Футболът е любов, но и болка. А феновете на Манчестър Юнайтед имат много какво да кажат по въпроса. Допреди десетилетие всичко беше цветя и рози, но след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън футболният колос от "Олд Трафорд" рухна.
През пролетта на 2014-а Манчестър Юнайтед загуби от Байерн Мюнхен на четвъртфиналите в Шампионската лига и едва ли някой предполагаше, че до участието в следващите елиминации на най-престижния турнир ще изминат четири години.
Да, през 2017-а бе спечелена Лига Европа, но това не може да се счита за голям успех в клуб като Юнайтед.
До съдбовната 2013 г. всички знаеха, че Юнайтед има огромен лидер в лицето на сър Алекс. Фърги не беше просто мениджър, а човек-оркестър, който влияеше на всички процеси в клуба.
Трансферите, разбира се, също бяха под контрола на шотландеца. Но когато слезе от голямата сцена, нещата бяха поети от други хора, сред които се открояваше най-вече Ед Уудуърд.
Първоначално ресорът му бе изцяло финансов, а успешните му стратегии повишиха доверието у счетоводителя. Със солидно образование и богат професионален опит той знаеше как да се изкарват пари, но футболните въпроси не бяха специалността му.
Също през 2013 г. по настояване на Дейвид Мойс дойде Джон Мъртоу, с когото работеха и в Евертън. Последният, за разлика от Уудуърд, имаше много повече общо със спорта, а освен всичко друго, е завършил спортни науки и е магистър по спортна психология.
Преди няколко години Мъртоу и Оле Гунар Солскяер сформираха комитет по трансферите, който беше фокусиран върху аналитични показатели при привличането на нови, но истината е, че вече повече от десетилетие на "Олд Трафорд" не могат да оправят трансферния си хаос и именно на това се дължат и най-големите страдания на "червените дяволи".
Невероятно е, но в декадата след сър Алекс има един-единствен безспорен трансфер - този на Бруно Фернандеш за 65 милиона евро. Голове, асистенции, характер, футболен интелект - португалецът има всичко.
Но от година на година клубът харчи стотици милиони за играчи, уж от световна класа, които в крайна сметка не само не оправдават големите очаквания, но тотално разочароват с представянето си.
През лятото на 2014-а Юнайтед за първи път реши да направи мега покупка и взе Анхел ди Мария от Реал Мадрид за 75 милиона евро. Аржентинецът обаче вече не беше в отбора, когато година по-късно в клуба отново бръкнаха надълбоко в хазната, плащайки 60 милиона за Антони Марсиал.
Само припомняме, че от бившия му клуб Монако заложиха клауза, според която трябваше да получат добри пари, ако нападателят спечели... "Златната топка". Всъщност клаузата все още си я има, но някак си не е сериозно.
Ако погледнем списъка с най-скъпите трансфери в историята на Юнайтед, нещата изглеждат доста озадачаващо - 105 милиона евро за Пол Погба, 95 милиона за Антони, 87 милиона за Хари Магуайър и 85 милиона за Джейдън Санчо.
Ако повторното връщане в клуба на Погба имаше някаква логика, а Санчо бе смятан за играч, който може да даде много на клуба за дълги години напред, то какво да кажем за другите двама?
Антони беше приличен в Аякс, но 95 милиона...
Магуайър също бе доста надценен. Английският национал е приличен защитник, когато има ден и не допуска нелепи грешки, но нищо повече.
Понастоящем около една трета от състава на Манчестър Юнайтед се състои от тотално неуспешни покупки - Мейсън Маунт, Антони, Андре Онана, Хари Магуайър, Антони Марсиал, Джейдън Санчо, Дони ван де Бек и т.н.
Приблизително същият е броят на тези, които не можем да нарочим, че са бедствие, но определено не са и съкровища - Люк Шоу, Аарън Уан-Бисака, Рафаел Варан, Виктор Линдельоф, Софиан Амрабат, Расмус Хойлунд (все още има време да блесне) и Тайрел Маласия.
Отчетете тези факти и ще си обясните кризата на "Олд Трафорд", която продължава вече толкова дълго.
Надеждите са, че с идването на милиардера Том Ратклиф ще бъде внесен ред в трансферната политика, но това няма да стане с магическа пръчка.
А феновете вече не издържат този филм на ужасите, който им се прожектира цяло десетилетие.
