Връщайки се назад, Джо Магуайър си спомня преди всичко объркването на Юрген Клоп.
В една бурна и ветровита вечер през януари 2016 г., мениджърът все още е в първите си месеци от своя период на "Анфийлд". Тогава един много млад състав на Ливърпул на два пъти изостава срещу Екзитър и се е запътил към срамно отпадане в третия кръг на ФА Къп.
В един момент Клоп се обръща към резервите си и казва на Магуайър да се готви да влиза в игра за своя дебют. 19-годишният младок се чувства готов, тъй като е постъпил в академията на клуба още в отбора на 9-годишните. Но въпросът на мениджъра го стъписва: "Къде предпочиташ да играеш, централен халф или десен бек?"
Магуайър не знае какво да каже.
"Помня, че го погледнах паникьосано и си помислих: "Ама аз съм ляв бек!" Но по някаква причина поисках да съм в центъра на терена. Тогава асистентът Пеп Линдерс, който ме беше тренирал в резервния тим, дойде и каза: "Не, централен защитник! Джо никога не е играл в халфовата линия!"
Така тийнейджърът влиза и играе като централен защитник съвсем извън комфортната си зона в своя първи мач за Ливърпул. Отборът удържа нервно 2:2 и се спасява от отпадане, което е облекчение не само за дебютанта, но и за все още свикващия с английския футбол Юрген Клоп.
Пред Джо Магуайър така и не се отваря друга възможност да запише минути за мърсисайдци в официален мач.
В продължение на две години и половина той периодично е викан да тренира с първия отбор, изкарва подготовка на предсезонно турне в Австралия и Азия, но всичко приключва дотам.
Днес играчът не е сърдит и си спомня с усмивка как е тренирал със Стивън Джерард, Филипе Коутиньо и Садио Мане.
Но едва на 27 години вече е в списъка с бивши футболисти и фокусът му е другаде - да развива свои бизнеси, да пилотира самолет, да посещава Седмицата на модата в Париж и да се наслаждава на екскурзия в Колумбия с приятели.
За пръв път от години насам се наслаждава на живота, щастлив, че е избягал от "токсичното" съществуване във футбола, което го е накарало да се чувства "роб в работата си" и го е тласнало към алкохолизъм.
Когато навършва 20 години, талантът приема, че няма бъдеще в Ливърпул и че за да играе по-редовно, трябва да отиде другаде. Избира третодивизионния Флийтууд Таун, който се бори за промоция в Чемпиъншип, но е посрещнат хладно и бързо започва да чувства, че това не е неговото място.
Преди това е преотстъпван в няколко по-малки клуба и също се чувства чужд, далеч от топлата среда в Ливърпул.
"На "Анфийлд" имаше хора като Джордан Хендерсън, който беше страхотен модел за подражание, всички бяха много скромни. Не караха бляскави коли, не се обличаха със скъпи дрехи. Стараеха се да те разпитват как си, как е семейството ти".
"После отиваш в по-долните лиги и изведнъж виждаш скъпите коли - естествено, взети на лизинг. Момчета с 10 пъти по-малки заплати, но с крещящи дрехи и големи егота. Чудех се какво им става", разказва Магуайър.
Той никога не се е вписвал в обичайните стереотипи за футболист и в момента е млад предприемач, развиващ имотен бизнес и своя фирма за почистване.
Джо не е бил от тези деца, за които съществува единствено футболът и се е увличал по доста други неща, а сега покрай уроците по летене и ветроходство се занимава и с рисуване.
"Приключвахме тренировки в 12-1 и много от другите играчи казваха "Край, прибирам се да се възстановявам", а аз все исках да правя и нещо различно. Не исках да бездействам всяка вечер и ми трябваше друго хоби", обяснява Магуайър.
Докато е в Ливърпул, той остава пределно мотивиран да се развива в професията си, става в 6:00 всяка сутрин и започва деня си със 100 лицеви опори. Когато обаче напуска и отива в неприятна за него среда, е обзет от летаргия.
"Очаквах в по-ниските нива да видя още повече труд и старание у околните, но беше просто... слабо мотивирани хора, шушукане в ъгъла дали мениджърът ще бъде уволнен, такива неща. Става токсично с футболисти, които не са пускани да играят и треньори, които не говорят с тях или ги третират без никакво уважение. Затова и влязох в конфликт с някои треньори".
"Дошъл си от Ливърпул, където си в екип с играчи и треньори, които си помагат един на друг. После отиваш някъде другаде, където просто не е така и средата се оказва отровна", разяснява още Джо.
Той оценява различните си треньори при "червените" не само за чисто футболните им познания, но и за начина, по който се отнасят с всички.
Във Флийтууд Таун е твърде различно и той се оказва изваден от състава точно след като получава награда за играч на мача при победа срещу МК Донс. Оттогава изиграва само още един двубой за Флийтууд и отива под наем в Кроули Таун в четвърта дивизия.
Озовава се на над 300 километра от семейството си и всичко се превръща в мъчение на терена и извън него.
Когато сменя още няколко отбора и ентусиазмът му съвсем спада, Джо Магуайър приема, че това, което чувства, не е нормално и е необходима промяна.
"Започна да страда и личният ми живот. Постоянно си сменях настроението покрай победи, загуби, при печелене на титулярно място или оставане на скамейката. Стигнах дотам да не искам близките ми да ме питат за футбол, не ми се говореше. Отблъснах и приятелката си, с която бяхме изкарали шест години заедно".
"Живеех сам, пиех всяка вечер, дори не ходех на тренировки на следващия ден и казвах, че съм болен. Стигна се до момент, в който си казах, че нещата не са наред и не мога да продължа така. Да стоя сам вечер на изгасени лампи, да пия уиски или вино на пълна тишина. Защо го правя?"
"Трудно е да кажа какво беше в главата ми, сякаш не мислех за нищо", допълва Джо.
Тъй като е посещавал лекции за душевно здраве, организирани за футболистите, решава да позвъни на спешния телефон на Асоциацията на професионалните играчи.
Веднага е свързан със съветник и започва да посещава психолог веднъж седмично.
С получената помощ бързо стига до неприятен за него извод - че футболът е причината за неговите страдания.
"Все смятах, че е грешно да мисля за футбола в негативен план, защото тъкмо с футбол исках да се занимавам и знам, че толкова много хора биха искали да бъдат професионални футболисти. Кариерата ми не се получаваше както исках, но все го отдавах на други неща, защото не желаех да приема, че проблемът е във футбола".
"Но тогава стигнах до момента, в който си казах, че просто трябва да се откажа".
Когато свършва договорът му с Транмиър, Магуайър си взима почивка, за да провери дали футболът ще му липсва. И оттогава изобщо не е играл, като изключим мачлетата с приятели.
Някогашният талант продължава да тича за здраве и да тренира във фитнеса, гледа мачове, но не копнее да бъде отново на терена.
Когато се отказва от спортната кариера, неговите близки и приятели са притеснени дали не взима грешното решение, но сега виждат положителната промяна в него.
"Хората си представят, че футболът е перфектната работа и той наистина може да бъде невероятен. Но това не означава, че не може и да те разочарова. Нещата не са толкова идеални, колкото изглеждат отстрани", подчертава Магуайър.
"Докато още играех, не можех да разказвам толкова откровено за преживяното и се затварях в черупката си".
"Сега съм толкова по-добре и даже чисто физически съм в най-добрата си форма. Постоянно се усмихвам. За пръв път от години чувствам, че животът ми е под мой контрол", обобщава Джо Магуайър.
