На футболния пазар е толкова тихо, че някой трябва да ни извика в ушите с цяло гърло, че януарският трансферен прозорец е отворил. Впрочем - вече е в края си, но не се случва нищо.
По ирония на съдбата, пресметливият бос на Тотнъм Даниел Леви бе сред малкото във Висшата лига, които бръкнаха в касата си. Но не говорим за нещо съществено - Тимо Вернер под наем от РБ Лайпциг и 21.5 милиона паунда за услугите на Раду Драгушин от Дженоа.
Говореше се и за оферта към Конър Галахър от Челси, но изглежда "шпорите" са се отказали, вписвайки се във властващата тенденция на целия континент през този януари да се кара по-скромно.
Въпросът обаче е как така големите прахосници решиха да сведат глави?
Нали се сещате, че миналата година по това време Челси бе пръснал 89 милиона лири за Михайло Мудрик, Ливърпул взе Коди Гакпо, а борещите се за кожата си Борнемут и Лийдс също оставиха отпечатък на пазара.
Но нещата са свързани и до голяма степен бездействието на европейските клубове този месец е пряк резултат от предишни разточителни действия.
Поради доминацията на англичаните по отношение на приходите от ТВ права и рекламодатели, обикновено от Висшата лига се изстрелват първите трансферни фойерверки, но този път е различно. И нищо чудно след пасивната зима да последва нов рекорд по харчове през топлите месеци, след като беше счупен на два пъти през последните години. През 2022-ра 20-те клуба от английския елит пръснаха 2 милиарда лири, а през лятото на 2023-та - зашеметяващите 2.4 милиарда.
Притесненията след санкцията на Евертън
Като червена лампа за по-внимателен подход подейства и наказанието на Евертън, след като в миналото клубовете от Висшата лига можеха да харчат извън възможностите си в преследване на икономически стимули по-нататък, като участие в Шампионската лига и останалите евротурнири или просто оцеляване в елита, което само по себе си е достатъчно доходоносно.
Но правителството на Обединеното кралство въведе независим футболен регулатор, който следи нещата из късо. А Евертън бе първият опарен и през ноември му бяха отнети 10 точки за нарушаване на правилата за печалба и устойчивост.
Нотингам Форест също може да бъде разтресен заради нередности, а Манчестър Сити трепери заради 115 висящи обвинения.
Всичко това накара останалите да са нащрек, а правилата за печалба и устойчивост диктуват, че даден клуб не може да натрупа загуби над 105 милиона за период от три години - средно по 35 на година. А тъй като Челси регистрира нетни разходи от близо 700 милиона лири през последните пет сезона, не е нужно да си математически гений, за да разбереш защо клубовете от Премиършип се стремят да обуздаят разходите си.
Всъщност подобна е ситуацията в цяла Европа, а Барселона и Интер са само част от грандовете на континента, които се потят със счетоводството.
Липса на достатъчно опции
Трансферната тишина може да се обясни и с фактори, различни от финансовите. Един от тях е липсата на подходящи играчи за традиционните футболни прахосници. Ясно е, че Айвън Тони от Брентфорд е желан от много клубове, но недостигът на качествени "деветки" на пазара накара ръководството на "пчеличките" да му сложи етикет, на който пише 100 милиона паунда. Кой ще извади тези пари точно сега?
Защо да се рискува?
Дори в дъното на таблицата на Висшата лига, където клубовете обикновено се опитват да се измъкнат от проблемите си, купувайки играчи за запълването на пробойните, ситуацията е зловещо тиха.
Шефилд Юнайтед вероятно се е примирил със съдбата си, че се завръща в Чемпиъншип и не иска да прави значителни инвестиции, които могат да поставят клуба във финансова опасност. Лутън и Бърнли също избират икономическата предпазливост.
В случая на "шапкарите" промоцията през миналата пролет дойде доста по-напред от графика. В очакването на новия стадион и назначаването на надежден мениджър в лицето на Роб Едуардс, Лутън гледа на тази кампания със сериозни приходи от Висшата лига като на неочакван, но добре дошъл бонус.
Бърнли е в подобна ситуация, като Венсан Компани се доказа във втория ешелон и със сигурност в следващите години ще го направи и на ниво елит. Това не означава, че тези клубове не се опитват да се спасят. Напротив. А ако го направят, през лятото ще се възползват от предимството на това, че не са пазарували панически през януари.
Свободни агенти на хоризонта
Гръмки трансфери липсват и заради това, че скоро големи звезди на играта ще станат свободни агенти. Краят на "сапунката" с Килиан Мбапе е съвсем близо, а тихият януари ще позволи на Реал Мадрид и Ливърпул да премерят сили за него през лятото.
В Байерн също има доста звезди, които не са обвързали бъдещето си след юни 2025 г., като сред тях са Лирой Сане, Йозуа Кимих, Алфонсо Дейвис, Томас Мюлер и др.
Мохамед Салах от Ливърпул, талисманът на Сити Кевин де Бройне и Феде Киеза от Ювентус са в една лодка, в която са още Хьон-Мин Сон от Тотнъм, гореспоменатият Тони и Джио Рейна.
През последните години все повече топ играчи взеха бъдещето си в свои ръце, като отказват дългосрочни договори. Предимствата на този подход са ясни, а едно от тях е, че в края на договорите си имат предимството да избират измежду много клубове, които ги искат, знаейки, че не трябва да плащат астрономически суми. Значителните бонуси за подпис, които те и техните представители получават, са още един плюс.
Клубовете може просто да се адаптират към тази нова реалност. И защо да пилеят време, нерви и най-вече пари за преговори и сделки за традиционни трансфери, когато могат да почакат още малко, докато договорът на съответния набелязан изтече?
Все още има време нещата да се променят
Изложеното по-горе не означава, че през този януарски трансферен прозорец гарантирано няма да видим някой трансферен фойерверк. Както винаги по това време на годината, необходими са само един-два късни хода, за да последва ефектът на доминото. И някой от Висшата лига може и да не издържи и да "разбие касата".
Реалистично погледнато обаче, всеки, който очаква трансфер, който ще "счупи" интернет преди изтичането на месеца, вероятно ще остане разочарован.
