През април тази година президентът на ФИФА Джани Инфантино направи едно от обичайните си гръмки изказвания.
Той изтъкна колко грандиозно ще бъде Световното клубно първенство в новия формат и как ще събере цели 32 отбора от 20 страни, идващи от всичките шест континентални федерации.
Турнирът, обясни Инфантино, "за първи път в историята" ще определи най-добрия клубен отбор в света.
Остана само ден до началото на обновеното Световно клубно първенство в САЩ и сега е моментът да се запитаме: наистина ли то събира най-силните тимове в момента и наистина ли победителят от него може да се счита за най-добър на планетата?
Такова твърдение е съмнително, ако се вгледаме по-внимателно в това кои участват, и още повече - кои отсъстват в цялата картина.
Можеше да се очаква, че процесът по изработването на критериите за участие ще бъде деликатен и спорен. Защото, колкото и глобален спорт да е футболът, неравенството в него се увеличава, а най-силните клубове са съсредоточени в Европа.
ФИФА трябваше хем да осигури адекватно представителство на всяка федерация, хем да привлече достатъчно от най-прочутите и мощните клубове, които са на Стария континент.
В предишния по-скромен формат на Световното клубно първенство се събираха шампионите в различните конфедерации и играеха мачове на пряка елиминация.
Сега надпреварата се разгърна до формат с групова фаза и общо 63 мача, но някои от критериите за участниците са меко казано дискусионни.
Основната идея е да бъдат налични всички тимове, които са печелили титли на своите конфедерации между 2021 и 2024 г.
Но ФИФА измисли и допълнителни квоти в зависимост от силата на всяка конфедерация, затова Европа получи 12 квоти, Южна Америка получи 6, Африка, Азия и Северна Америка получиха по 4, а Океания получи една.
Една допълнителна квота пък остана за домакина на турнира САЩ.
И на пръв поглед има логика да се взимат под внимание континенталните титли за целия 4-годишен цикъл, тъй като новото Световно клубно първенство ще се провежда веднъж на 4 години.
Но по този начин някои от класиралите се клубове изобщо не са сила на своите континенти към момента.
Например мексиканският Монтерей не е вдигал никакъв трофей, откакто взе Купата на шампионите на КОНКАКАФ през 2021 г.
Тази година съставът стигна само до четвъртфиналите в плейофите на собствената си мексиканска лига.
Подобна е историята на Видад Казабланка, който триумфира в Шампионската лига на Африка през 2022 г. и за малко да защити титлата си 12 месеца по-късно.
Но тази година мароканците изобщо не успяха да се класират за турнира, който беше спечелен от египетския Пирамидс.
И човек би си помислил, че ще видим именно египтяните на Световното клубно първенство, но това не е така, което ни води към друг голям проблем на формата.
Квоти си печелят континенталните шампиони между 2021 и 2024 г., но не и тазгодишните. Така че изобщо няма да видим актуалните първенци на Африка, на Азия (саудитския Ал-Ахли) и на КОНКАКАФ (Крус Асул).
И този факт прави доста нелепо твърдението на Инфантино, че в САЩ ще премерят сили 32-та най-силни отбора на планетата.
Ако погледнем и европейските участници, ще установим с още по-голяма категоричност - Европа няма да бъде представена от 12-те си най-добри отбора.
Освен победителите в Шампионската лига за 2021-24 г., от Стария континент се класират още 8 тима според клубния им коефициент през 4-годишния период.
За щастие, финалистите от тазгодишното издание на Шампионската лига ПСЖ и Интер попадат сред участниците, именно заради коефициента си.
Само че не очаквайте да видите шампионите на Англия, Испания, Италия или Португалия.
Тях просто ги няма, а отсъствието им прави неприятно впечатление.
Наполи наскоро взе втора титла за последните три години, Спортинг стана шампион за втори път поред, докато блестящата Барселона на Ханзи Флик обра всички трофеи на домашната сцена.
Но тези постижения не позволяват на съответните тимове да попаднат сред най-добрите според критерия на Инфантино.
Отсъствието на английския шампион Ливърпул е още по-куриозно.
Мърсисайдци бяха на осмо място в ранглистата на УЕФА, когато бяха отчетени коефициентите за участие в Световното клубно първенство - и според този критерий, те трябваше да се класират.
Само че ФИФА ограничава всяка страна до максимум два отбора (с изключение на клубовете шампиони, т.е. ако над два клуба от една държава станат шампиони на своята конфедерация).
А квотите на Англия вече бяха запълнени заради триумфите в Шампионската лига на Челси през 2021-ва и на Манчестър Сити през 2023-та.
Челси изобщо не успя да се класира за Шампионската лига през последните две години, но в случая това няма значение.
А ограничението за два отбора от една страна не само изключи Ливърпул, Барса и Наполи, но и доведе до странното включване на РБ Залцбург.
Австрийците не са най-добрият отбор дори в своята страна, камо ли пък да са сред 12-те най-добри в Европа. Всъщност в актуалната ранглиста на УЕФА Залцбург е на 44-то място.
Стигаме и до последната квота, която спокойно можем да наречем "квота Меси".
В един турнир на шампиони, какъвто претендира да бъде Световното клубно първенство, би било логично домакинската квота да отиде за шампиона на съответната страна.
Актуалният шампион на МЛС е Лос Анджелис Галакси, който спечели рекордна шеста титла през миналата година.
Той обаче няма да участва в турнира на Инфантино, а вместо него ще гледаме Интер Маями на Лионел Меси.
Какво е обяснението?
ФИФА реши квотата на САЩ да отиде при носителя на трофея Съпортърс Шийлд, който се връчва на първенеца в редовния сезон от американското първенство.
Интер беше елиминиран още в първия кръг на плейофите, но преди това организаторите на Световното клубно първенство вече бяха побързали да дадат на отбора квота за новата надпревара.
Естествено, причината е, че трябваше да бъде намерен начин световната футболна икона Меси да участва и да стане едно от основните лица на турнира.
Инфантино даже не скри надеждата си, че някой от другите участници ще привлече Кристиано Роналдо и така ще направи Световното клубно първенство още по-апетитно за спонсорите.
Но това не се случи, а засега изглежда и че мачът на откриването между Интер Маями и египетския Ал Ахли ще се играе на полупразен стадион.
Присъствието на Меси не е достатъчно, за да разпродаде 65-хилядния "Хард Рок Стейдиъм" в Маями и в момента продадените билети са едва около 20 000.
Цените бяха свалени с 85%, а организаторите прибегнаха и до допълнителни промоции за студенти, за да привлекат още публика в последния момент.
Така или иначе, ФИФА и Инфантино се стремят да балансират между различни интереси, за да направят първото издание на обновеното Световно клубно първенство максимално успешно.
Проектът е особено важен за световната централа и за нейния президент, но тепърва ще видим доколко ще отговори на очакванията на организаторите.
И доколко феновете ще го възприемат като съревнование, определящо заслужен и безспорен световен първенец в клубния футбол.
