Ливърпул се раздели с Арне Слот в събота по обед - нетрадиционно време за обявяване на големи новини в един клуб от калибъра и с глобалното влияние на "червените".
След 19 загуби и футбол, който не вдъхновяваше никого през сезона, това не е най-голямата изненада на света като действие. Много фенове вдигаха глас да се случи, а и експертите коментираха, че такъв сезон е достатъчно доказателство за това, че е нужна промяна.
Но всъщност не е и най-логичното действие, след като в последния месец всички сигнали от клуба и отговорите на самия Слот в пресконференции говореха за това, че той ще получи още един сезон.
В добавка, в четвъртък новината за пристигането на треньора Етиен Райнен от Фейенорд като част от щаба на Слот, което бе почти договорено, сякаш бетонира твърдението - човекът остава и ще има шанс да поправи случилото се през изминалите месеци. Вече си събира и нови асистенти, значи си прави планове за новия сезон. И изведнъж - уволнение.
Мениджърът от Нидерландия донесе титла в Ливърпул, а ръководството ясно подчерта, че е видяло достатъчно, за да му даде времето да изгради своя отбор. Нееднократно бяха изтъкнати и "очевидни обстоятелства", повлияли отборът да има нужда от поне един сезон за преход и промяна. Ето някои:
- Трагедията с Диого Жота наруши тотално менталната подготовка за сезона, както - оказва се, и чисто кондиционната такава заради 8 дни в повече, които играчите са получили като време извън тренировъчното игрище след новината.
- Рязката кадрова промяна с половин дузина нови, взети за сериозни пари, гарнирана с раздялата с основни и ключови за титлата играчи...
- Епидемията от контузии, довела в един момент до липсата на здрав десен защитник и опцията от само двама централни такива за месеци наред.
Колкото искате аргументи защо сезонът на Ливърпул изглеждаше така.
Не че нещо може да оправдае "пешеходния" на моменти футбол, който се играеше. Нищо не може да обясни тоталното изоставане в тичане, желание, пресиране. Както и резултати като 1:2 от Уулвърхемптън навън или 1:4 от ПСВ Айндховен у дома. Или пък серията от 9 загуби в 12 мача, сполетяла гранда през есента.
И въпреки това до събота знаците показваха ясно, че Слот остава. И за да дойде съобщението от клуба, че е уволнен дни, след като е преговарял за привличането на нов важен член на щаба му, очевидно е изненада дори за самия мениджър.
Събитията напомнят донякъде за уволнението на Брендън Роджърс. Разликата е, че тогава се случи месец и половина след началото на сезон 2015-16 г., минути след дербито с Евертън, завършило 1:1. Шефовете от "Фенуей Груп" не се поколебаха да действат в онзи октомврийски ден, въпреки че през същото лято ясно бяха казали и показали, че подкрепят Роджърс.
Направиха го, защото някъде там на ваканция, свободен и възможен като вариант, бе Юрген Клоп. Фигура, която може да промени всичко със сеизмичен ефект - като такъв е бил набелязан.
Известни в Щатите именно с такъв подход на "никога не изпускай възможност" в спортните им клубове зад Океана, американските босове направиха ход, променил наистина Ливърпул до неузнаваемост в следващото десетилетие.
Въпросът е какво предизвика подобния ход сега?
Или по-точно казано - какво го предизвика така светкавично в момент, в който от клуба идваха сигнали, че Слот ще остане? Има ли такава фигура отново на хоризонта и моментът просто не е за изпускане - според "Фенуей"?
Защото иначе аргументи за това, че бе нужна промяна - колкото искаш.
Букмейкърите и анализаторите на Острова са категорични, че фаворит да наследи Слот е Андони Ираола. Свободен в момента, но вече със сериозни оферти от Милан, Кристъл Палас, а се говори и за интерес от водещи клубове в Ла Лига. Ако това е човекът, назначението ще е вълнуващо донякъде заради стила, който баскът наложи в Борнемут, но и изключително рисковано, ако огледаме всички ракурси на такъв ход.
Ираола е млад треньор - само на 43 години.
Водил е няколко клуба, но нито един от тях не е дори близо до това да е от калибъра на Ливърпул: АЕК Ларнака, Мирандес, Райо Валекано, Борнемут. В Кипър е уволнен след два месеца без победа - да кажем, това е първата му работа и е бил едва на 34 г.
От Мирандес и Райо си тръгва, без да поднови договора си. Докато е в тима от Вайекас, Лийдс го иска за наставник по съвет на Марсело Биелса - един от учителите и неговите образци в професията. Но Райо не го пуска и баскът - недоволен от решението на клуба, не подписва новия контракт през лятото на същата година (2022). След това отива в Борнемут и останалото е история.
За три сезона - прогрес, довел до европейска квота сега. При това, след като всяко лято отборът му губеше поне по двама-трима от най-силните си играчи.
Всичко това означава, че качествата и характерът Ираола ги има. Въпросите са обаче около това има ли харизма, опит, здрави нерви, както и статут да е мениджър на Ливърпул? Това е доста различна работа от тези в Райо и Борнемут. Тук всяка дума на пресконференция се преценява, преповтаря и анализира. На тренировъчното игрище наставляваш звезди за 100 милиона, а не млади и гладни за изява момчета, които не знаят значението на думата напрежение.
На "Анфийлд" се иска да печелиш всеки мач. И ако не го правиш в продължение на два месеца - а му се е случвало в два от предишните клубове, никой няма да прояви търпение.
Ираола никога не е водил мач в евротурнирите. Сега ще води шесткратен шампион на Европа в най-силната надпревара.
Другия вариант е да дойде бомбастична новина, като например разговори с треньор от ранга на Луис Енрике. Това би обяснило хода на "Фенуей" и бил типично техен подход. Действаш сега, за да не изпуснеш момента. Но изглежда малко вероятно Енрике да напусне ПСЖ. Иначе и такива спекулации се чуват в Англия и Франция, но по-скоро това е, защото хората обичат да събират 2+2 в главите си и да получават 4 от уравнения, които реално не са разписани в учебника по математика.
Каквото и да стане в следващите часове и дни, а решението със сигурност няма да се забави, около Ливърпул се задава ново интересно лято. Новият мениджър има задачата да поправи отбора и да го върне към това да е един от най-агресивните и пресиращи в лигата, а и в Европа. Защото през миналия сезон той стигна другия край на таблицата в това отношение.
Има пред себе си предизвикателството бързо да спечели пак доверието на феновете, разочаровани от футбола, който се игра през последните месеци.
И да върне увереността на добри играчи, които изглеждаха на моменти като плахи новобранци този сезон, допускайки елементарни голове и загуби в мачове, които един сериозен отбор не изпуска.
Няма да му е лесно на Ираола, или който дойде в обувките на Слот. Тръгват си хора като Салах, Робъртсън и Конате - удивително, и тримата изпуснати без трансферна сума. Вероятно и Къртис Джоунс, и Гомес.
От старата гвардия остават само Ван Дайк и Алисон, но е ясно, че и те са към края на престоя си на "Анфийлд", вероятно на година от него. В тази ситуация вече говорим за тотално започване на чисто и градеж на напълно нов отбор, с нови лидери, нова йерархия в съблекалнята и гръбнак на терена. Задача, която е с размерите на Египетска пирамида. И не е за всеки.
Дали Ливърпул взе правилното решение в точния момент и дали ще вземе точния човек като продължение на това решение - това е въпрос за милиони.
Футболът изисква рисковани ходове с поглед към бъдещето и като част от стратегическото планиране. Ако обаче бъркаш твърде често, всичко това се връща като бумеранг и резултатите са видни на терена. Към момента нещата в Ливърпул са поправими и големи щети още не са нанесени - клубът е в Шампионската лига, не е завършил, да кажем, 11-и в класирането и без европейски футбол.
Но знаците за отстъпление от стандартите са видими. Тези за рязко подобрение със скъпите нови попълнения още са редки. Ако няма такива и в първите месеци на новия сезон, за човека, който ще замени Слот, задачата може да стане "мисия невъзможна".
