На 17 май 2017 г. Саад бин Халид ал Жабри напусна Саудитска Арабия с помощта на няколко верни приятели и се появи в Европа. Около 35 дни по-късно вече бе в Отава и поиска политическо убежище в Канада.
Не успя да вземе със себе си цялото си семейство, но съпругата му се измъкна през Истанбул, за да стигне Северна Америка, а пет от осемте му деца - по един или друг начин, също се присъединиха там. Останаха три. Днес те са в затвора, обвинени в какво ли не. ООН, САЩ, Великобритания и Европейският съд опитаха да окажат някакво влияние или натиск върху Саудитското кралско семейство, за да бъдат освободени. Без резултат.
От тогава до днес срещу Ал Жабри са направени два опита за покушение. Първият бе спрян от канадските гранични власти, които не допуснаха в страната членове на отряда на Тигрите на принца, пратени, за да убият беглеца. Вторият бе осуетен, след като в Бостън бяха задържани четирима от тях, успели да влязат в Щатите и готвещи се да пътуват за Канада с мисията си. Подобно на случая с журналиста Джамал Кашоги - всички го помните, несъмнено - и този враг на властта в Рияд бе обречен. Но някак - поне засега, оцелява.
Какво общо има всичко това със спорта и футбола ли? Има.
Преди няколко дни New York Times обяви, че Ал Жабри е внесъл съдебен иск за 74 милиона долара обезщетение срещу група хора, включително лицето Ясир ал Румаян. Той е обвинен в "организирането и подготвянето" на атентатите срещу него, както и в това, че децата му са държани без присъда в затвори в Саудитска Арабия. И в тормоз срещу брат му, в отвличане и още, и още... В момента се събират документите, за да има дело зад Океана.
Ал Румаян е президентът на Нюкасъл Юнайтед, клуба от английската Висша лига. Освен това той е начело на Публичния инвестиционен фонд (PIF), който практически провежда политиката на Саудитска Арабия в световния спорт с огромните инвестиции в голф, тенис, футбол и какво ли още не.
Това е лицето на спортната революция, ако някой все още вярва, че такава има.
Той е обвинен в "изпълняване на заповедите на принц Мохамед бин Салман за тормоз, изнудване и физическо ликвидиране на хора от семейство Ал Жабри".
С други думи - ако гледате мач на Нюкасъл и ви се струва, че нямат късмет пред гола или допуснат грешка в защита, помислете пак дали това е огромен проблем. Или - в следващия случай, в който видите Кристиано Роналдо да празнува поредния гол срещу някой грандиозен съперник в лигата на саудитите, вкаран за Ал Насър. Защото има и по-важни неща от футбола.
Ал Румаян отрича всички обвинения. А принцът, на когото служи вярно, обвини въпросния беглец в Северна Америка в това, че е шпионирал родината си в полза на британци и американци, както и в източването на 11 милиарда долара от хазната.
И двете звучат крайно неубедително, въпреки че идеята за това, че Ал Жабри може да е разказал това онова на хората, които му дадоха политическо убежище, не е съвсем лишена от логика.
Та той наскоро в интервю за CBS разкри потресаващи неща за режима в Саудитска Арабия, за начина, по който бе елиминиран управляващия принц и министър председател Мохамед бин Найеф през 2017-а. Който и до днес също гние в затвор, между другото.
Човекът, който избяга в Канада, е ключова фигура в родината си за последното поне десетилетие.
Той е шеф на външно разузнаване и личен съветник по въпросите на отбраната на Бин Найеф, като често е бил на срещи със западни босове на разузнавания. Една такава в Лондон през 2015-а, на която Ал Жабри сяда на масата с Джон Бренън (тогава директор на ЦРУ) и Фил Хамънд (ръководи британската външна политика) е основата на обвиненията към него от настоящото саудитско правителство. А тя е съвсем официална, обявена предварително и с ясен дневен ред.
Принцът иска "шпионинът" да изчезне. Или поне да бъде прибран в родината, където да бъде контролирано какво и на кого може да казва. "Шпионинът" открито говори за незаконно отстраняване на предишния управник на Саудитска Арабия, за кървава разправа с враговете на режима - както в случая с Кашоги - и още нелицеприятни и криминални неща, които падат в градината на принца.
Та шефът на Нюкасъл влезе в списъка на огромното съдебно досие в Канада и Щатите, където папките с документи по предстоящото дело стават все по-обемно. В него са включени сътрудници на принц Бин Салман, като има имена на някои от онези, публично посочени като виновни за изчезването и вероятното жестоко убийство на Кашоги в Турция.
Ал Румаян, който нерядко е виждан и на трибуните на "Сейнт Джеймсис Парк", е описан като "пряко замесен и ръководещ" операции като тази с Ал Жабри.
Човекът, който се разпорежда, когато трябва да има разправа, отвличане или "заглушаване" на някой враг на държавата в Европа или Северна Америка. Това е направо потресаващо обвинение, когато става дума за публична личност. Това е човек, който ръководи един от най-богатите клубове във футбола, плъзгащ се все по уверено по повърхността на обвитата в луксозна глазура английска Висша лига. Играе и в Шампионската лига.
Нещо повече. Той е лицето на новосъздадената голф организация LIV Golf, която наля милиарди, издърпа при себе си доказани асове в този спорт, промени календара му и заплашва съвсем да неглижира и погълне PGA организацията, която ръководи голфа от десетилетия.
Сред доказателствата, за които говорят медиите в Америка, са подписите на Ал Румаян, които седят под заповеди за полети с няколко самолета на компанията Sky Prime Aviation - публична тайна е, че чартърната фирма е на саудитския принц.
И точно тя прати самолет в Турция, с който пристигнаха хората, които направиха така, че Кашоги да изчезне.
Пак машина на тази компания пристигна в Канада, но хората на борда бяха спрени от влизане в страната от граничните власти. Те са били онези, които е трябвало да намерят и... да направят каквото е наредил принца, с Ал Жабри и семейството му.
Пак подпис на Ал Румаян е одобрил превоз на група с корпоративни задачи в Бостън - именно онези, които бяха заловени и спрени да пътуват за Канада. И, което е най-тъжно от гледна точка на един футболен фен, самолети на същата компания със съмнителна и доста печална слава, превозват отбора на Нюкасъл неведнъж в последните три години.
Всичко това е история за шпионаж, за политиката в една държава, където нещата се ръководят и правят по начин, който се струва странен на хората в Европа или Америка.
Но вече е пряко свързано със спорта, в който пръстите на саудитите не просто са намесени. Те са дълбоко натопени.
Разбира се, не Ал Румаян нарежда как Антъни Гордън да завършва атаките от лявото крило. Нито пък той подава на Роналдо за поредния гол в Ал Насър. Пряко, вероятно не той е и човекът, който ще седне до принца на откриването на Мондиал 2034, който със сигурност ще е в Саудитска Арабия. Но, почакайте - всъщност, защо не? Името му е част от организационния комитет, заявил кандидатурата пред ФИФА...
