Ситуацията между Серхио Рамос и Реал Мадрид относно новия договор на капитана става все по-заплетена и засега не се вижда изход от нея.
Играещата легенда вече се намира в последните 6 месеца от действащия си договор и макар че би предпочел да остане в клуба, преговорите са в задънена улица, а неговият брат и агент Рене обвини Реал за това, че сделка все още няма.
За незапознатите с мадридския клуб сигурно е поразително, че клубна легенда от такъв калибър може да си тръгне от "Сантяго Бернабеу" по този начин, но за мадридистите това едва ли е изненадващо.
Каквато и легенда да е Рамос, такива бяха и Фернандо Йеро, Раул, Икер Касияс и Кристиано Роналдо, но това не попречи на клубния президент Флорентино Перес да се раздели с тях, когато сметна, че вече няма да му вършат работа.
Всъщност Реал Мадрид рядко угажда на легендите си, когато те достигнат по-напреднала възраст, и това не е политика само на Перес, а е част от една отдавнашна традиция в Кралския клуб.
Там се придържат към твърдо правило относно играчите над 30 г. и им предлагат да преподпишат за не повече от един сезон. Такава политика се прилага и от други топ отбори в Европа като Челси например, но малко от тях го правят от толкова дълго време и толкова последователно като Реал.
Традицията е въведена още през 40-те години от самия легендарен президент Сантяго Бернабеу.
Оттогава множество ветерани и знакови фигури в съблекалнята са страдали от правилото, като първият от тях е Мануел Фернандес Фернандес-Паиньо. Звезда в атаката на тима от края на 40-те и началото на 50-те, Паиньо е голмайстор №1 на Реал, когато сяда на масата за преговори през 1953 г.
Тъй като обаче е навършил 30, Сантяго Бернабеу отказва да му предложи договор за повече от година. Така Паиньо напуска и отива в Депортиво Ла Коруня, а мястото му се заема от новата звезда в нападението Алфредо Ди Стефано.
Ди Стефано се превръща в още по-голяма легенда, но също се оказва потърпевш от правилото и през последните си пет сезона в Реал подновява своя договор ежегодно.
След загубения финал за КЕШ през 1964 г., клубът преценява, че най-добрите години на Ди Стефано на терена са приключили.
Затова Бернабеу му предлага място в треньорския щаб на тима, вместо нов договор като играч, но аржентинецът отказва и преминава в Еспаньол, за да остане на терена още две години.
Основната причина Бернабеу да държи толкова на едногодишните договори за ветераните изглежда е манията му да контролира и най-малките детайли в Реал. Бившият президент остава известен с контрола си върху всичко, което се случва около клуба в онези години, като не само определя цените на билетите, но и се грижи за личните финанси на футболистите.
Когато те искат да си купят нещо, трябва първо да получат одобрението му, затова например Ди Стефано изчаква две години, преди да му бъде разрешено да си купи кола.
Флорентино Перес се стреми да следва вярно основните ценности на Мадрид и през годините стриктно прилага политиката за над 30-годишните футболисти.
В книгата си The Real Madrid Way, авторът Стивън Мандис обяснява желанието на Перес при неговото управление всички играчи да бъдат третирани справедливо и еднакво.
Договорите са стандартизирани, като разликите идват единствено от конкретната заплата - там цифрата се определя според изискванията на играча, класата му и представянето му с екипа на отбора.
Изглежда и до днес си остава стремежът футболистите да получават идентични оферти. Говори се, че Лука Модрич вече е приел удължаване с една година на договора си с предвидено намаляване на заплатата.
Предположенията са, че такава оферта е получил и Лукас Васкес, който тази година ще навърши 30. Той обаче все още не се е съгласил да преподпише.
Въпреки цялостно последователната политика, през годините в Реал Мадрид са правени и някои много съществени изключения за безспорно специални футболисти.
Първият контракт на Ференц Пушкаш е за 4 години, макар че тогава невероятният унгарски голмайстор вече е навършил 31.
Оттам нататък обаче няма данни, че когато първоначалният му договор изтича през 1962-ра, той е третиран различно от Ди Стефано. Всъщност голямата разлика е, че през 1964 г. на Пушкаш е предложен нов договор като играч, докато на Ди Стефано не, но това по-скоро е продиктувано от лошите отношения на аржентинеца с треньора Мигел Муньос.
По-скорошни изключения са Икер Касияс и Раул, които подписаха доживотни договори през 2008 г.
Сделките обвързваха двамата с клуба до 2017 г. и предвиждаха автоматично подновяване с една година, ако всеки от тях запише 30 или повече мачове в предходния сезон. Да не забравяме обаче, че тези контракти бяха сключени при президента Рамон Калдерон и не противоречаха напълно на обичайната политика - защото Раул и Касияс нямаше как да предоговарят заплатите си без застрашат действащите си договори.
В крайна сметка и двете легенди не завършиха кариерата си на "Бернабеу", като Раул отиде в Шалке през 2010 г. и игра за още два тима преди да приключи с футбола.
Касияс премина в Порто през 2015 г., а Реал получи множество критики за начина, по който се отнесе към един от най-големите вратари в историята. Флорентино Перес беше директно обвинен от родителите на Касияс, че го е изгонил от "Бернабеу" против волята на самия футболист.
Все пак най-знаковото изключение от правилото си остава Кристиано Роналдо през 2016-та.
Португалската суперзвезда получи 4-годишен договор, когато беше на 31, макар че и при него нещата не протекоха по план и той беше продаден две години по-късно.
Дали близо 35-годишният Серхио Рамос заслужава подобно изключение и по-дългосрочен договор, каквото е неговото желание? Това е въпрос на лично мнение от страна на Перес и останалите ръководни фактори.
Рамос обаче би трябвало да е наясно с традицията и политиката на Мадрид по въпроса, а икономическите трудности заради пандемията означават, че всички преговарящи за договори в момента трябва да направят определени компромиси с финансите.
Вярно е, че при ограничените средства за селекция Реал може да няма пари за скъпоструващ заместник на капитана си. Но така или иначе, едва ли някой друг защитник, който и да е той, би могъл да запълни празнината, която ще остави едно напускане на фигура като Серхио.
Обичайно в такива ситуации феновете се разделят на две и търсят вината в клуба или във футболиста, но в случая не можем да говорим за някаква конкретна вина.
Рамос иска да измъкне максималното от вероятно последния договор в кариерата си. Реал Мадрид пък продължава да следва политиката си да подхожда внимателно към играчите в напреднала възраст и да решава сезон за сезон дали си заслужава да продължи да инвестира сериозни средства за техните заплати.
В Реал целят да направят най-доброто за клуба, а Рамос трябва да вземе най-доброто решение за своята кариера и семейство. Великият бранител, един от най-изтъкнатите на поста си в цялата футболна история, би предпочел да завърши кариерата си на "Бернабеу", или поне така е твърдял преди.
От двете страни зависи да сближат своите позиции и да намерят някакво решение.
В случай, че не успеят, Перес ще посочи вратата на Рамос по същия начин, както го направи с легендите от миналото - и то с пълното убеждение, че върши най-правилното нещо за интересите на Мадрид.
