Недостатъците на Румънския Мбапе ли? Струва 7.5 млн. евро и трябва да се преговаря с Бекали

"Давате 7.5 милиона евро за Янис Стойка и го взимате - заяви скандалният собственик на ФКСБ Джиджи Бекали в края на ноември, когато обсъждаше офертите за тийнейджъра. - Но искам още 10 милиона евро, плюс 20 процента от следващия му трансфер."

Малко по-късно стана ясно, че топ кандидатът за Стойка всъщност е английският Арсенал, което още повече вдигна акциите му.

Янис отдавна е сензация в родината си, а местните медии дори го провъзгласиха за Румънския Мбапе.

Звучи доста обнадеждаващо, нали? Но все пак да поясним, че до голяма степен младокът сам избра прякора. Просто в едно от интервютата си заяви, че се възхищава на френския нападател и се надява да повтори успехите му. Не скри, че се опитва да копира идола си и на терена.

Що се отнася до интереса от страна на Арсенал - все още няма нищо "черно на бяло", а като се има предвид репутацията на Бекали, и това какво представлява като човек и бизнесмен, няма да е никак учудващо, ако с високопарните си думи цели единствено да надуе цената на таланта за всички действително заинтересовани страни.

А Стойка определено изглежда отлична инвестиция.

В първия си пълен сезон като част от представителния тим на ФКСБ той има шест гола във всички състезания. Статистиката му сочи, че на всеки 72 минути на терена вкарва попадение или дава асистенция.

Янис навърши 19 на 8 декември, но е познат на феновете и журналистите в северната ни съседка отдавна.

На 14 години и 322 дни той направи дебют с гол за ФКСБ в двубой за Купата на Румъния, подобрявайки клубния рекорд.

Още тогава Бекали започна доволно да потрива ръце, след като бе убедил Стойка да се завърне в роднината през 2016 г. след кратък период в школата на Фрайбург. В германския си период Янис твърди, че е бил в полезрението и на Байерн Мюнхен.

"Избрах Стяуа пред баварците, защото тук имам по-голям шанс", каза той през 2018 г.

Баща му Помпилиу Стойка пък заяви: "Не ми харесаха условията във Фрайбург, така че се върнахме в Букурещ.".

Като се има предвид факта, че германският клуб разполага с великолепни база и инвестира много в академията си, думите му са, меко казано, странни.

Но това не променя факта, че Янис Стойка е нешлифован диамант.

Стойка-старши също е бивш футболист, и то никак не лош. Започва като нападател, но се утвърждава като ляв бек. Става на два пъти шампион със "стелистите" и записва десетина мача за националния отбор. Играе и зад граница - в Русия и Кипър, но връзките му със Стяуа и Бекали са силни и го връщат в Букурещ.

Що се отнася до надеждите на Янис да напредне много по-бързо в Румъния, отколкото в Германия, не се оказаха толкова реалистични. След дебюта си за Купата той влиза още само три пъти като резерва, преди да започне серия от негови преотстъпвания. Наемите съвпаднаха с началото на пандемията, което допълнително усложни положението на младока.

През миналия сезон Стойка се присъедини към скромния клуб Слатина, където работи бившият национал Дан Опреску. Янис отбеляза седем гола, но не успя да спаси тима от изпадане в третия ешелон.

Формата му обаче не остана незабелязана от ФКСБ, който реши да си го върне.

И футболистът сграбчи шанса и с двете си ръце. Той не играе толкова, колкото му се желае, но всеки път, когато е на терена, доказва, че таванът му е само небето. Представя се силно и за националния отбор на Румъния до 21 години.

Тези, които са го гледали, споделят, че основните му характеристики са бързината, дрибълът и импровизацията. Голям негов плюс е и това, че се чувства комфортно и на двата фланга.

"Янис е страхотен играч, но пред него има още много работа за вършене. Първо трябва да се наложи тук и да се подобрява постепенно, а след това ще можем да говорим за следващата стъпка към по-голям клуб", коментира треньорът на букурещкия гранд Тони Петреа.

Дали този по-голям клуб ще се окаже Арсенал, предстои да видим. Както предстои да видим и дали Стойка може да оправдае прозвището си Румънския Мбапе.

Ясно е, че няма да е никак лесно. Всички предпоставки обаче да го стори засега са налице.

Въпреки че по-нашите географски ширини обичаме да пришпорваме нещата, а това невинаги е най-здравословно за развитието на суперталантите.