Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Геният, заради когото Перес излъга феновете на Реал, а Милан създаде секретната си лаборатория

Фернандо Редондо беше артист, но кариерата му бе помрачена от контузиите Снимка: Getty Images
Фернандо Редондо беше артист, но кариерата му бе помрачена от контузиите

„Какво има този футболист в обувките си? Магнит?“, чудеше се сър Алекс Фъргюсън. На 19 април 2000 г. той и неговият Манчестър Юнайтед, защитаващи титлата си европейски шампиони, бяха изхвърлени от Шампионската лига от Реал Мадрид на „Олд Трафорд“ по впечатляващ начин. Но имаше един момент от мача, който всички – от треньорите, през играчите и феновете на трибуните, чак до зрителите пред телевизионните екрани, ще помнят до края на живота си. Момент на истински гений, който ще остане за винаги в историята на футбола. А горкичкият Хенинг Берг си нямаше никаква идея.

В 52-рата минута Фернандо Редондо се понесе по левия фланг на „Олд Трафорд“, а Берг го преследваше. Изглеждаше, че аржентинецът няма къде да се измъкне, бягайки към тъча, но тогава измисли едно от най-гениалните изпълнения в историята на турнира. Като магия, Редондо отигра топката с петата си, прекара я през краката на норвежеца, достигна я на аут линията и я пусна на пътя на спринтиращия Раул, който отблизо отбеляза за 3:0 в полза на Реал Мадрид. Тишина обзе „Олд Трафорд“.

Въпреки вдъхновения от Дейвид Бекъм опит за обрат, магията на Редондо беше върхът на сладоледа онази вечер. Години по-късно Иван Елгера призна, че в Реал са се страхували преди мача: „Истината е, че бяхме доста изплашени.“ Мадридският гранд изпитваше трудности в лигата, докато противникът му крачеше към нова титла във Висшата лига и тъкмо бе смазал Уест Хем със 7:1 през уикенда преди първия двубой.

Преди първия мач в Мадрид The Guardian насочи внимание към Редондо, описвайки го като „много добър с лактите“ и предричайки здрав сблъсък в средата на терена с Рой Кийн. След края на реванша в Манчестър, аржентинецът бе показал на цяла Англия, че е добър не само с лактите си. И въпреки че повечето хора ще запомнят мача с двата гола на Раул, шестицата на Реал бе архитектът на победата. Редондо се справи с полузащитата на Юнайтед по начин, по който никой друг не можеше по онова време.

Той успя там, където предната година Едгар Давидс и Зинедин Зидан се бяха провалили. Рой Кийн никога преди това не беше така доминиран, особено онзи Рой Кийн – във физическия пик на кариерата си. А брилянтното му отиграване с пета бе последния щрих на шедьовъра му.

Вратарят на Юнайтед онази вечер Реймонд ван де Хау каза: „Тази пета разби Хенинг Берг.“ Няколко месеца по-късно Берг напусна клуба. „Ако ми го бяха направили на мен, щях да бягам, докато стигна Буенос Айрес“, пошегува се Иван Кампо, който играеше в центъра на защитата за испанците тогава, и добави: „Това беше отиграването на годината. Не ме изненада, че Фернандо опита подобно нещо. Изненада ме, че се получи толкова перфектно.“

И наистина – елегантността, с която Редондо изпълни онази пета напомня плавните движения, с които Майкъл Джексън танцуваше своята Лунна походка. Аржентинецът изглеждаше сякаш знаеше точно какво иска да направи и бе уверен, че ще успее. След което прояви спокойствие на върховен будистки бог и насочи възможно най-точно топката към Раул, който да я забие в мрежата. За феновете движението му завинаги ще носи името „Петата от Олд Трафорд“.

Следваше сблъсък с Байерн Мюнхен. Германците бяха фаворит, след като бяха разбили „белите“ с общ резултат 8:3 във втората групова фаза и гледаха уверено към втория си пореден финал. Но не би. „Кралете“, отново водени от Редондо, успяха да си отмъстят и след победа с общ резултат от 3:2 опровергаха всички очаквания.

Първият финал в историята на Шампионската лига между отбори от една и съща държава се състоя на 24 май в Париж. Реал бе в пълен контрол на мача срещу Валенсия не без основното участие на Редондо. В пика на кариерата си, 30-годишният аржентинец спечели втория си шампионски медал от турнира и вдигна купата с големите уши към парижкото небе. Но не знаеше, че съдбата му е отредила това да е последният му мач за дълго време напред.

Лятото на 2000 година беше турболентно. Задаваха се големи промени в Реал Мадрид. Тогавашният президент Лоренцо Санс, който бе начело на клуба от 1995-а, се кандидатираше за нов мандат срещу сравнително неизвестния тогава Флорентино Перес. Санс основа кампанията си на двата спечелени трофея от Шампионската лига в рамките на три години. Този от 1998-а бе дошъл след 32-годишна суша.

От другата страна бе Перес. Той критикуваше ръководството на Реал за лошото управление, което бе довело до затъване в дългове, и обещаваше да доведе Луиш Фиго от големия съперник Баселона. Шест седмици след спечелването на Осмата, изборите започнаха. Редондо бе на страната на Санс, а Санс загуби. Перес победи с повече от 3000 гласа. Седмица по-късно удържа на думата си и доведе Луиш Фигу на „Сантяго Бернабеу“ за рекордната сума от 62 милиона евро. Ерата на Галактико започна.

След покупките на Клод Макелел и Флавио Консейсао, Перес трябваше да продаде част от настоящия състав, за да започне да чисти задълженията, както бе обещал по време на кампанията. Проблемният Никола Анелка бе продаден на ПСЖ, а Кристиан Карембьо бе пратен в Мидълзбро. Беше дошло време и за Редондо.

Знаейки, че току-що навършилият 31 години аржентинец бе подкрепил противника му на президентските избори, Перес започна да планува продажбата на Редондо. Без съгласието му.

В Северна Италия Силвио Берлускони и Адриано Галиани гледаха нервно как противниците им се вихрят на трансферния пазар. Ювентус бе купил Давид Трезеге, новокоронованият шампион на Серия „А“ Лацио привлече нападателя на Валенсия Клаудио Лопес и счупи трансферния рекорд за Ернан Креспо, а Рома най-накрая успя да накара Габриел Батистута да напусне кралството си във Флоренция и да се премести във Вечния град. От своя страна, Милан все още чакаше своя шанс да вземе така нужното голямо име.

Слухът, че Перес иска да прочисти клуба от застъпниците за стария президент, бързо се разпростря. Галиани и Ариедо Брайда се качиха на самолет и отлетяха за Испания. Интер бе първият италиански отбор, който прояви интерес към Редондо, но тогавашният треньор на Реал Висенте дел Боске заяви, че играчът не се продава. Когато разбра, че решението вече е взето отгоре, наставникът смекчи тона.

Галиани и Брайда се срещнаха с Перес в луксозен хотел в Майорка и започнаха преговори за аржентинеца. Добрата връзка между двата клуба свърши работа и бе договорена цена от 17,5 милиона евро.

Оставаше най-трудното – да се убеди играча. Редондо беше истински мадридиста и бе обичан от всички – както в клуба, така и от феновете. На 26 юли аржентинецът даде интервю, в което заяви: „Чувствам се перфектно в този клуб. За мен няма причина да ходя никъде другаде. Повтарям – Реал е моят дом, феновете разчитат на мен и нямам никакво желание да преминавам в друг отбор.“

Знаейки плана на Перес и че може да бъде накаран да напусне испанската столица, Редондо не остави нищо на случайността и разкри цялата истина пред публиката: „Ако Реал не ме иска повече, е ясно, че ще се отърве от мен по един или друг начин.“

Два дни по-късно Редондо се съгласи да подпише с Милан. Всички бяха щастливи – Берлускони получи звездното си име, Галиани и Брайда сключиха добра сделка, а Перес се отърва от поддръжник на Санс. Всички освен играчът, който беше в основата на всичко. Но той нямаше да си тръгне тихо.

На официалния си сайт Реал публикува следното съобщение: „Реал Мадрид би искал да съобщи официално договорката между Фернандо Редондо и Милан.“ Усещайки че може да настрои феновете срещу клуба, след като се разделя с капитана си, от мадридският гранд добавиха: „Трансферът бе в следствие на изричното желание на играча.“

Отговорът на Редондо не закъсня: „Искам да ви дам фактите. Никой в Реал Мадрид не ме бе потърсил, за да ми каже какво се случва до сряда вечерта. Тогава ми казаха, че има интересна оферта от Милан и че е била договорена цена. Беше ми казано, че информацията вече е пратена и към агента ми. Обадих му се и той ми потвърди, че има сделка с Милан. Решението да си тръгна не беше мое. Клубът искаше да си тръгна, а аз се намирах в невъзможна ситуация. Отказвам името и образа ми да бъдат опетнявани.“

Дел Боске опита да скрие недоволството си от напускането на полузащитника „Никой не е незаменим, но винаги ще обичам Фернандо. Той винаги дава всичко от себе си и постоянно носи усмивка на лицето си. Той е изключителен професионалист.“

Очаквано, феновете недоволстваха, след като разбраха новината. Тълпа се събра пред „Бернабеу“, за да изрази гнева си. Чуваха се викове: „Няма да сменим Фиго за Редондо“ и „Редондо е Мадрид“. Иронично, двата отбора трябваше да изиграят приятелски мач съвсем скоро, който да отбележи 100-годишнината на Милан. Фенските протести бяха толкова яростни, че за кратко бе обсъждано дали двубоят да не бъде отменен. Все пак, той се проведе, а Редондо го изгледа от трибуните, седейки до Берлускони.

„Когато вкараме резултатите на Редондо в нашата система, привличането му бе огромен риск“, каза години по-късно Жан-Пиер Меерсман – създателят на известната Лаборатория на Милан.

Всеобщата представа е, че кариерата на Редондо е приключила след контузия в дясното коляно, получена при рутинен тест на пътеката за бягане, в деня, след като подписа с Милан. Това е само отчасти вярно.

Във втория си ден като играч на Милан играчът нарани дясното си бедро на пътеката за бягане, но не този инцидент сложи край на кариерата му. Две седмици по-късно по време на тренировка Редондо пропада с десния си крак в дупка на терена, издълбана от силния дъжд. Аржентинецът получава сериозна травма на коляното. Невероятно, но играчът довършва тренировката и едва след нея отива при лекарите. Това беше смъртоносният удар, след който нито коляното му, нито кариерата му щяха да бъдат същите.

Седмиците минаваха, а коляното не показваше никакви признаци на подобрение. Затова се прибегна до операция, направена на 2 октомври във Варезе от проф. Паоло Черубино, който заяви на пресконференция, че очаква Редондо да се завърне на терена след шест месеца.

Берлускони беше извън кожата си – как можеше да се случи подобно нещо? Имаше слухове, че в Реал са знаели за състоянието на аржентинеца и са продали на Милан „повредена стока“. Но проф. Черубино не се съгласи, тестовете му показваха, че Редондо няма хронични проблеми с коляното и че играчът просто е имал лош късмет. Но собственикът на Милан предприе радикални мерки и това доведе до създаването на Лабораторията на Милан две години по-късно.

Точно две години трябваха и на Редодно, за да се възстанови напълно. През юни 2001-ва летя обратно до Мадрид за нова операция, след като се появиха усложнения по време на рехабилитацията, а болката бе непоносима.

В акт на изключителен морал, който рядко се вижда в кръвожадния свят на футбола, през август 2001-ва Редондо отиде да се види с Галиани и да го помоли клубът да спре да му плаща заплатата, докато не се възстанови. „Никога не съм виждал нещо подобно в цялата ми кариера като директор. Фернандо е изключителен човек“, отчете Галиани. Но Редондо не се спря само до заплатата. Искаше да върне както колата, така и къщата, която от Милан му осигуриха след трансфера. Но от клуба отказаха.

Последната му операция бе през януари 2002-ра, а Редондо направи дългоочаквания си дебют за „росонерите“ на 3 декември срещу Анкона за Купата на Италия – 29 месеца след като подписа договора си. Няколко дни по-късно дебютира и в Серия „А“ в мач срещу Рома и бе аплодиран на крака от 67 000 фенове на „Сан Сиро, когато замени Андрий Шевченко за последните пет минути от срещата. И това време му бе достатъчно да се подиграе на Валтер Самуел и Емерсон едновременно, оставяйки ги на място с „обръщането на Кройф“.

Миналото и настоящото на Редондо се срещнаха още веднъж, когато Милан и Реал попаднаха в една група във втората групова фаза на Шампионската лига. На 12 март 2003-та Милан гостуваше на „Бернабеу“, но вече си бе осигурил участие на четвъртфиналите. Карло Анчелоти направи това, което Перес му отказа няколко години по-рано, и пусна Редондо като титуляр на мястото на Андреа Пирло. „Много съм щастлив, че ще видя бившите си фенове отново. Това е много специален момент за мен“, каза аржентинецът преди мача.

Когато Милан и Редондо излизаха на терена, трибуните станаха на крака и скандираха името му в продължение на няколко минути, а в 79-ата минута, когато бе заменен от Пирло, домакинската публика отново избухна в аплодисменти. Феновете на Реал бяха опънали и банер, на който пишеше: „Господ се завърна в рая“. Едно достойно сбогуване.

За всички бе ясно, че Редондо вече не бе същият, но от Милан бяха така добри да му предложиха удължаване на договора с още една година. Аржентинецът бе използван спорадично за остатъка на сезон 2002/03 и през целия 2003/04, но все пак успя да спечели Купата на Италия, още веднъж Шампионската лига и титлата на Серия „А“ по време на престоя си на „Сан Сиро“. Последният двубой в кариерата му бе на 16 май 2004-та срещу Бреша, а след като напусна Милан, се отказа.

Фернандо Редондо бе един от най-изкусните халфове на своето поколение, благословен с комбинация от баланс, перфектна визия и лидерски качества. Той беше утопия, артист в ера, в която числата и статистиките започнаха да наводняват играта. Във времена, в които силата и скоростта започнаха да се ценят най-високо, той продължаваше да разчита на техниката си.

Но контузиите съсипаха кариерата му. Със сигурност щеше да бъде сред претендентите за „Златната топка“ през 2000 година, но дори не влезе в десетката. Контузиите му обаче отвориха вратите за друг маестро и промениха съдбата на Андреа Пирло. Ако Редондо беше здрав, кой знае дали Анчелоти изобщо някога щеше да даде шанс на Пирло в Милан.

Независимо какво му беше подготвила съдбата, кариерата на Редондо беше брилянтна. Без съмнение, един от най-великите в историята на Реал Мадрид, аржентинецът радваше феновете по целия свят със своя неподражаем стил. След него Реал и Аржентина продължават да чакат друг толкова елегантен футболист.

Най-четените