На пръв поглед, нищо ново. Още веднъж Садио Мане стана герой за своята родина Сенегал.
Но този път причините не бяха такива, каквито сме свикнали да очакваме през 14-те години на нападателя като част от националния му отбор.
Бившият футболист на Ливърпул и Байерн Мюнхен спечели своята втора Купа на Африка в неделя, когато "Лъвовете от Теранга" победиха домакина Мароко в най-скандалния и хаотичен финал на този турнир.
Лудите сцени от двубоя ще се коментират още дълго, но основното впечатление остана следното - ако не беше Мане, Сенегал нямаше да вдигне трофея и вместо това най-вероятно щеше да бъде дисквалифициран и да се покрие със срам.
Именно капитанът и голямата звезда на отбора убеди своите съотборници да не бойкотират срещата, когато Мароко получи дузпа дълбоко в добавеното време на втората част.
Сенегалците имаха защо да бъдат недоволни от съдийството, тъй като малко по-рано не им беше зачетен редовен гол.
И когато селекционерът на тима Пап Тиау призова играчите си да се приберат в съблекалните, почти всички го последваха. Но Мане остана непреклонен и успя да наложи волята си над останалите играчи, за да ги върне на терена.
След близо 20-минутно прекъсване и многобройни разправии, видяхме и развръзката - Браим Диас изпълни отчайващо дузпата право в ръцете на Едуар Менди, финалът влезе в продължения и там Пап Гей с великолепен гол донесе купата на Сенегал.
Още преди време беше известно, че за 33-годишния Мане това ще бъде последната Купа на африканските нации.
Той се оттегля от турнира не само като победител, но и като герой за целия африкански футбол, спасил поне донякъде имиджа на белязаното от противоречия състезание.
"Футболът е нещо специално, светът обича футбола и сега гледаше към нас. Футболът е удоволствие и ние трябва да осигурим добър образ на футбола. Щеше да е лудост да не доиграем мача", каза впоследствие звездата.
"Това щеше да е възможно най-лошото нещо за африканския футбол. Предпочитам да загубя, отколкото такова нещо да се случи с футбола ни. Не трябваше дори да има 10 минути прекъсване, но какво да направим? Трябва да приемем, че сторихме правилното нещо, върнахме се, играхме и стана каквото стана".
С действията си Садио Мане се доказа като истински световен посланик на играта и получи похвали от футболни дейци и фенове от цял свят.
Но за тези, които го познават добре, отношението му няма как да бъде изненада.
Футболният път на Садио започва в Бамбали в югозападната част на Сенегал.
Там талантът рита из прашните улици и пясъчните терени, а когато е на 13 вижда незабравимия обрат на Ливърпул срещу Милан във финала на Шампионската лига.
По-късно съдбата отреди на Садио Мане да вдигне този престижен трофей с мърсисайдци, както и титлата от Премиър лийг.
А за "Лъвовете от Теранга" той вкара победната дузпа, с която беше победен Египет във финала за Купата на Африка през 2021 г. По този начин Сенегал за пръв път стана шампион на континента, а Мане го описа като "най-хубавия ден в живота ми и най-хубавия трофей в живота ми".
След триумфа, стадионът в Седиу на 20 км от родния му град беше кръстен на него.
Сега Мане достигна нов връх, за да се утвърди още повече като най-голямата легенда на Сенегал и един от най-значимите африкански играчи в историята.
През последните две години и половина Садио играе в отбора на Кристиано Роналдо Ал-Насър.
Преди това изкара един неуспешен сезон в Байерн Мюнхен, а най-силните му години бяха в Ливърпул и Саутхемптън.
Крилото никога не забравя откъде е тръгнал и не спира за помага с благотворителна дейност на своята страна.
В Бамбали с осигурени от него средства са построени болница и училище, той е спомагал и за изграждането на джамии, дарявал е за борба срещу пандемията от коронавирус.
Местни хора го описват като скромен и земен човек, а роднини казват за него, че "работи за всички" и че е "добър мюсюлманин".
В Англия се припомня случай, в който Мане помага за чистенето на тоалетните в местна джамия след една победа на Ливърпул.
Извън терена той не показва признаци на арогантност, но когато се състезава е непоколебим и заразява околните с манталитета си на победител.
За Сенегал има над 120 мача и е водещ голмайстор на страната с 53 попадения.
Счита, че е приключил с Купата на Африка, но възнамерява да участва на Световното първенство през тази година, където Сенегал ще се надява да постигне нещо значимо.
Едно от големите разочарования в кариерата на Мане е, че не успя да играе на миналия Мондиал в Катар заради контузия - след като беше класирал Сенегал за шампионата с решаваща дузпа в плейофа с Египет.
Планът му е да се реваншира през идното лято, когато по всяка вероятност за последно ще участва на голямо първенство.
Любопитно е, че Садио продължи да бъде кошмар за Египет и в настоящото издание на Купата на Африка, когато с негов гол "фараоните" бяха отстранени на полуфинала.
Така Мане за пореден път огорчи бившия си съотборник в Ливърпул Мохамед Салах.
Макар че по начало не носи капитанската лента, никой няма съмнение, че нападателят е в ролята на лидер, който мотивира останалите и внася спокойствие в най-големите мачове.
Неговите съотборници и селекционерът Тиау се надяват да го задържат в националния тим възможно най-дълго - дори и след Мондиал 2026.
Но когато и да се откаже Мане, той може да е сигурен в легендарния си статут. А поведението му във финала онзи ден беше спасителната доза разум насред хаоса и лудостта.
