Това ли е краят?
Все по-често този въпрос се задава относно сегашния състав на Ливърпул. Една трета от сезона вече премина, а мърсисайдци са по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до първите две места в класирането.
С 4 загуби и 4 равенства в първите 13 мача, Ливърпул заема едва осмата позиция в първенството, загуби от последния Нотингам Форест, изостава с 15 т. от лидера Арсенал. А халфовата линия застарява и във все повече мачове не може да осигури необходимото темпо за стила на Юрген Клоп.
Затова на "Анфийлд" са принудени често да чуват подобни неприятни въпроси. Това ли е краят на този състав? Предстои ли все по-сериозно затъване и нужна ли е мащабна смяна на персонала?
Не и ако съдим по вчерашната победа над Тотнъм - пореден проблясък за Ливърпул, който наред с разочароващите резултати постигна и няколко знакови успеха напоследък. Преди броени дни отборът нанесе първа загуба на Наполи за сезона, а по-рано надви Манчестър Сити.
Лъкатушенето между обнадеждаващи и отчайващи резултати продължава.
Как си го обяснява капитанът Джордан Хендерсън? Човек, чиито лидерски качества отдавна са доказани, но който трябва да се примирява все по-често с ролята на резерва.
"Тимът винаги се развива. Дали е същият като преди 3-4 години? Не знам, вие ми кажете. Но се развива постоянно. Това, което си остава същото, е нуждата да продължаваш напред, да продължаваш да работиш и да се бориш", казва 32-годишният халф, навъртял вече над десетилетие на "Анфийлд".
"За Ливърпул такъв период никога няма да е краят. Футболистите, които сега са тук, мениджърът, феновете, целият клуб винаги ще се бори и ще преодолява лошите периоди".
"Хората бързат да изтъкват какво се е объркало, но едва преди 4-5 месеца изиграхме всички мачове във всички турнири, взехме два трофея, стигнахме финал в Шампионската лига и загубихме титлата само заради една точка изоставане."
"Затова трябва да се гледат нещата в перспектива. Това не означава, че всичко е страхотно - не е. Но познавам играчите в тази съблекалня, те ще дадат всичко във всеки мач. Най-важното е как се справяш с несгодите и спънките. Правим го много добре от няколко години, ще го направим и сега", допълва Хендерсън в интервю по случай излизането на новата му автобиография.
За английския национал не е нищо ново да му се налага да търпи критики и да се бори със затруднения. Правил го е през цялата си кариера и ентусиазмът му да оборва скептиците си остава все толкова голям.
Хендерсън винаги е чувствал, че води битка, за да си заслужи уважение. Но неизменната му скромност го кара да се подценява дори при постигането на значителни успехи.
Показателно е, че е искал да кръсти книгата си "С мен или без мен".
"Така се чувствам спрямо трофеите, които Ливърпул спечели в последните няколко години", пише той в книгата. "Щяха да ги спечелят с мен или без мен. Не съм Луис Суарес или Стивън Джерард или Върджил ван Дайк или Мо Салах. Успехът не се дължи на мен".
Не очаквайте Юрген Клоп и за секунда да се съгласи с това. Няма как да се съгласят и съотборниците на Хендо, нито пък повечето от феновете.
Един от най-блестящите моменти на отбора този сезон беше асистенцията на Джордан с външен фалц за гола на Салах срещу Аякс в Амстердам. Въпреки такива изпълнения, пак ще се намерят хора, които да обявят Хендерсън за изчерпан и изнемощял.
"Така е през цялата ми кариера", обяснява той. "Хората искаха от мен да се махна още от първия ден, когато дойдох тук. Така е и няма да се промени, докато наистина не си тръгна. Това вече си е част от играта, всеки има различно мнение по футболните въпроси, а някои от мненията са толкова крайни, че си казваш "По дяволите!"
"Но знам, че няма смисъл да се замесвам в това. Трябва да правиш каквото знаеш и да се фокусираш върху работата си, върху задачата да бъдеш възможно най-добър и да помагаш на тима възможно най-много".
"Винаги съм имал критици, но стигнах до етап, в който предпочитам те да са там, отколкото да ги няма. Ако ги няма, значи нещо не е наред".
Сега сред привържениците се насъбира недоволство, но насочено не толкова към играчите или треньора, а преди всичко към собствениците от FSG.
Американската компания е обвинявана, че не е инвестирала достатъчно в нови попълнения и не предвидила средства за освежаване на халфовата линия и сваляне на средната възраст на полузащитниците.
Представянето на Фабиньо напоследък е много под обичайното му ниво, а той е на 29 години. Хендерсън е на 32, Тиаго Алкантара - на 31.
"Не можеш да се превърнеш от добър в лош отбор за няколко месеца. Не сме остарели изведнъж. Знаем, че начинът да преодолеем периода е да се трудим повече от всички останали", смята Хендо.
"Бил съм в такива ситуации, пък и в по-лоши. Знам колко бързо могат да се променят нещата. Може да си в лош период и няколко седмици по-късно да си набрал инерция, да си придобил увереност, да чувстваш, че имаш всичко и така да се вдигнеш. Може да стане и обратното и да си в добър момент, но изведнъж да се сринеш".
"Идеята е да постигнеш някакъв баланс и да останеш концентриран върху целите си. При всички има контузии, но моето впечатление е, че при нас бяха повече, отколкото при другите. И то на големи играчи. Хората споменават също дългия минал сезон и краткото време за почивка, но е безполезно да се оплакваме, няма да променим нищо".
"Просто понякога във футбола имаш лоши моменти. Случва се, но въпросът е как реагираш и как се справяш с тези моменти. Това е определящо за отбора и те кара да прогресираш", категоричен е капитанът.
"Така се случваше и на нас, когато постигахме успехите си: имахме лоши моменти. Хората забравят, но ние имахме периоди, в които губехме мачове и претърпявахме разочарования. Това те изгражда. Заедно сме отдавна, в лош период сме, но знаем как да се измъкнем от него".
Мислите на Джордан Хендерсън няма как да са изцяло свързани с Ливърпул, защото Световното първенство в Катар наближава, а халфът ще се надява да допринесе за английския национален отбор.
Хендерсън беше ключова фигура за Англия на миналите световни финали в Русия преди 4 г. и спомогна за достигането до полуфинал. Но на миналогодишното Евро 2020 контузия не му позволи да се наложи в титулярния състав и ролята му беше доста по-малка.
През изминалото лято Джордан пак беше резерва и наблюдаваше отстрани как Англия насъбира 4 поредни мача без победа за 11 дни. Тогава критиките към селекционера Гарет Саутгейт станаха ожесточени и Хендерсън няма как да се съгласи с тях.
"Ако погледнем какво постигна Гарет, откакто пое отбора, да го третират по този начин би било изненадващо за всеки с поне половин мозък. Но сме в света на футбола. Гарет е наясно със ситуацията още от годините си на футболист. Знаел е какво го очаква, когато е приемал поста на селекционер".
"Той върна радостта на играчите и трябва да я използваме отново. Няма смисъл да влизаш с негативна настройка в голям турнир. Можем да говорим защо лятото не протече по план. Не е трудно да го схване човек. Имаш четири мача след един цял сезон, в който футболистите са изиграли по 50-60 двубоя. И накрая ги караш да играят 4 мача за 10 дни".
"Виждах го от километри, докато вървяха мачовете. Играчите бяха празни черупки, бяха толкова изморени. Иначе знаем на какво сме способни. Можем да победим всеки в даден ден, но въпросът е в постоянството. И в това да се учим от историята на големите турнири - ако не си на ниво от началото, ще приключиш бързо".
"Да, сега ще е по-различно, защото ще е световно първенство през зимата, но трябва да използваме тази разлика. Обикновено винаги се тревожим, че световното е в края на сезона, когато играчите са изморени. Е, сега е по време на сезона, така че може пък състезателите да се окажат по-свежи".
Хендерсън получава възможност за почивка и събира сили, срещу Тотнъм също остана резерва и се появи в игра чак за последните двайсетина минути.
Нищо чудно той да е резерва и за Англия на световното - но несъмнено ще си остане сред лидерите и на двата състава.
А приносът му на терена и в съблекалнята няма как да не се усети.
