Националният отбор на Норвегия направи огромна крачка към Световното първенство през следващата година, след като разгроми Италия у дома с 3:0. Именно тази победа предизвика сериозен интерес от страна на футболния свят към скандинавците, които няколко дни по-късно подчиниха и Естония. Така Холанд и компания са с пълен актив от 12 точки след изиграването на първите четири кръга и с право мечтаят за мондиала.
Да припомним: само един отбор от групата взима директна квота. Освен Италия и Естония, в потока са още Молдова и Израел - съперници, които по принцип не би трябвало да създават сериозни проблеми. Изобщо не подценяваме Израел, но в първия мач "викингите" победиха убедително с 4:2 като гости (мачът се игра в Дебрецен, Унгария) и едва ли ще имат проблеми на свой терен. Важно е да припомним, че при равен брой точки класирането се решава първо по голова разлика. А засега при Норвегия всичко е под контрол - 13:2.
След победата над Италия всички заговориха за задаващото се класиране на Норвегия за мондиала и моментът едва ли може да бъде по-подходящ. Двамата големи лидери на отбора - Мартин Йодегор и Ерлинг Холанд - са в разцвета на силите си. А откакто голмайсторът на Манчестър Сити дебютира за страната си, тимът следва ясна траектория - само напред и нагоре.
Преди да се спрем по-обстойно на класата на норвежците, нека направим кратък исторически преглед. В квалификациите за "ковидното" Евро 2020 Холанд тъкмо прохождаше в националния тим, а Йодегор бе все още играч на Витес. Другото острие в атаката - Александър Сьорлот - тогава се подвизаваше в турския Трабзонспор.
"Викингите" се представиха достойно, но бяха прекалено миролюбиви и записаха цели пет равенства, които ги оставиха извън голямата сцена.
После дойде Лигата на нациите. Йодегор вече се беше възродил в Реал Сосиедад, Холанд завладяваше Европа, а Сьорлот буксуваше в РБ Лайпциг. Натискът падна върху плещите на младия Ерлинг - шест гола в пет мача. Шестият така и не се състоя, тъй като заради положителен COVID тест Норвегия загуби служебно, което я лиши от шанс за промоция.
Следващата битка бе квалификационният цикъл за Мондиал 2022 в Катар, която бе низ от възходи и падения. Турция и Нидерландия се хвърлиха яростно от самото начало. Във втория кръг южните ни съседи разбиха норвежците в Осло с 3:0. Последва реми 1:1 с "оранжевите". И все пак два кръга преди края ситуацията изглеждаше обещаваща: Нидерландия - 19 точки, Норвегия - 17, Турция - 15.
Но кошмарът предстоеше и се изразяваше в нулев "хикс" срещу Латвия у дома, а след това загуба от Нидерландия с голове в 84-тата и 91-вата минута. Турците от своя страна си взеха безпроблемно мачовете и се класираха за шампионата. За отбора на Норвегия остана съжалението, че не е бил малко по-ефективен срещу преките си конкуренти. В такъв случай историята щеше да е различна.
Мина време, изигра се още една Лига на нациите. Холанд отново бе над всички със седем гола в шест мача (два от дузпи), а Сьорлот добави още един. В квалификациите за последното европейско обаче "викингите" отново се провалиха в решителните двубои - директните срещи с Шотландия. Скандинавците първо загубиха с 1:2 на свой терен, а после направиха равенство като гости. Това бе вече с Холанд, триумфирал в Шампионската лига с Манчестър Сити, с Йодегор в ролята на диригент в Арсенал и Сьорлот, реабилитиран по терените на Испания.
Но в Лигата на нациите нещата се получиха и Норвегия спечели групата си в Лига В и най-сетне се изкачи в елита.
Сега тимът започва нова глава. Всичко са мотивирани до краен предел да докажат, че това не е просто отбор от "две звезди и половина", а сериозна сплав от качествени футболисти, които са готови да се "сбият" с всеки.
Отбраната: солидна в центъра, активна по фланговете
Кристофър Айер е лидерът в защитата - 27-годишен гигант с ръст 198 см и пламенно рижа брада, съответстваща на темперамента му. Дебютира за страната си още като играч на Селтик, но се наложи като титуляр чак след трансфера си в Англия. В момента е в Брентфорд и се стреми чрез изявите в националния отбор да затвърди статута си и в клуба.
До него действа 25-годишният Лео Йостигор, познат от престоя си в Наполи. Трансферът в Рен обаче не се получи, а сега се мъчи под наем в Хофенхайм.
На бековете е доста интересно. Отдясно е Юлиан Риерсон - 27-годишен боец, утвърден в състава на Борусия Дортмунд. След дълъг престой в Унион Берлин, където стилът на игра го ограничаваше, в Дортмунд разкри потенциала си. Участва във финала на Шампионската лига миналата година, като освен изключителната си игра в защита, прави страхотни включвания в атака.
Отляво е Дейвид Мьолер Волф. Продукт на норвежкия клубен футбол, който преди две години премина от Бран в нидерландския АЗ Алкмаар. Играчът бързо се наложи като титуляр в новия си клуб и точно като колегата си от другата страна - обожава експлозивните набези напред. Склонен е понякога да се увлича в нападение, но допринася много за остротата.
Полузащитата: Великан до Йодегор
Човекът-оркестър в халфовата линия безспорно е Мартин Йодегор. Маестрото на Арсенал играе разкрепостено с националната фланелка и вече има на името си пет асистенции в квалификациите. Но кой му помага?
Сандер Берге - 27-годишен дефанзивен полузащитник, също с внушителни размери габарити и ръст от 195 см. Кариерата му е път на труд и упоритост. Започва в Белгия, после преминава в Шефилд Юнайтед, където изпада, закалява се в Чемпиъншип, минава през Бърнли, пак изпада, но Фулъм му подава ръка. В последните сезони е титуляр в Премиър лийг с по над 2500 минути игра в английския елит.
Той е свързващото звено, което осигурява свобода на Йодегор и го прави по изумителен начин. В интервю за The Guardian халфът признава, че наблюдава внимателно Палиня и Родри и се стреми да им подражава. Получава му се.
Нападението: Машини за голове
Можем само да споменем името Ерлинг Холанд и да не се обясняваме много-много. Но все пак отбелязваме - 42 гола в 43 мача с екипа на Норвегия. За по-лесна смилаемост припомняме статистиката на Димитър Бербатов за България - 48 попадения в 78 двубоя.
До снайперистът на Манчестър Сити е възроденият Александър Сьорлот. Още през 2015 г. блесна в Бодьо/Глимт и си заслужи дебют в националния. Следваха лутания из Европа - Нидерландия, Дания, Белгия, Англия... Така и не се получаваше. Докато не избухна в Трабзонспор през кампанията 2019/20 - 33 гола и 11 асистенции.
Последва неуспешен трансфер в РБ Лайпциг, но в Реал Сосиедад (както и Йодегор) намери това, за което мечтаеше. Преди две години - 16 гола, миналия сезон - 26. Последната му кампания бе в Атлетико Мадрид - 24 гола и две асистенции, и то предимно от пейката. За Норвегия - седем гола и три асистенции в последните 12 мача. Ако Холанд се контузи или не е във форма, едно е сигурно - атаката на отбора няма да се срине.
А това дори не е всичко. Йорген Странд Ларсен вкара 14 гола за Уулвърхемптън във Висшата лига, но не може да се пребори за титуляр в националния. Парадокс, но показателен - Норвегия има излишък от качество в атака.
Отляво е Антонио Нуса. 20-годишно крило на РБ Лайпциг. Вече има пет гола в 15 мача. В ротацията чакат Андреас Шелдеруп от Бенфика и Оскар Боб от Манчестър Сити, който понастоящем е жертва на контузия, но има огромен потенциал.
Треньорът-скала
Стале Солбакен! Архитектът на дългогодишната доминация на Копенхаген с осем титли води националния тим от 2020 г. Повечето играчи дебютираха при него или израснаха под ръководството му. Но по-важното е, че самият той е част от златните страници на норвежкия футбол като участник на Мондиал 1998 и Евро 2000 рамо до рамо с легенди като Торе-Андре Фло и Оле Гунар Солскяер.
Днес в ръцете му е още по-талантливо поколение. Такова, което е готово за нещо голямо, за нещо не неочаквано.
Солбакен е доста темпераментен за скандинавец, прям и интелигентен наставник. Познава играчите си като собствени деца, а те го познават като баща и ментор. Може би точно тази химия ще изведе Норвегия най-после отново на голямата сцена.
И трябва да признаем, че ще бъде прекрасно, ако норвежката приказка продължи. Полуфиналът на Бодьо/Глимт в Лигата на конференциите може да се окаже само прологът.
