдавна в Испания с паролата "Ла Фабрика", защото бълва готови, научени, изискани и надеждни футболисти, не е спирала да работи. И сега го прави отлично, на високи обороти и с добър ефект. Просто пътят от съблекалнята на "малката кантера" до първия отбор никога не е бил толкова труден. И това е реалността не само за Реал.
В момента регистрирани в първия тим на Карло Анчелоти, хора поне веднъж записвани в групата за мач през сезона (не задължително - играли в такъв), са цели 11 играчи от академията на клуба. Ако добавим Родриго и Вини Жуниор, които имат играни минути за Реал Кастия, дубъла, стават 13. Но те не са юноши на Мадрид, разбира се. А от другите, истински наложилите се са само трима - Начо, Дани Карвахал и Лукас Васкес.
Трима са вратари - избори №3, №4 и №5. Нямат мач, но тренират с Куртоа и Лунин. Единият е Лукас Канисарес и, да - вярно е, това е синът на Сантяго Канисарес, някога титуляр на испанската врата.
Имена като Марио Мартин, Серхио Арибас, Карлос Дотор, Алваро Родригес и Чудото, както е наричан Марвел, вероятно не ви говорят нищо. Марвел е мароканец, израснал от 7-годишен в Ла Фабрика. Сега е на 20 и Анчелоти го взе в родния му Мароко, за да усети вкуса на триумфа на завършилото наскоро световно клубно първенство. Не игра нито минута, но взе медал.
И в мадридските "Марка" и "Ас" вече се пише, че за него има оферти от Бетис, италианския Торино, както и от английски тим, борещ се да не изпадне във Висшата лига в момента. Цената няма да е под 15 милиона евро, ако Реал реши да го продаде.
И тук стигаме до първото ниво на анализа как работи академията на Мадрид.
В отчетите на клуба за миналата година пише - разходи по академията, юношеските и дублиращите отбори - 25.6 милиона евро. Приходи - 39 милиона евро. Това са трансферите на играчи, произведени в Ла Фабрика. Последните такива са Борха Майорал (10 млн. евро в Хетафе), Мигел Гутиерес (4 млн. в Жирона) и т.н.
Идеален начин да се самоиздържа основата на пирамидата, без която нито един клуб не може, нали? За последните 10 години продадените футболисти "свое производство" са вкарали в касата 330.5 милиона евро. В момента в La Liga из всички 20 отбора играят 55 юноши на Реал. Показателно какво качество произвежда Ла Фабрика.
А колко стигат до мечтата и крайна цел?
Далеч не толкова много. От базата, която е само на 13 километра от центъра на столицата, до "Сантяго Бернабеу", пътят е безкрайно дълъг. Структурата на академията е разделена стриктно на 3 отделения. Боядисаните в жълто съблекални са за тимовете до 13 години. Там тактиката е малко към никаква, играе се на воля, треньорите по-скоро наставляват кондиционно децата. Това е "малката кантера" (или ниската).
Стъпката към следващата - "голямата кантера", е вече тази, която прави нещата сериозни. Тук получаваш инструкции какво се иска от теб като оценки в образованието, вече работиш тактически, а денят ти е "организиран" от академията. Там съблекалните са боядисани в синьо.
Следва последния отдел - Реал Кастия, където можеш да влезеш на 16, 17 или 19. Ако си достатъчно добър, тази стъпка може да бъде прескочена и да идеш да тренираш направо с първия тим до Бензема, Кроос, Модрич и останалите. Но не е честа практика.
Историята на тази академия е изписана с букви, не по-малко бляскаво позлатени от останалите в аналите на този клуб.
В годините след Втората световна война първата "партида" продукти на Ла Фабрика са Хуан Сантистебан, Антонио Руис, Рамон Марсал и Енрике Матеос. Те играят в първия отбор, а Матеос е петкратен шампион на Европа в края на 50-те.
Следва епохата на Педро де Фелипе, Серена, Гросо и Веласкес, част от тима, взел шестата корона на Европа през 1966-а.
Но най-великата генерация на академията излиза през 80-те, когато се появява Петорката на ястреба - Емилио Бутрагеньо, Маноло Санчис, Мигел Пардеса, Мичел и Мартин Васкес. Така и не станаха шампиони на Европа, но това бе десетилетие на ярък футбол, много други трофеи и незабравими емоции за феновете.
Двама от следващите възпитаници - легендата Раул Гонсалес и Алваро Арбелоа, който игра за Реал и Ливърпул, а стана и европейски, и световен шампион с Испания, днес са треньори в Ла Фабрика. Приемственост, разбира се - основно правило не само в този клуб.
Мадрид събира най-добрите деца на Кастия, за да опитва да им вмени ДНК-то на Реал.
От тези 364, които в момента са в картотеките, някои скоро ще трябва да полетят към нови места и да търсят щастието си, защото вече са на възраст за мъжкия футбол. Други са в самото начало, още на "жълтите" съблекални. Мечтата им е една, но някои вече осъзнават, че е непостижима. Или остава надеждата след години в други отбори, Реал да ги хареса и откупи обратно.
Но Реал събира играчи и от цяла Испания, а и от целия свят, при това съвсем млади. Клубът има по един отговорник за скаутването на всяка от 17-те области в страната. За тези в чужбина вече се разчита и на експерти по региони, особено за Южна Америка. Уругваецът Алваро Родригес и аржентинецът Нико Пас са юноши на Ла Фабрика, въпреки че са родени именно в страните, които представляват. Днес двамата са на по 18, вече тренират с асовете на Анчелоти, но играят за дубъла. В клуба са от 13-годишни.
Нищо необичайно за модерния футбол.
Реал няма как да върви в крак с изискванията и конкуренцията на Шампионската лига и испанското първенство само със "свои". Нито пък да опитва самоцелно да ги налага в първия тим, ако качествата не са достатъчни за това. Но клубът не изоставя корените, а и е намерил начин те да са "добро перо" в бюджета, носещо печалба.
И едновременно с това се пази гена. Да, заветът на Бернабеу бе погазен след толкова години, но философията му не е загърбена.
